Работодателите дискутираха с министри и депутати от БСП макрорамката на Бюджет `2009 и разпределението на бюджетния излишък
На 2 септември 2008г., по покана на ръководството на БСП, се проведе среща с национално представителните работодателски организации. От страна на домакините участваха народните представители Мая Манолова и Румен Петков, министрите Пламен Орешарски (на финансите), Петър Димитров (на икономиката и енергетиката) и Петър Мутафчиев (на транспорта), както и зам.-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров. Работодателските организации бяха представени от председатели и зам.-председатели на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Българският съюз на частните предприемачи „Възраждане”, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Съюза за стопанска инициатива (ССИ).
В началото на разговора министър Орешарски представи макрорамката на Бюджет 2009 и социално-икономическите приоритети в него, както и приоритетните сфери за разходване на бюджетния излишък за 2008 г. В експозето си министърът на финансите подчерта, че основна цел на бюджета за следващата календарна година е да се запазят предпоставките за висок икономически растеж, независимо от забавянето на темповете на растеж в световен мащаб. Основните параметри, на чиято база е изготвен проектът на бюджет, са: 6 % ръст на БВП, по-ниска инфлация от тази през 2008 г., висок дефицит по текущата сметка (около 20-22%) и запазване нивото на чуждестранните инвестиции. Не се предвиждат промени в данъчната система, но в сферата на осигурителните плащания се планира преструктуриране на вноските в съотношението 8:10:12, съответно – вноски от страна на работниците, работодателите и държавата. Министър Орешарски подчерта, че за първи път държавата ще се включи директно в разпределението на осигурителната тежест, като успоредно с това ще се запази и изравнителната държавна субсидия към бюджета на Националния осигурителен институт.
По отношение на разходната част приоритет в държавния бюджет за следващата година ще бъдат здравеопазването, образованието и социалното подпомагане на най-уязвимите слоеве на населението. Предвижда се 7% от бюджета да бъдат за публични инвестиции, като за сравнение през 2005 г. (в началото на този управленски мандат) процентът е бил 5. Друг акцент в разходната част е поставен върху съфинансирането на проекти по европейските фондове.
Във връзка с разпределението на бюджетния излишък за 2008 г. министър Орешарски подчерта, че за първи път това ще стане с решение на Народното събрание, в условията на публичност и прозрачност. Очакванията са в края на тази година излишъкът да достигне до 1.2 млрд. лв. над предварително заложените в бюджета 3% от БВП. Според министър Орешарски предвижда се балансирано разпределение на излишъка между социални и капиталови разходи.
В хода на дискусията, председателят на АИКБ Васил Велев отбеляза необходимостта от намаляване на преразпределителната роля на бюджета, както и по-сериозно намаление на осигурителните вноски. Според председателя на АИКБ запазването на стабилността на данъчната система е положителен елемент на бюджета. По отношение на бюджетния излишък г-н Велев настоя по-голямата част от него да бъде разпределена за инвестиционни цели. Други проблеми, които отбеляза председателят на АИКБ, са свързани с повишаването на данъчните оценки на имотите с цел борба със сивия сектор, въвеждането на нова методика за определяне на таксата за битови отпадъци (да стане на база количество отпадъци, а не на база активи на предприятията, както е сега), да се работи за оптимизиране на системата от регулаторни режими и др. Председателят на АИКБ направи и предложение вноската към Фонда за гарантиране вземанията на работниците и служителите при фалит на работодателя да бъде занулена, тъй като фондът в момента е генерирал необходимите средства за своето функциониране, а планираната вноска от 0.1% да 2009 г. ще бъде скъпа за администриране и практически няма да допринася за увеличаване стабилността на фонда.
Председателят на БСК Божидар Данев приветства правителствената политика за продължаване намалението на данъчно-осигурителната тежест и подкрепи запазването на единна ставка на ДДС, като успоредно с това изрази опасения от т.нар. данъчен туризъм към съседни на България страни с по-ниски ставки по ДДС, като Гърция и Румъния. Според председателя на БСК смущаващо е, че в държавния бюджет е предвидено запазване нивото на чуждестранните инвестиции, а по оценки на БСК се очаква сериозен спад и е илюзорно да се очаква с тях да се покрие част от дефицита по текущата сметка. Председателят на БСК прогнозира още влошаване на търговския баланс на страната, вследствие повишаването на цените на петрола, както и покачването на курса на американския долар. Г-н Данев обърна внимание върху факта, че се наблюдава процес на големи „сиви” обороти в агросектора, като по официални данни делът на селското стопанство в БВП е намалял драматично през последните 1-2 години, а това не може да бъде вярно, като се имат предвид сериозните инвестиции и субсидии в сектора, както и увеличението на цените на храните. Това води до извода, че секторът сериозно „осивява”, заяви г-н Данев. „Намаляването на администрацията е полезно, но когато тя работи ефективно”, заяви още Божидар Данев и допълни „администрацията трябва да се намалява, където е необходимо, и да се увеличава, където няма пропускливост”. Като примери за недобра работа на администрацията председателят на БСК посочи факта, че 600 предложения за концесии чакат одобрение от МРРБ от години, а това означава, че 600 обекта функционират на практика незаконно. Друг проблем е нерешаването в срок на молбите за смяна предназначението на земеделските земи, което бави инвестиционния процес. Успоредно с това, се събират необосновано въведени такси и глоби, които напълно противозаконно се ползват за допълнително материално стимулиране на администрацията. Що се отнася до бюджетния излишък за 2008 г., председателят на БСК категорично се обяви против разпределението му за социални помощи за хора в трудоспособна възраст. Той подкрепи тезата на председателя на АИКБ, че по-голямата част от излишъка трябва да отиде за финансиране на инфраструктурни проекти. Във връзка с по-ефективното и прозрачно усвояване на средствата от европейските фондове председателят на БСК предложи администрациите, които отговарят за управлението на оперативни програми и проекти, да бъдат сертифицирани по ISO, за да се създадат ясни правила за документооборота.
Зам.-председателят на БТПП Цветан Симеонов отбеляза в експозето си, че преразпределителната роля на бюджета не трябва да надхвърля 40% от БВП, че намаляването на осигурителната тежест би могло да е по-сериозно и че са необходими повече средства за иновации и образование. Представителят на БТПП адмирира отделянето на 7% от БВП за инвестиционни цели, но успоредно с това настоя за увеличение на контрола по разходването на бюджетни средства. Той подкрепи тезата на Божидар Данев, че не трябва социалната политика да дава комфорт на трудоспособните безработни, а средствата от бюджетния излишък трябва да се насочат към инвестиции и към стимули за желаещите да повишават квалификацията си. По отношение на ДДС и г-н Симеонов подкрепи запазването на единната ставка на този данък, но призова данъчната администрация да покаже по-сериозни усилия за спазване на сроковете по неговото възстановяване. Според зам.-председателя на БТПП увеличението на заплатите на работещите в администрацията трябва да става след атестиране и в никакъв случай „на калпак”.
Зам.-председателят на ССИ Теодор Дечев предложи да се увеличи обхватът на ваучерната система за работническо хранене, тъй като в момента тя практически е неработеща и обхваща едва 100 000 работници и служители, което е крайно недостатъчно. Той определи като положителни предложенията за запазване стабилността на данъчната система и намаляване на осигурителните ставки.
В отговор на поставените въпроси, народният представител Мая Манолова информира, че до края на м. септември предстои да се проведе втора среща между ръководството на БСП и работодателските организации, която да бъде посветена на законодателните приоритети на управляващата партия.
