Министерският съвет одобри средносрочната бюджетна прогноза за периода 2017-2019 година. Правителственото решение определя средносрочните цели на фискалната и бюджетната политика, обвързани със заложените в Закона за публичните финанси фискални правила, ограничения и основни принципи за управление на публичните финанси, предаде репортер на БГНЕС. С решението се определят и таваните на разходите по отделни първостепенни разпоредители с бюджет и на бюджетните взаимоотношения за следващите три години.
Документът съдържа допусканията за развитието на националната и световната икономика, включително макроикономическа прогноза, описание на приоритетите на политиките на правителството, информация за последната отчетна година, за текущата година и прогноза за основните бюджетни показатели за следващите три години. Фискалната политика за периода 2017-2019 г. може да бъде дефинирана като стриктна и съобразена с реалностите на националната икономика, гарантирайки висока степен на стабилност и предсказуемост. Ясно зададената посока и поставените високи цели са гаранция за позитивния имидж на страната пред чуждестранните инвеститори. Средносрочната перспектива се обвързва със заложения приоритет за запазване на стабилността на публичните финанси и се изразява в следване на вече определените цели за продължаване на фискалната консолидация и придържане към консолидационните стъпки за периода 2016-2018 г., следвайки същата тенденция и за 2019 година.
Запазват се целите за дефицита за 2017 г. и 2018 г., съответно на 1,4% и 1% от БВП, заложени в последната средносрочна бюджетна прогноза. Същата по размер консолидационна стъпка (около 0,5%) от БВП) е предвидена и за 2019 г., когато се очаква дефицитът по КФП да е на ниво от 0,5% от БВП. Следването на политиката за постепенна консолидация е предпоставка за свеждането до минимум на потенциалното негативно въздействие на фискалната политика върху икономическия растеж. Целта на провежданата данъчна политика е повишаване на бюджетните приходи и намаляване на дела на сенчестата икономика, като мерките ще бъдат насочени към борба с данъчните измами и укриването на данъци, както и за намаляването на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.
Следва се политика на запазване ниските нива на данъчно облагане при преките данъци и прехвърляне на данъчната тежест от преките към косвените данъци. Постигането на целта за изпълнение на бюджетните приходи е свързана с поддържане на устойчиво ниво на приходите при запазване на тежестта на данъчното облагане и очакван положителен ефект от засилените действия при администриране на приходите. Запазват се съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване, като за 2017 г. и 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на ДОО с по един процентен пункт. Целта е да се намали недостигът от средства по бюджета на ДОО и субсидирането му от държавния бюджет. Повишаването на ефективността на публичните разходи в отделните сектори продължава да бъде сред приоритетите на правителството, като мерките не се ограничават само до реализирането на програми за структурни реформи, а се фокусират и върху характера и насочеността на разходите в съответния сектор с цел засилване на техния принос за повишаване на икономическия растеж. Сред основните разходни приоритети е секторът на отбраната, като в СБП приоритетно са планирани средства за модернизация и повишаване на отбранителните способности на въоръжените сили – за осигуряване на летателната годност на самолети МиГ-29, за придобиване на нов тип боен самолет и на многофункционални модулни патрулни кораби. Приоритетите в областта на здравеопазването ще бъдат насочени към подобряване на ефективността и удовлетвореността на гражданите от функционирането на сектора.
През тригодишния период се предвижда да продължи развитието на спешната медицинска помощ с цел осигуряване на по-добро качество, достатъчност и своевременност. Приоритетите в областта на средното образование през периода 2017-2019 г. ще бъдат насочени към постигане на по-висока прозрачност и ефективност на изразходването на публични средства чрез финансиране на продукта на образователната система, оптимизация на структурите в системата на училищната мрежа и по-пълно обхващане на учениците в системата. Националното финансиране на образованието ще продължи да се допълва и със средства от фондовете на ЕС. Те са насочени главно към квалификация на учителите, практическо обучение и стажове за учениците.
Пенсионната политика предвижда от 2017 г. вместо осъвременяване на пенсиите, от 1 юли да се извършва преизчисляване на всички пенсии за трудова дейност с по-голяма тежест на една година осигурителен стаж, като увеличението ще бъде с процент равен или по-голям от процента, определен по чл. 100 на КСО. Предвидено е увеличаване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2017 г. на 460 лв. и запазване на този размер за 2018 г. и 2019 година. Политиките по отношение на общините са насочени към разширяване на възможностите за тяхното устойчиво и балансирано развитие, подобряване ефективността на местните власти и създаване на условия за подобряване на качеството и обхвата на дейностите на местно равнище. И през следващия тригодишен период приоритет за страната ни остава успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми на ЕС.
Оперативните програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, са насочени към изграждане на балансирана и устойчива транспортна система чрез развитие и модернизация на ключовата транспортна инфраструктура за връзки от национално, трансгранично и европейско значение и към развитие на екологичната инфраструктура и подобряване, опазване и възстановяване на природната среда и биоразнообразието, обхващат проекти с голям мащаб, от национално значение, реализируеми поетапно във времето. Програмите, съфинансирани от Европейския социален фонд и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица са насочени към насърчаване на заетостта на населението и подпомагане на най-нуждаещите се.
Политиката на правителството за управление на държавния дълг за следващия тригодишен период, в съответствие с основните цели и правила на фискалната политика и управлението на публичните финанси, ще бъде насочена към осигуряване на необходимите средства за финансиране на държавния бюджет и рефинансиране на дълга в обращение като пряко следствие от нуждите за покриване на падежиращия се дълг, бюджетните дефицити и гарантиране стабилността на фискалния резерв.
