Дата: 10.11.2015

Източник: pariteni.bg

Прочетено: 1150

Сивата икономика в страната е 17,1% от БВП. 10,4% от БВП, или 1,845 млрд. лв. от оборота в страната не са отчетени в брутния вътрешен продукт (БВП) на България за 2014 г. само от т. нар. пасивна сива икономика. 

Типичен случай за такава икономика е плащането в ресторант, за което не се издава касов бон. Към тази сива икономика трябва да се прибави и укриването на обороти от страна на фирмите, които не дават фактури. Така общият обем на сивата икономика е 17,1% от БВП. Все пак има напредък - за 2002 г. този процент е бил 21,3% от БВП. 

Данните са от уникално проучване на "Ърнст енд Янг" и МастърКард, което се прави за първи път у нас и разглежда как плащанията в брой ощетяват родната икономика. Секторът, в който процентът на сива икономика е най-голям, е търговията с храни, напитки и тютюневи изделия - 43,3% от всички скрити постъпления. 

Следват търговията с горива и превозите - 9,4%, и приходите от ресторанти, кафенета и барове - 8,1%. Един от важните фактори, които могат да повлияят за намаляване на сивата икономика, е ограничаването на плащанията в брой, сочат проучванията. Затова препоръките са да бъде свален драстично таванът на тези плащания в брой. 

Например, ако се забранят плащания в брой над 20 лв., това би довело до спад в пасивната сива икономика с 3,7% от БВП, се посочва в проучването. Сега у нас са забранени плащанията в брой над 15 хил. лв., а кабинетът внесе в парламента проект за намаляване на тавана до 5 хил. лв. За пример в проучването се сочи Швеция, където се готвят напълно да забранят кеша.

На базата на този доклад предстои подписването на меморандум за стимулиране на търговията с плащания през ПОС устройства. То ще се изразява предимно в повече доверие на НАП към търговците, които приемат банкови карти и намаляване на проверките на тези обекти, каза Ваня Манова, представител на МастърКард за България.