Регулаторите трябва да се уверят, че взаимните фондове разполагат с достатъчно ликвидност, за да устоят на отливи, смята Хю ван Стейнс от Morgan Stanley
Облигационните пазари бяха кръвоносните съдове за европейските компании по време на банковата и дълговата криза през последните години. От 2009 г. банките в еврозоната намалиха кредитирането за компаниите с 590 млрд. евро. Инвеститорите, чрез облигационните пазари, навлязоха ново кредитиране на стойност с 415 млрд. евро, за да запълнят тази дупка. Ако това не се бе случило, кризата в еврозоната и кредитната криза в банковия сектор щяха да бъдат далеч по-сурови, пише управляващият директор на Morgan Stanley Хю ван Стейнс за Financial Times.
Дори да е така, все още има какво да се направи, за да се повиши общественото доверие към пазарите и увереността на политиците относно тяхната уязвимост, подчерта през миналата седмица Отвореният форум на Английската централна банка (АЦБ).
Гуверньорът Марк Карни и главният икономист на АЦБ Анди Холдън предизвикаха лекторите на Форума (включително й Стейнс) да предложат няколко практични стъпки, за да се движим напред. Управляващият директор на Morgan Stanley излага своите виждания по темата за ликвидността.
Първо, стрес тестването на фондовете, управлявани от дружества за управление на активи, сега е непреодолимо. Ликвидният риск се премести рязко от банките към купувачите, движен от комбинацията от количествени улеснения и финансови регулации. Проучване на Morgan Stanley показва, че в глобален мащаб инвеститорите се притесняват все повече относно ликвидността на европейския пазар на корпоративни облигации, отколкото за този в САЩ.
Ликвидността на вторичния пазар на финансови инструменти с фиксиран доход най-вероятно ще се свие, тъй като регулаторите карат европейските банки да намалят още своите дейности като маркет мейкъри. Това най-вероятно ще се отрази на повечето пазари на правителствен и корпоративен дълг.
Опасението е, че облигационните взаимни фондове предлагат дневна ликвидност, но инвестират най-вече в дългосрочни облигации. Това до известна степен е засенчено от факта, че инвеститорите във взаимни фондове са особено лекомислени дори и във времена на пазарен стрес.
Съвместно проучване на Morgan Stanley и Oliver Wyman разкрива, че американските облигационни фондове записват отливи от само 5% след облигационната криза през 1994 г., разпалена от неочакваното вдигане на лихвените проценти от страна на Федералния резерв на САЩ. Това бе най-лошият период с отливи за взаимните фондове за последните 35 години.
Въпреки това взаимните фондове по света удвоиха вложенията си в корпоративни облигации от 2005 г. насам и сега те притежават 20-30% от корпоративните облигации в глобален мащаб. Това ги прави фактор, който не може да бъде пренебрегнат.
Регулаторите трябва да използват стрес тестове, за да се уверят, че взаимните фондове разполагат с достатъчно ликвидност, за да устоят на отливи. Прогнозни модели могат да помогнат за измерване на риска, взимайки предвид различното поведение на различните типове инвеститори и поуките от историята.
Второ, способността за ефективно таргетиране на рисковете зависи от изграждането на добър набор от информация за това къде стоят те. Това означава още по-пълно разкриване на дълговите вложения на европейските взаимни фондове и по-богато разбиране на взаимосвързаността. За да подкрепим доверието и стабилността, трябва да окуражим фондовете да оповестяват обща информация, концентрации, ниво на ливъридж и вид на използваните ликвидни инструменти, смята Ван Стейнс.
Удивително е, че политиците в Европа все още нямат богато разбиране за това кой кого финансира, което в замяна подклажда неразбираеми съмнения относно интегритета на пазарите в случай на разпродажби. По-детайлно оповестяване също така би могло да спомогне за изграждането на фактическа база за политиците, за да рекалиблират ефективно регулациите, за да подпомогнат по-безопасното стичане на кредита към икономиката, пише Хю ван Стейнс.
Трето, трябва да гарантираме, че по-ниско ликвидните облигации се пласират сред инвеститори, които имат капацитета да преживяват пазарни бури. Във времена, в които шефът на финансовите услуги в ЕС Лорд Хил, е склонен да подкрепи един паневропейски пазар за частно пласиране, за да могат малки и средни компании да стъпят на пазара, е срамота, че регулациите ограничават инвеститорите с дълги инвестиционни хоризонти – застрахователите и пенсионните фондове – от това да могат да играят по-голяма роля за финансиране на икономиката.
Внимателно приспособяване към правилата може да бъде ценно за улесняването на пазарите, които работят за малкия и средния бизнес, инфраструктурни проекти и социални жилища. Също като пазара за частно пласиране в САЩ подобно споразумение може да помогне както на компаниите да намерят правилните инвеститори, така и да избегнат риска техните облигации да бъдат препродадени в по-слаби ръце.
Европа отчаяно се нуждае от по-разнообразен финансиращ пазар за компании и инфраструктура. Увеличаването на разнообразието само по себе си ще подобри уязвимостта. Трябва да приемем предизвикателството на АЦБ и да помогнем за оформянето на едни по-сигурни пазари, заключава Хю ван Стейнс.
