Перспективите за износ не са благоприятни, поради отварящата се ножица между цените на електроенергийните борси в региона и у нас.
В публичното пространство има две взаимно изключващи се тези - едната е, че енергийният отрасъл се стабилизира, след взетия кредит от БЕХ и разплащането на двете американски централи, и другата, че кризата се задълбочава. Колкото и странно да звучи и двете тези са верни. Въпросът е на хоризонт.
В краткосрочен план нещата изглежда по-добре, особено в сравнение с 2014 и 2015 година, ако мерим, примерно, състоянието на НЕК. Но ако отчитаме дълговите равнища в енергетиката, спрямо състояние - стигане на "дъното" и оттласкване към растеж - нещата никак не са розови.
Операцията с американските централи нямаше алтернатива, за да може електроенергетиката да поеме глътка въздух, но отсъствието на преструктуриране в ключовите ни енергийни дружества, отлагането на студения душ на либерализацията на електроенергийния пазар и на газовия пазар и най-вече подготовката ни за времето, в което тези дружества ще трябва да се конкурират с много по-мощни корпоративни структури на съседи и на международни компании, нещата са на кота нула.
Трудните решения още не са взети, още по-малко реализирани
Идеята, че ще можем да компенсираме свиващия се вътрешен пазар за сметка на износа не издържа съпоставката със статистическите данни. Износът продължава да пада, като за първите месеци на тази година - до 8 май, спадът е с 58.9 процента спрямо същия период на миналата година.
Перспективите за износ не са благоприятни, поради отварящата се ножица между цените на електроенергийните борси в региона и у нас. Вътрешното потребление спада с над 3%, което на практика означава, че системата е блокирана откъм перспектива да генерира повече приходи, с които да развърже гордиевия възел – реформи, преструктуриране и конкурентоспособност.
Единственият изход е орязване на разходите и повишаване на ефективността
На практика цялата електроенергийна система се крепи върху приходите от продажбите в страната и съгласието на българския потребител да плаща цени, които се намират значително над борсовите за региона. Но това не може да продължи безкрай.
Цените в Европа паднаха за последната година с около 20% и ще продължават да падат, а у нас не. Свиването на финансовите потоци в електроенергетиката, при отсъствието на гъвкавост между отделните сегменти на електрогенерацията, вещае беди. Основните пазари за износ на българска електроенергия – Турция и Гърция, ще разчитат все повече на природния газ като източник, а цената му спада на равнища под 130 долара, които просто ще убият конкурентоспособността на тока от въглищните централи. Те пък не могат да свалят цените, защото са обвързани с "фиксирани" или от политически, или от социални договорени схеми.
Каквото и балансиране и миксиране да прилагаме, изходът е предизвестен – българската електроенергетиката, при сегашната си структура с висока зависимост от "твърди" договори и висока себестойност на произведената електроенергия от въглища и ВЕИ, не може да издържи конкуренцията с генерация на природен газ, чиято цена ще бъде устойчиво ниска.
Още не усещаме поевтиняването на газа
За съжаление, българските потребители не усещат благодата на срива на цените в природния газ – нито през цените на електроенергията, нито пропорционално през цените на свързаната топлинна енергия.
Дори АЕЦ "Козлодуй“ вече не може да балансира системата при тези ниски равнища на тока, произведен от природен газ в съседите.
Плащаме данък на устойчивото пренебрежение към електрогенериращите мощности на природен газ и бляновете за ядрени и въглищни свръхмощности от недосегаемите олигарси в системата. На всичко отгоре, мечтаем да бъдем газов хъб при тези ниски равнища на вътрешно потребление.
Има положителни тенденции в отрасъла, но ако сравним равнищата на дълга с равнищата на проблемност – текуща и прогнозна – основанията за оптимизъм не са много. Истинската реформа и работата тепърва предстоят.
Пътят за излизане от кризата е синхронизиране на действията при либерализация на електроенергийния и газов пазар, диверсификацията на източници и маршрути, увеличение на потреблението на природен газ и неговото участие при електрогенерацията и крайното потребление на енергия.
Статията на енергийния експерт Илиян Василев е публикувана в седмичния бюлетин на Центъра за Балкански и Черноморски изследвания. Заглавието е на Mediapool.bg