Министерството на финансите (МФ) във вторник е избрало четири международни банки.
Министерството на финансите избра четири международни банки, които ще посредничат при продажбата на еврооблигациите през март.
Държавата се подготвя да изтегли наведнъж целия планиран за годината външен дълг от 2 млрд. евро. Министерството на финансите (МФ) във вторник е избрало четири международни банки за мениджъри на новата емисия еврооблигации през месец март, научи "Капитал Daily" от няколко източника. Обсъжданата срочност на книжата е над 10-години, като най-вероятно ще бъдат предложени два транша с различен матуритет. С набраните средства държавата ще може да запълни дупката в бюджета и да плати падежиращи дългове. Ще има и буфер, ако се наложи, за подкрепа на банките, които през тази година преминават през проверка на качеството на активите и стрес тестове. Така правителството повтаря и стратегията от преди година, когато ударно изтегли наведнъж 3.1 млрд. евро. В емисионната стратегия е записано, че през тази година държавата може да изтегли 5.3 млрд. лв. нов дълг, от които 3.9 млрд. лв. от чуждите пазари. С новата емисия целият външен дълг на България ще достигне почти 10 млрд. евро през 2016 г. (виж таблицата).
Готови старт
Формулата една емисия да се организира от четири на брой посредника също продължава да е предпочитана от финансовото министерство и през тази година. Изборът този път е паднал върху JP Morgan, Citibank, Unicredit и BNP Paribas, като конкуренцията е била между 21 институции, поканени да подадат оферта през миналата седмица. Първите три от мениджърите често успяват да спечелят поръчки от ведомството на Владислав Горанов. Този път до финала не е достигнала HSBC. Любопитен детайл с български корен е, че до неотдавна като експерт по облигации на развиващи се страни в банката работеше Александър Каролев, който е син на Владимир Каролев, съветник на министъра на икономиката Божидар Лукарски. От лятото на миналата година той отговаря за синдикирането на облигации за Централна и Източна Европа, Близкия Изток и Африка в BNP Paribas.
По информация на "Капитал Daily" в критериите за избор на мениджъри финансовото министерство е поставило неясното изискване участниците да имат принос за развитие на икономиката на България. Препоръчително, но не задължително е било и условието кандидатите да посочат какъв размер от емисията биха могли да изкупят за своя сметка. Това е стандартна клауза, чрез която емитентът се застрахова от провал на емисията. В случая с подготвяния за март евробонд нагласите са по-скоро положителни, коментират експерти от капиталовия пазар.
Да се пласира всичкия разрешен в закона външен дълг наведнъж и то още в самото начало на годината е тактика, която се оказа успешна през миналата година. Тогава отново през март Министерството на финансите изтегли 3.1 млрд. евро чрез продажба на 7-, 12- и 20-годишни облигации при доходност съответно 2.17%, 2.73% и 3.26%. Интересът беше значителен, като поръчките надминаха 5 млрд. евро.
Почти веднага след емисията последваха сривове на международните капиталови пазари, подхранвани от риска за фалит на Гърция, ниската цена на петрола, забавянето на китайската икономика и очакванията за вдигане на лихвите в САЩ. В момента пазарите са колебливи, но прогнозите са, че през месец март може да се появи подходящ прозорец за продажба на дълг. Тогава предстоят две срещи на централни банки - Федералния резерв на САЩ (ФЕД) и Европейската централна банка (ЕЦБ), като очакванията са те да завършат с успокоителни за инвеститорите новини. Освен това първите месеци на годината традиционно са по-благоприятни за излизане на пазарите. България в случая има и друго предимство - на фона ниските лихви и отрицателната доходност по облигациите на някои от големите и стабилни държави книжата на страни от възникващите пазари се търсят с голям интерес от инвеститорите.
До март държавата и мениджърите ще трябва да са изработили схема за емитирането на дълга. Срочността на книжата ще бъде определена на роудшоу, като според запознати се обсъждат всякакви матуритети над 10 години. Възможно е част от книжата да са 10-годишни, а другата - 15-или 20-годишни. На база на котировките на еврооблигационните емисии с падеж 2017 и 2035 г. може да се очаква, че доходността ще бъде около 2.80% за 10-годишните и 4% за 20-годишните книжа, като се приспадне премията за нов транш.
За какво са парите
С получените средства от продажбата на еврооблигации държавата ще може да запълва дупката в бюджета, която за тази година се очаква да достигне до 2% от брутния вътрешен продукт, или около 900 млн. евро. Освен това през годината падежират дългове за около 450 млн. евро. Освен от международните пазари Министерството на финансите е предвидило да изтегли и около 500 млн. евро от вътрешния пазар. Така то ще може да изгради буфер, който да се ползва при необходимост за подкрепа на финансовия сектор, който преминава през безпрецедентни за него проверка на качеството на активите и стрес тестове. Ако не се стигне до използването им, те биха могли да се използват за погасяване на еврооблигациите, падежиращи 2017 г., като дотогава останат във фискалния резерв. Не е изключено обаче натрупаните средства да започнат да се харчат, както през миналата година, когато бяха актуализирани разходите на държавни ведомства и за кратко време бяха през бюджета похарчени допълнителни 2 млрд. лв.
От Министерството на финансите не отговориха на въпросите на "Капитал Daily" на каква фаза е подготовката за поемане на новия дълг. Липсата на информация до самото приключване на процедурата е стратегията, към която традиционно се придържат от ведомството на Владислав Горанов. По тази причина през миналата година депутати отнесоха до съда казуса с избраните четири банки, сътрудничили при изготвянето на средносрочната стратегия за дълга. През ноември пък министърът трябваше да дава обяснения заради необявената сделка по продажбата на 50 млн. евро на таен клиент при цена, по-ниска от пазарната.
На въпросите избрани ли са мениджъри, какъв ще е обемът, срочността на книжата и предполагаемият момент на емитиране от министерството отговориха така: "Пазарните условия от началото на годината са динамични и целта на Министерството на финансите като емитент е да избере най-благоприятния момент за издаване на облигации. Ключова роля за избиране на оптималния период за излизане на пазарите имат банките посредници, на чиято експертиза и опит ще разчита министерството. След изключително успешното пласиране на тройния транш еврооблигации през март 2015 г. България е вече разпознаваем емитент за глобалната инвестиционна общност. Облигациите в обращение създават бенчмаркова суверенна крива, която служи като отправна точка за определяне на доходност по бъдещи книжа. За обезпечаване на предвидената в закона за бюджета за 2016 г. възможност за поемане на дълг по средносрочната програма са предприети подготвителни действия, вкл. избор на водещи мениджъри и актуализиране на необходимата документация. Принципното решение за структуриране на емисиите еврооблигации се съобразява с погасителния профил на дълга и се осъществява след провеждане на т.нар. маркетингов процес на базата на проявен инвеститорски интерес".
През тази година се очаква съотношението на държавният дълг (вътрешен и външен) към БВП да достигне около 33%. По този показател България все още ще е сред държавите, отличнички в ЕС. Последната прогноза на Генералната дирекция по икономическите и финансови въпроси (ECFIN) към Европейската комисия обаче е, че за следващите 10 години съотношението ще надмине 40%, ако България продължава със същата политика на дефицити и покриването им с дълг. И дори съотношението да остане далеч от считаните за допустими от ЕС 60%, проблем остава фактът, че с част от новите дългове се покриват дефицити в сектори, където има отказ от реформи, а изплащането им е за сметка на данъкоплатците и бъдещите поколения.
