21.01.2016

Това ще доведе до по-високи данъци, предупреди лидерът на ДСБ Радан Кънев.

Новият Закон за обществените поръчки (ЗОП) отваря широко вратите за скрито финансиране на медиите, корупцията и лобизма. Това предупредиха лидерът на ДСБ Радан Кънев и депутатът от Гражданската квота в Реформаторския блок Гроздан Караджов при обсъждането на законопроекта на второ четене в Народното събрание.

Последицата от възможността за отклоняване на публични средства ще бъде вдигането на данъците, за което вече говори финансовия министър Владислав Горанов, заяви Радан Кънев.

Новият ЗОП е част от въвеждането на европейската директива в сферата на обществените поръчки. Задължение на всички страни членки е да ги приемат до април. Това е едно от предварителните ни условия по Споразумението за партньорство с ЕС до 2020 г., което все още не е изпълнено и засяга всички програми с европейско финансиране. Рискът, ако не бъдат въведени новите изисквания, е спиране на европарите от 2017 г.

Идеята на новия закон беше да се сложи край на порочната практика за търгове с ясен победител чрез специфични критерии. Тези злоупотреби на държавата струваха на българските данъкоплатци около 200 млн. евро, заради наложените от ЕК т.нар. финансови корекции. Сега според Караджов и Кънев се оказва, че вместо да се сложи край на този корупционен модел, той се разширява.

"Ние ще отворим нови врати за корупция. Не сме длъжни по силата на европейската директива да отворим всички тези врати. Последиците - България ще продължава да бъде непривлекателна и за собствените си граждани, и за чуждите инвеститори. Втората последица е неизбежното вдигане на данъци, за което финансовият министър вече говори. Така, както доминираните от ГЕРБ и ДПС български общини вече започват да гласуват увеличаване на облагането в местната власт", каза Радан Кънев от парламентарната трибуна.

Обсъждането на второ четене на законопроекта в Народното събрание започна в сряда, като депутатите одобриха текстовете, свързани с националните прагове за възлагане на обществени поръчки, изключенията за провеждането им и видовете поръчки, като стигнаха до чл.55 от общо 259 текста плюс допълнителни разпоредби и приложения.

Изключенията от ЗОП

Радиата и телевизиите отново остават извън ЗОП. Законът няма да се прилага и при арбитражни и помирителни услуги, както и при правните услуги, свързани с процесуално представителство.

"Тази практика за плащане под масата с обществени средства на медийния комфорт на т.нар. "възложители", съществува в България от доста време. Ние сме твърди противници на това и ги искам отгоре на масата. В сегашния текст това наистина е раздаване на пари гьотере", каза Гроздан Караджов от парламентарната трибуна.

Според него "всички сме наясно за тази практика, моделът КОЙ и обръчите от медии". Караджов уточни: "Не се обръщам към ДПС, които по-скоро ще подкрепят раздаването на пари под масата", очевидно имайки предвид депутата Делян Пеевски, който заедно с майка му Ирена Кръстева са собственици на вестници, телевизии и интернет сайтове.

"Това е удар върху свободата на словото", заяви от трибуната депутатът от Патриотичния фронт Димитър Байрактаров. Според него България търпи основателни критики за липса на свобода на словото, а сега се давало възможност да се купува влияние и да се манипулира обществото с публични средства. Това се правеше и досега, обикновено чрез европейските средство по оперативните програми.

"Колеги от ГЕРБ, Реформаторския блок и други групи, нямаме право да ставаме съучастници в това дело. Не знам кой ум, коя работна група го е измислила. Това е лобизъм. Това, за което от 2013 г. има обществена нетърпимост, е предвидено тук", каза още Байрактаров. Според него няма значение кой е на власт, защото медиите трябва да имат еднаква възможност за достъп до ресурс чрез обществени поръчки.

Според Караджов със законопроекта се дава възможност и за скрито лобиране, като бизнесът вече може сам да си пише законите и да ги вкарва в парламента дори чрез правителството. Това е възможно чрез текста за изключване от ЗОП на правните услуги за процесуално представителство. Така някое министерство може да поиска оценка на въздействието на даден законопроект за 450 хил. лв. без никой да разбере, че избира правна кантора, която подготвя промени или нов закон в дадена област, обясни депутатът.

Нито един народен представител от ГЕРБ не взе отношение по темата с "изключенията" за прилагане на ЗОП и те бяха одобрени със 70 гласа "за", 22 "против" и 15 "въздържал се".

Новите прагове

Новите прагове при възлагането на обществени поръчки вече са съобразени с европейските директиви и са по-високи спрямо досегашните. Под тези прагове изпълнителите се избират по облекчени процедури.

Единственото изключение е при търговете за строителство, като тук прагът е двойно по-нисък от европейското изискване - вместо 10 млн. лв. е 5 млн. лв., решиха депутатите.

Процедурите по новия закон ще се прилагат, когато публични възложители и обединения възлагат обществени поръчки с прогнозна стойност по-голяма или равна на 5 млн. лв. за строителство, 264 033 лв. - за доставки и услуги, 500 000 лв. - за социални и други специфични услуги, реши парламентът.

Възложителите ще могат да възлагат директно обществени поръчки с прогнозна стойност по-малка от 50 хил. лв. - при строителство, под 70 хил. лв. - при социални и други специфични услуги, и под 30 хил. лв. - при други доставки и услуги, решиха още депутатите.

Процедурите

При възлагане на обществени поръчки ще се използва централизирана електронна платформа, реши още парламентът. Чрез нея поетапно ще се автоматизират процесите на подаване на оферти, оценка, класиране, сключване на договор, фактуриране и разплащане.

Процедурите за възлагане на обществени поръчки ще са открита, ограничена, състезателна с договаряне, договаряне с предварителна покана за участие, договаряне с публикуване на обявление за поръчка, състезателен диалог, партньорство за иновации, договаряне без предварително обявление, договаряне без предварителна покана за участие, договаряне без публикуване на обявление за поръчка, конкурс за проект, публично състезание, пряко договаряне.

Предвидена е и възможност за съвместно възлагане на обществени поръчки от двама или повече възложители, решиха още депутатите.

Отстраняване

Депутатите одобриха и основанията за задължително отстраняване на кандидат или участник от процедурата за обществена поръчка.

Такива са наличието на присъда за участие в престъпни групи, подкуп, престъпления против данъчната и финансовата дисциплина, престъпления против стопанството и собствеността, злоупотребата с детски труд.

Пречка за участие в процедурата е и наличието на данъчни задължения и на осигурителни вноски към държавата и към общината.

Задълженията обаче не се взимат предвид, ако са в размер не повече от 1 на сто от сумата на годишния общ оборот за последната приключена финансова година.

Основания за задължително отстраняване са и установени нарушения, свързани с екологичното, трудовото или социалното законодателство при изпълнение на обществена поръчка.

Дата: 21.01.2016

Източник: Mediapool.bg

Прочетено: 1518