Финансовата нестабилност на сектора е едно от най-големите предизвикателства пред либерализацията на енергийния пазар, посочи енергийният министър
Преди седмица с решение на Българския енергиен холдинг (БЕХ) е бил увеличен капиталът на Българската независима енергийна борса (БНЕБ), за да бъде закупена платформа за търговия с дългосрочни договори. Тя трябва да заработи от 1 юли 2016 г., съобщи енергийният министър Теменужка Петкова по време на конференция, посветена на либерализацията на електроенергийния пазар у нас.
Енергийната борса е едно от важните условия за нормалното функциониране на свободния пазар, припомни тя. За борсата, която започна работа в реални условия в началото на годината, предстоят и още няколко стъпки в развитието. Ще се въведе платформа за търговия в рамките на деня (в момента тя е по схемата "ден напред"), която ще тръгне най-рано от 2017 г. Има идея и за сегмент за търговия с природен газ и в момента се правят анализи за нейната реализация, обясни още министърът.
Тя посочи, че работата на борсата до момента е много успешна и ликвидността се увеличава - дневно се търгуват по около 7,5 хил. мегаватчаса електроенергия. Регистрираните участници са 32, а цената е близка до тази на останалите енергийни борси в региона.
Едно от големите предизвикителства пред либерализацията на енергийния пазар е финансовата нестабилност на сектора, призна Теменужка Петкова. Тя посочи, че промените в законодателството и адекватното ценово решение на енергийния регулатор през миналата година са позволили намаляването на загубите на Националната електрическа компания (НЕК).
За първи път държавната компания регистрира положителни резултати от работата си на регулирания пазар. Тази динамика на реформите трябва да се запази, а една от следващите стъпки по отношение на промените е премахването на модела единствен купувач за НЕК, за което ще помогне и анализът на Световната банка, коментира Петкова.
Важен аспект на отварянето на енергийния пазар е и как ще бъдат защитени уязвимите потребители, припомни енергийният министър. Тя посочи, че на първо място е необходимо да се изготви дефиниция на понятието "уязвим потребител" и да се изработят критериите за тяхното идентифициране. Следващата стъпка е да бъдат разработени и мерки за защита, което ще стане в тясно сътрудничество със социалното министерство.
Петкова очаква този механизъм да бъде изработен до края на април.
Защитата на потребителите е важен фактор за либерализацията, защото българските домакинства се оказват едни от най-уязвимите в Европейския съюз (ЕС), коментира и постоянният представител на Световната банка за България Тони Томпсън. Според него пълната либерализация на енергийния пазар за битовите потребители може да отнеме между 3 и 5 години.
Не трябва да се бърза при отварянето на енергийния пазар, коментира и председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов. Той припомни, че преди година настоящият състав на енергийния регулатор е започнал работата си в условията на непазарни цени на електроенергията, дългосрочни договори и нарушения при изкупуването на електроенергията от възобновяеми енергийни източници. Липсвала е конкуренция на свободния пазар, както и на доверие от страна на потребителите. Промените в законодателството обаче са променили тези негативни фактори за пазара.
През 2016 г. Комисията си е поставила за цел да продължи работата си за намаляване на деформациите на пазара, сред които е например кроссубсидирането, което се получава между битовите и стопанските потребители. Според него моментът, при който цената на газа намалява непрекъснато, е много подходящ за такива реформи. Без да бъдат премахнати тези деформации на пазара, либерализацията е невъзможна, категоричен беше Иванов.
Приоритет в работата на регулатора през следващите месеци ще бъде изготвянето на Пътна карта за пълната либерализация, както и обединението със съседните енергийни пазари, стана ясно още от думите на председателя на регулатора.
