Световната икономика все още страда от сериозни слабости, а бърза помощ може би няма да дойде.
Осем години след финансовата криза светът започва да осъзнава нещо неприятно - световната икономика все още страда от сериозни слабости, а бърза помощ може би няма да дойде.
Сриващи се цени на акциите, инфлация в застой и странното явление отрицателни лихви се съчетаха с низходящата тенденция на нововъзникващите пазари, за да разбудят опасения, че икономиката е преследвана от беди, с които централните банки - спасителите през периода на кризата - може би трудно ще се справят.
Междувременно търговските банки отново са източник на тревоги, особено в Европа. Банките бяха в епицентъра на кризата от 2007-2009 година, която започна заради прекомерно кредитиране за собственици на жилища с неустойчиви заеми в САЩ и след това се разпространи в целия свят.
Част от суматохата, наблюдавана напоследък, може би е свръх реакция на нервни инвеститори. Минималните равнища на лихвите пък отчасти са резултат от либерална парична политика на централните банки, които направиха всичко по силите си, за да стимулират растежа през годините след кризата.
Безработицата е ниска в няколко големи икономики – 4.9 % в САЩ и 4.5 % в Германия. Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира, че растежът ще се ускори от 3,1 % миналата година до 3.4 % през текущата.
Този темп обаче остава много под растежа от 5.1 %, отчетен през 2007 година преди избухването на кризата. Започваме да осъзнаваме, че растежът може да продължи да бъде слаб, а сътресенията напоследък може би все пак са нещо повече от обикновена пазарна нестабилност.
В Япония лихвата по 10-годишните държавни облигации за кратко мина в отрицателната на територия, което означава, че държателите на облигации са готови да плащат на правителството за привилегията да бъдат негови кредитори, при това за години. В САЩ дългосрочните пазарни лихви отново се понижават, въпреки че Управлението за федерален резерв (УФР) започна да ги тласка нагоре. Множество държавни облигации, емитирани от европейски страни, се търгуват при лихви, които са негативни или близо до нулата.
Това е тревожно, защото толкова ниски и дори негативни лихви изобщо не са нещо обикновено. От една страна те сочат, че инвеститорите, влагащи парите си в облигации, не очакват икономическият растеж да е достатъчен, за да решат централните банки да повишат водещите си лихви.
Тази тенденция е придружена и от силни спадове на световния фондов пазар. Индексът Standard and Poor's 500 миналата година загуби 10 %, японският Nikkei 225 се сви с 16 %, композитният индекс на фондовата борса в Шанхай загуби 22 %, а германският DAX - над 14 %.
"Светът изглежда по-зле, отколкото преди шест месеца", отбелязва Ерик Ласел, главен икономист на RBC Global Asset Management.
"Прогнозите за растежа бяха понижени, рисковете се засилиха", допълва той.
Това са някои от рисковете, които пазарите осъзнаха.
Китай
Рязкото забавяне на Китай заплашва да премахне един от стълбовете на световния икономически растеж. Намаляващото търсене на суровини нанася удар на производителите на петрол и метали в други страни. Износителката на енергийни суровини Русия, например, изпадна в рецесия, а валутата й се срина.
Германският автомобилостроител Daimler постигна рекордна оперативна печалба от 13.8 милиарда евро миналата година, подпомогнат от скока с 41 % на продажбите на луксозните му автомобили Mercedes-Benz в Китай. Акциите на компанията обаче поевтиняха, веднага след като тя предпазливо прогнозира само леко увеличаване на печалбата през 2016 година и "по-умерен" растеж в Китай. Главният й изпълнителен директор Дитер Цече предупреди, че вижда "повече рискове, отколкото възможности" на фона на сдържания световен растеж.
Нововъзникващи пазари, потъване
Парите се оттеглят от т. нар. нововъзникващи пазари като Бразилия, Русия, Република Южна Африка и Турция. През 2015 година инвеститорите изтеглиха 735 милиарда долара от такива страни. Това бе първата година на нетно изтичане на капитал от 1988 година, според Института за международни финанси.
Нововъзникващите пазари пък вече не са толкова нововъзникващи - те осигуряват 70 % от очаквания световен растеж.
Централните банки начело с УФР отговориха на световната рецесия с понижаване на водещи лихви и печатане на пари. Това насърчи инвеститорите, търсейки по-високи печалби, да влагат парите си в нововъзникващите пазари.
Сега УФР се опитва да повиши водещите си лихви и тези парични потоци ще потекат обратно, отслабвайки финансовите пазари и валутите на страните с нововъзникващи пазари. Изплащането на дълговете става по-трудно.
Управляващият директор на МВФ Кристин Лагард предупреди за ефекти на "рециркулация" (на капиталовите потоци - бел. прев.) от нововъзникващите към по-напредналите икономики.
Стивън Луис, главен икономист на ADM Investor Services International, твърди, че УФР би трябвало просто да продължи да повишава лихвите до по-нормално ниво.
"Освен ако не възнамеряваме да парализираме още паричната политика в развитите икономики, то е неизбежно средствата, които отидоха в нововъзникващите пазари, да се върнат обратно", казва той.
Чичо Сам
САЩ, другата колона на световния растеж освен Китай, също проявява признаци на слабост, нищо че те може би все още не са на рецесия. Американският растеж обаче е слаб с 0.7 % на годишна основа през четвъртото тримесечие, а промишленото производство се срина.
Въпреки че безработицата се понижи, заплатите не се възстановиха бързо, а компаниите изглежда са объркани от глобалната неустойчивост.
Поскъпващият долар - странична последица от увеличаването на водещата лихва на УФР - може да засегне износителите. Това е една от причините, поради които УФР може би всъщност ще се въздържи скоро отново да повиши лихвите си.
Банките
Банковите акции се сринаха в Европа и в САЩ.
В САЩ ниските цени на петрола вероятно означават, че компаниите, участващи в скъпия добив на петрол и газ няма да могат да изплащат кредитите, взети за пробиване на кладенци, които вече не са печеливши.
В Европа банковите акции потънаха, разтърсени от спасяването на четири италиански кредитни институции и страховете около "лошите" кредити на стойност 1,2 трилиона евро (1,35 трилиона долара), натрупани в 19-те страни от еврозоната.
Джон Крайън, един от главните изпълнителни директори на Deutsche Bank, трябваше да вземе необичайното решение - публично да увери, че финансовото положение на банката е "здраво като камък". Това стана, след като инвеститорите разбиха акциите й.
Разпространението на отрицателните лихви може да намали рентабилността на банките, тъй като източва разликата между лихвите, при които банките вземат и отпускат кредити.
Болнавите банки могат да откажат кредити на компаниите и да стоварят огромни разходи на правителствата, акционерите и кредиторите.
Свършиха ли мунициите?
С водещи лихви, които в някои случаи са под нулата, за централните банки е много по-трудно при нужда да предложат повече стимули.
Ниските лихви и стимулите под формата на изкупуване на облигации (с използване на близо 3.6 трилиона новоотпечатани долара в случая на УФР), тласнаха нагоре акциите в световен мащаб.
Инфлацията обаче остана в застой. В САЩ потребителските цени се понижиха с 0.1 % през декември. Европейската инфлация е едва 0.4 % годишно въпреки мащабните стимули на Европейската централна банка.
Така че пазарите може би осъзнават, че това е низходяща тенденция, при която централните банки не могат да се притекат на помощ, както правеха по-рано.
