За пръв път в закон се въвежда понятието "спешно възлагане на поръчка".
Министерствата и общините вече ще могат да обявяват спешни търгове със срок за получаване на оферти от две седмици. Това приеха вчера депутатите при окончателното гласуване на поредни текстове от изцяло новия закон за обществените поръчки.
За пръв път в закон се въвежда понятието "спешно възлагане на поръчка". Минималният срок при кандидатстване за фирмите при обичайна процедура ще е 35 дни от датата на изпращане на обявлението за публикуване. Депутатите от мнозинството обаче приеха и текст, според който "при възникване на обстоятелства, които изискват спешно възлагане на поръчка", възложителите могат да определят и срок от 15 дни.
"Какво означава спешно? Какви може да бъдат тези обстоятелства, които да изискват спешно възлагане на поръчка?", попита риторично депутатът от Реформаторския блок Гроздан Караджов. Още миналата седмица при приемането на първите текстове от закона той предупреди, че управляващите отварят нови корупционни вратички. И вчера контрира с думите: "Това дава възможност възложителят да си клати краката умишлено и изведнъж да му се налага спешно да реагира. Пуска кратък срок и който е бил посветен предварително, е успял и се вмества. А глупаците нека блеят. Ако това не ви е пример за корупция, аз вече не се учудвам". Караджов настоя във всеки специален закон за съответната дейност да се опишат конкретно спешните обстоятелства - например за неотложен ремонт на магистрала или за покупка на ваксини.
Според депутата Методи Андреев отново не се дават равни шансове на малките фирми заради изискванията за доказване на обороти. Той настоя и при избора на фирми приоритет да има не цената, а съотношението качество - цена, но и това предложение не беше прието. Опозицията заклейми авторите на проекта за "лошия превод" на директивата с думите, че е като "преписване на студентски изпит без квестори".