Проф. Христина Вучева е дългогодишен преподавател по финанси в УНСС. Тя е вицепремиер и министър на финансите в служебния кабинет на Ренета Инджова през 1994-1995 г. В началото на прехода е съветник в Министерск съвет.
- Проф. Вучева, финансовият министър Владислав Горанов беше много оптимистичен преди Коледа, че икономическият ръст за 2015 г. ще достигне 3% от БВП. Споделяте ли този оптимизъм?
- Това са фактите. През 2015 г. през няколко поредни тримесечия бе отбелязан растеж от около 3% и вероятно прогнозата на финансовия министър ще се изпълни. Това е добър резултат в сравнение с предходните години - от 2010 г. насам, когато растежът не достигаше дори 2%. Дори ако сравним с предходното управление на ГЕРБ, 2015 г. е първата година, която подобрява собствените резултати на тази партия, така че министърът на финансите има основания да е обнадежден.
- А дали става дума за някакво оживление, или това са просто цифри, които вълнуват вас, икономистите?
- В сравнение с предходните години това е оживление. Ако обаче разсъждаваме от гледна точка на възможното увеличаване на доходите и на стандарта на живот, всички знаем, че това не е достатъчно. Трябва да се стремим към темпове, които подобряват качеството на живота на хората - да ползваме и други показатели като растеж на средната работна заплата, намаляване на бедността и неравенството.
- Очаквате ли в близко бъдеще такова подобряване на икономическата ситуация, че хората да почувстват, че икономиката върви нагоре?
- Растежът от 3% не е достатъчен, за да има някаква забележима промяна в доходите на хората. Ако през 2016 г. не постигнем по-добър резултат, каквито са прогнозите, изменението на доходите няма да е в размери, които да ни зарадват. Очаквам доходите на хората през 2016 г. да бъдат на същото ниво, на каквото бяха и тази година.
- А безработицата?
- При този растеж трябва да се очаква известно намаление на процента на безработните. Данните за 2015 г. показват такава тенденция. За първи път от 2009 г. насам безработицата е под 10%. Вероятно този показател ще се подобрява още през 2016 г. Но това не е достатъчно особено за тези, които са без работа и са в повишен риск от бедност. По този показател положението у нас е много тревожно, защото над 20% от хората са застрашени от бедност - стойност, която е много висока в сравнение с другите европейски страни. Ако не броим отпусканите различни социални помощи, 40% от нашето население са застрашени от бедност.
- Икономистът Красен Станчев наскоро посочи, че има 4 държави в ЕС, в които делът на населението в риск от бедност е по-голям от този в България по данни на Евростат. По този начин той искаше да развенчае мита, че сме най-бедната страна в ЕС. Така ли е?
- Така е, ако излезем от рамката на ЕС и включим Западните Балкани. В ЕС ние сме с най-лошите показатели по отношение на бедност, заплащане на час, неравенство.
- Как в такъв случай трябва да се промени социалната политика?
- Проблемът не е в социалната политика, защото под това понятие много хора у нас разбират още по-голямо раздаване на помощи на хората с ниски доходи. В близките години ние няма как да имаме особено подобрение по показателите за бедността. Но ако някой направи програма, не само концепция, могат да се очакват резултати след 8-10 години. За 1-2 години нищо не може да се подобри, защото ние имаме влошена демографска структура, постоянно влошаващо се състояние на образованието - все повече необразовани хора, което автоматично води до бедност. Най-страшното е, че в близка перспектива няма никакви проекти, които да гарантират значително нарастване на дела на хората, които работят в сфери с висока добавена стойност. Още по-неприятното е, че дори и да се появят подобни проекти, няма достатъчно хора с подходяща квалификация за тях. Следователно не можем да очакваме рязко подобряване на качеството на живота и на доходите в близките 2-3 години, но ако искаме да имаме някаква цел поне за след 10 години, някой трябва да се заеме най-напред с въпросите на демографската структура и с проблемите на образованието. Но тук не става дума за спорове от рода на това по какви учебници да се учи в първи и втори клас и дали още в първи клас да се преподава предприемачество. По-важно е да се направи така, че всички деца - от села, паланки, гета и крайни квартали, да ходят на училище, а големите ученици по възможност да се разхождат с книга в ръка, а не с бутилка бира.
- Може ли изобщо да очакваме държавата да бъде двигател на тези проекти, които биха създали заетост? Не трябва ли инвестициите да дойдат сами, ако у нас са налице съответните благоприятни условия?
- Разбира се, предполага се, че бизнесът ще направи сам всичко това, ръководейки се от собствения си интерес, че предприемаческите усилия ще доведат до това. Това е догмата, в която вярваме вече 25 години. Но аз имам предвид това, че всички тези процеси няма как да се случат без образовани хора в работоспособна възраст. А кой прави образованието в едно общество? Колкото и да се приказва за пълна либерализация, няма държава, която да е превърнала образованието изцяло в частен бизнес. Защото е доказано, че в образованието и в здравеопазването пазарните принципи не работят.
- Да ви разбирам ли, че вие виждате образованието като основен изход от бедността - индивидуален и колективен?
- Да, това е така не само по моя оценка. Не е необходимо човек да има специални познания, за да се досети, че за да има заетост в съвременния свят, трябва да има високо образование. А ние в момента имаме огромно количество от хора, които нямат никакво образование и нямат перспектива да имат. Това са както някои малцинствени групи, така и други социални групи, при които бедността ги лишава от достъп до образование.
- Какво точно трябва да включват тези средносрочни планове и концепции, за които говорите?
- Не бих могла сама да определя. Само колектив от специалисти може да набележи необходимите действия, които трябва да предприемат няколко правителства напред като национална цел, и да бъдат ясно разчертани срокове и действия как ще се подобри демографската структура и образованието. Трябва да се стремим всички деца да бъдат образовани. У нас всички се занимават с макрорамката на бюджета, с инфраструктурните проекти и най-вече с това как ще похарчим парите от ЕС. Ние не се занимаваме с истинските проблеми и при това положение не ни очаква светло бъдеще въпреки обнадеждаващите проценти на икономическия растеж.
- Тоест дебатите около бюджета според вас са безполезни?
- Те, разбира се, са важни, но не са достатъчни в нашия случай. Аз със сигурност не съм единственият човек, който алармира, че броят на необразованите се увеличава, но да сте чули някой да казва как ще се намали този брой?
- Твърди се, че това е една от основните цели на оперативната програма за наука и образование, която се създаде?
- Тази програма няма да реши проблема. В момента една голяма част от населението е де факто неграмотно и продължава да очаква от държавата да го храни.
- В крайна сметка се оказва, че у нас няма достатъчно висококвалифицирана работна ръка. Така ли е?
- Разбира се, че няма. Обратните твърдения са само приказки. По статистически данни населението на България е 7,2 милиона души. Работещи са малко над 2 милиона души. От тях само 10-20% са заети в по-съвременни дейности като ИТ и далекосъобщения. Всички останали работят в строителството, в селското стопанство, търговията, хотелиерството и т.н. Къде е тази квалифицирана работна сила в структурата на населението, която да дръпне напред доходите и качеството на живота?
- Трябва ли според вас да има пренасочване на националните приоритети от инфраструктура към образование?
- Да. Аз мисля, че това трябваше да стане отдавна. Няма да си решим проблемите само с инфраструктурни проекти. Някакви организации в момента вземат куп пари и ние се хвалим, че имаме много магистрали. Но това няма да реши проблема на българския народ. Той трябва да се подготви да бъде на нивото на съвременните културни общества, а за това му трябват образованост, достъпност до съвременните технологични постижения и до знание, което гарантира брутна добавена стойност.
- Дали хората разбират, че образованието е техният изход от бедността?
- За съжаление няма как да го разберат. Нашата публична сфера е затрупана със зрелища и евтини забавления. Особено хората с ниски доходи, които са повече от 1 милион души, рядко търсят по-задълбочена информация. Мислите ли, че до тях може да достигне това, което сега си говорим с вас? Не.
- Ами може би трябва да извикаме „стига вече магистрали, искаме образование”?
- Не, това би било еднострачиво и неправилно разбиране. Моето послание не е точно „стига магистрали”. На мен ми се иска да направим магистралите оживени, т.е. да ги направим полезни. Не може да разчитаме само на магистрали, когато имаме население, което изостава драматично от световното развитие, защото тъне в бедност. Просто трябва да има баланс.
