Спадът в сектора налага промени за редица компании, а за някои от тях 2016 г. ще бъде "доста скучна".
Когато най-силните световни търговци и изпълнителни директори в сектора на суровините се съберат край бреговете на Женевското езеро тази седмица, целта им ще е да разгледат пазара, който тества бизнеса им до краен предел, коментира Financial Times.
Преди година на Financial Times Commodities Global Summit някои от делегатите са готови да се обзаложат, че най-лошото от спада на суровините е свършило. Във вторник и сряда в Лозана обаче те ще обсъдят как да отговорят на продължителния спад, който потопи цените на петрола до под 40 долара за барел, а медта – до най-ниските ѝ нива от финансовата криза насам.
За най-чевръстите търговци – необременени от притежаването на мини или петролни полета, краят на продължилия десетилетие суперцикъл на суровините отприщи печеливша търговска златна мина, с завишена волатилност и възможности за подпомагане на най-затруднените финансово производители да доставят суровини на нови клиенти.
За мнозина – например главния изпълнителен директор на Vitol Иън Тейлър, на Trafigura Джеръми Уайър и на Gunvor Торбьорн Торнквист, изминалата година е една от най-добрите откъм търговия. Vitol отчете ръст от 15% на нетната си печалба до 1,6 млрд. долара през 2015 г., сочат данни, видени от Financial Times миналата седмица.
Други обаче – включително производители на петрол, миннодобивни и земеделски компании, преминават през почти една и съща нещастна година заради продължителното презасищане, което натежа на цените.
Миналия месец земеделският търговец Louis Dreyfus Company отчете най-слабата си печалба от десетилетие, което накара главния изпълнителен директор Гонзало Рамирез Мартиарена да признае: „Намираме се в предизвикателен момент от цикъла на суровините“.
Години на инвестиции наложиха ново производство на пазара точно в момента, когато глобалната икономическа активност изглежда фокусирана върху потреблението на суровини. Китай, двигателят на търсенето през последните 10 години, не само се забавя, но и се променя от "завода на света" във водена от потреблението икономика.
За да оцелеят в този „по-евтин за по-дълго“ свят, повечето компании производители трябваше да действат бързо, за да изплатят дълговете си, да продадат активи и да ограничат производството си. Игор Сечин, ръководител на руската държавна петролна компания Роснефт, ще открие събитието в Лозана само дни пред страните производителки да се срещнат в Доха, за да обсъдят замразяване на добива на петрол – инициатива, върху която са фокусирани пазарите през последните два месеца.
При последната си публична изява Сечин не изключи руските петролни компании да намалят добива си. След това обаче сривът на цените накара страната да сключи предварително споразумение за замразяване на производството с лидера на ОПЕК Саудитска Арабия.
Като близък съюзник на руския президент Владимир Путин появата на Сечин вероятно ще бъде внимателно следена от трейдърите, които се надяват да разберат мисленето на страната – и да спечелят достъп до барели от най-големия производител на Русия.
Търговците със земеделска продукция също усещат натиск от по-ниските цени заради притежаваните от тях активи за производство и преработка.
Мнозина казват, че са изправени пред трудни условия заради свръхзаситените пазари и забавящия се растеж на развиващите се пазари. „Изключвайки климатичните промени, не очакваме краткосрочно подобрение на пазарните условия за земеделието“, предупреди по-рано този месец Cargill, най-големият търговец на селскостопански продукти. При някои компании незабавният отговор бе операциите да се рационализират чрез освобождаване на продукцията и намиране на партньори, които могат да им помогнат да преживеят спада.
Дори за най-големите търговски къщи, които са се справили добре миналата година, дълбочината и продължителността на спада на суровините налагат промяна.
За някои 2016 г. ще бъде насочена към фокусиране върху основния им бизнес, намаляване на дълга, спиране на придобиванията – или по думите на една швейцарска търговска къща – „да бъдат скучни“.
Други казват, че фокусът ще бъде върху управлението на риска, като Тейлър от Vitol предупреди миналия месец, че ниските цени „неизбежно ще тестват някои пазарни участници“.
Той каза: „Вярвам, че е разумно постоянно да се преразглеждат както бизнес линиите, така и експозициите на активите“.
Това обаче не означава край на сключването на сделки. В петък Vitol сключи споразумение за заем от 3 млрд. долара срещу петрол с Казахстан, което подчертава видовете възможности, които преобладават, откакто цените на петрола достигнаха 40 долара за барел.
Петролният трейдър Gunvor също иска да придобива активи и се оказва с доста средства след продажбата на дял от голям руски петролен терминал. Наскоро компанията сключи сделка за купуване на рафинерия за суров петрол в Ротердам.
Едно от опасенията, споделяно от всички участници в индустрията, е отношението на банките от гледна точка на острия спад на цените и засилените регулации. Докато се стремят да задоволят по-високите капиталови изисквания, банките вероятно ще увеличат разходите на краткосрочното финансиране, което е живителната сила на търговията със суровини.
„ЕЦБ приканва банките да мислят за начина, по който прилагат моделите си върху финансирането на търговия със суровини“, казва изпълнителен директор на търговска къща. „Резултатът е, че финансирането ще става все по-скъпо“.
В Лозана в събота се проведоха улични протести срещу използването на Швейцария от страна на търговците като вид хъб за „спекулации“ – предвид броя на компаниите, базирани в страната, и ограничената прозрачност на финансите им.
Въпреки това търговците на суровини знаят, че са виждали и по-трудни времена и успяват да се адаптират. А както казва Рамирез от Louis Dreyfus: „По-слабият растеж и волатилността наистина значи, че ще трябва да сме по-креативни, за да създадем собствените си попътни ветрове“.
