Тя обаче няма да се определя от твърда формула, като синдикати и бизнес ще имат дълго време да преговарят по нея, заяви социалният министър Ивайло Калфин
Ще има минимални работни заплати по сектори, но те няма да се определят по твърда формула. Това съобщи социалният министър Ивайло Калфин.
По думите му „не можем да правим икономика на ниските доходи и бизнесът постепенно трябва да се настройва за това“.
Работодателите казват, че заради увеличението на МРЗ до 420 лв., една фирма може да влезе в сивия сектор. „Колко време ще издържи на пазара една такава фирма със заплата от 380 лв?“, запита Калфин.
Той хвърли яснота и по новия механизъм за определяне на минималната работна заплата, който предстои да се приеме. Тя няма да зависи автоматично от определени показатели, но ще се реши кои показатели ще се вземат предвид, стана ясно от думите му. На второ място, ще се даде възможност на бизнеса и синдикатите да преговарят максимално дълго време и държавата ще се намесва само там, където няма съгласие. „Нямам нищо против да се премахнат минималните осигурителни прагове и да има минимални работни заплати по сектори“, каза той.
Пенсионната реформа и промяната при детските са основните неща, които вицепремиерът открои в прегледа на отминаващата година. По думите му е направена една значителна промяна при помощите за деца. Същите средства ще имаме и през следващата година, но с по-голям обхват и насочени към отговорното родителство.
Основните задачи за следващата година включват преустройство на цялата система за хората с увреждания и връщането на хората, които са извън пазара на труда. Основният стимул е икономиката, но ние се опитваме да стимулираме тези, които ще влязат на пазара не само поради развитието на икономиката, които имат нужда от квалификация и обучение, каза вицепремиерът, като припомни, че през август безработицата се е понижила до нива, невиждани от 2008.
Калфин посочи, че пенсионната реформа е била важна, за да започне да се балансира НОИ. От близо 52% държавно финансиране на НОИ слизаме на 50% през 2016, въпреки че вече минаваме тази психологическа граница от 10 млрд. лева, поясни той.
При равни други условия, човек, който се пенсионира през 2025 ще взема с 40% по-висока пенсия, разбира се, при един и същ доход. Разбира се, доходите ще растат, така че се надявам пенсиите да са доста по-високи, каза Калфин.
По думите му средният живот в пенсия в България е един от високите в Европа – над 18 години, така че увеличението на възрастта не е толкова страшно. Има много хора в пенсионна възраст, които искат да продължат да работят и това трябва да се насърчава.
Като обем са прехвърлени около 70 млн. лв от универсалните пенсионни фондове, съобщи още той. Има около 10 000 издадени заповеди на НОИ за преизчисляване на пенсиите на фона на 2.1 млн. пенсионери, каза вицепремиерът. Основно това са хора, които получават по-ниска ранна пенсия от сектор „Сигурност“.
Те са родени след 1960, имат сметка в УПФ, но достъп до нея имат след като навършат 65 години. Преди това получават само пенсия от НОИ, която е намалена. Така че средният размер на увеличаване на пенсията, когато се прехвърли, е малко 70 лв. Тогава, когато се прехвърли, те започват да получават пълната си пенсия. Така е и редно. Аз разбирам бизнес логиката на пенсионните фондове, които казват, че не могат да поемат ранното пенсиониране. Те имат задължение да плащат доживот. Проблемът не е в тях, а в това, че моделът трябва да се промени“, каза Калфин.
