Задавали ли сте си въпроса: какво ще стане със средната заплата за страната, ако извадим столицата от сметките?
Задавали ли сте си въпроса: какво ще стане със средната заплата за страната, ако извадим столицата от сметките? Намираме отговор на този и други въпроси в два материала, публикувани на страницата на проекта „Регионални профили: показатели заразвитие“.
Данните за 2013 г. показват:
- Спад на средната годишна заплата от 9 305 лв. на 7 747 лв. (или с 16,7%)
- Спад на средния БВП на глава от населението от 11 283 лв. на 8 347 лв. (или с 26%)
- Спад на преките чуждестранни инвестиции на глава от населението от 3 213 евро на 1 890 евро (или с 41,1%)
- Спад на инвестициите в дълготрайни материални активи на глава от населението от 1 274 евро на 940 евро (или с 26,2%).
От началото на новото хилядолетие столицата оказва все по-голям ефект върху средните за страната стойности на БВП на глава от населението и размера на работните заплати. В годините след 2008 г. този ефект се засилва по-бавно (при работната заплата) и дори отбелязва лек спад спрямо пиковите си нива (при БВП на глава от населението). Въпреки това тенденцията изглежда ще продължи и през следващите години.
- В периода от 2000 до 2010 г. се наблюдава засилване на ефекта на столицата върху средния БВП на глава от населението (в зелено). Ако през 2000 г. изваждането на столицата от сметките води до спад от 12,1% на средното ниво, то през 2010 г. намалението е вече 27,9%. През 2011 и 2012 г. този ефект леко отслабва до 25,8%, за да нарасне отново до малко над 26% през 2013 г.
- По отношение на работната заплата (в оранжево) се наблюдава ясна тенденция на нарастващо влияние на нивото на заплатите в столицата върху средните нива за страната. Докато през 2000 г. разликата между средната работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение с и без столицата е едва 5,9%, през 2013 г. тя вече е 16,7%. Най-чувствително се увеличава ефектът на заплатите в столицата върху средните нива в периода 2006-2008 г., заради бумът на столичната икономика и бързият ръст на заплатите в тези години.
Тук разглеждаме два показателя: размерът на кумулативните преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор на глава от населението и инвестициите в дълготрайни материални активи (ДМА) за съответната година на глава от населението.
Влиянието на столицата върху средните за страната нива на инвестиционна активност е чувствително. Въпреки това тенденциите в периода след кризата са по-скоро в обратната посока. Столицата оказва по-малко влияние върху средната инвестиционна активност в страната от тази в предишни периоди.
- При ПЧИ (в синьо), изваждането на столицата от сметките води до намаляване на средния размер на инвестициите със 101 евро/човек през 2000 г. До 2009 г. разликата между средните нива за страната с и без столицата стига връх от 1 449 евро/човек, след което е регистриран известен спад. Последният е следствие от отлива на ПЧИ от столицата в някои от годините на кризата и в същото време притока на инвестиции към други области като Бургас и Пловдив.
- При ДМА (в червено), изваждането на столицата от сметките води до намаляване на средния размер на инвестициите с 156,3 евро/човек през 2000 г. До 2008 г. разликата между средните нива за страната с и без столицата стига връх от 695 евро/човек, след което е регистриран бърз спад до 391 евро/човек през 2013 г.
