Въвеждаме румънския модел на плавна промяна на съотношението на регулираните към свободните цени
Сегашният хибриден модел на енергийния пазар у нас ще се задържи още пет години, през които плавно ще се променя съотношението между регулираните и свободните цени, така че да бъдат максимално защитени битовите потребители. Това предвижда предложеният от Световната банка вариант за либерализацията на електроенергийния пазар, който обаче все още се детайлизира, преди финално да бъде представен на ангажирания в сектора бизнес и различните организации. След това вече ще започне приемането на законодателните поправки, за да стане действащ моделът.
Кога ще стане това още не се знае, но надали ще се успее с внедряването му преди определянето на новите цени на регулирания пазар за домакинствата и малките фирми от 1 юли 2016 г. По-вероятно е промените да станат факт следващата година, коментираха пред Mediapool запознати с хода на промените.
"Действително се забавихме с първоначалните срокове, но е много важно да се приеме максимално изчистен и устойчив модел за освобождаване на пазара. Дали ще е месец напред или назад няма значение", коментира енергийният министър Теменужка Петкова пред Mediapoоl. След представяне на междинен доклад на Световната банка (СБ) пред бизнеса в средата на април, сега се правят допълнителни оценки и анализи, най-вече за определянето на критериите за подпомагане на енергийно бедните, обясни тя.
Румънският модел в действие у нас
По думите й страната ни се е спряла на румънския модел за постепенно нарастване на тежестта на свободния пазар в крайните цени на тока и за защита на уязвимите потребители със специални тарифи за тях. Какви ще са те и какъв ще е бюджетът за енергийни помощи Петкова не се ангажира да коментира, тъй като механизмът ще се прилага от социалното министерство и там се правят разчетите.
Последно намеренията са цената на тока за бита и дребния бизнес да започне да се формира в съотношение 70 процента от регулирания пазар, 30 на сто – от свободния. Отделно клиентите ако искат, може да излязат напълно на свободния пазар и да си изберат доставчик. Всяка година от петгодишния преходен период това съотношение ще се променя чрез намаляване дела на регулирания пазар до отпадането му, посочи енергийният министър. Как точно ще става корекцията още се изчислява, стана ясно от думите й.
Предложението на Световната банка е било преходният период да е тригодишен заради близките нива на регулираните и свободните цени у нас, но българското правителство е предпочело да се застрахова и затова е избрало по-дългия срок на либерализация. Според експерти това е излишно, тъй като пазарът у нас може да понесе стъпки за намаляване на регулирания пазар от 70:30 на 50:50, 30:70 и накрая 0:100.
НЕК остава основен играч
При хибридния модел на освобождаване държавната "Национална електрическа компания" ще продължи да играе съществена роля на пазара. Тя ще изкупува тока от определените от регулатора квоти на производителите за защитения пазар, както и по дългосрочните договори с двете т. нар. американски въглищни централи и възобновяемите енергийни мощности, на които са гарантирани по-високи цени на електроенергията за определен срок, за да избият инвестицията си. Тези контракти ще бъдат трансформирани в договори за разлика между тяхната преференциална цена и постигнатата на борсата за търговия с електроенергия.
Ако цената на борсата е по-ниска от тяхната, те ще бъдат компенсирани от фонда за сигурност на електроенергийната система, където постъпват 5-процентни отчисления от оборотите на всички производители на ток, както и приходите от търговия с държавни парникови емисии. Ако пък те са продали по-скъпо тока си на борсата, ще трябва да внесат в този фонд разликата спрямо определяна от регулатора референтна цена за годината на база данни от търговете през предходната година.
Всички на борсата, даже и износът и загубите при трансформация на енергията
Всъщност на борсата за ток ще бъдат извадени всички производители. Световната банка дори предлага там да се търгуват и количествата за износ и респективно за внос, както и технологичната енергия за електроразпределителните предприятия, необходима им за работата на мрежите им, което ще повиши ликвидността на борсата и ще повлияя по-съществено цените. Такъв е бил опитът в Полша, Латвия и Норвегия. Според анализа на финансовата институция, при запазване на сегашните по-ниски цени на тока в Европа страната ни ще внася около 1500 МВ през 2019 г. Притесненията на СБ са, че това ще рефлектира върху постъпленията във Фонда за енергийна сигурност. Според българското правителство няма подобна опасност, тъй като и при импорт на електроенергия ще се плаща такса "Задължение към обществото", която при промените вече няма да влиза в НЕК, а във фонда за енергийна сигурност. Освен това според новите европейски споразумения, свързани с климатичните промени, страната ни всъщност ще има повече свободни парникови квоти за продажба.
Енергийната борда в България тръгна в началото на тази година. Изискването на консултанта по либерализацията на българския енергиен пазар е през третото тримесечие да задейства и платформа за двустранни договори за купуване на електроенергия за по-дълъг срок. В момента сесиите са само за ток за следващия ден, намеренията на оператора на борсата са още от 1 юли тази година да въведат търгове за дългосрочни двустранни договори. Също от 1 януари 2016 г. трябва да е факт и търговията с количества, необходими в рамките на същия ден, препоръчва СБ.
Тепърва ще трябва да станат ясни повече подробности по модела за либерализация, затова и по(ти всички производители на ток и търговци, с които Mediapool се свърза за коментар, предпочетоха да изчакат окончателния доклад на Световната банка, за чието обявяване обаче Петкова не пожела да коментира крайни срокове. Според други представители на бизнеса това е правилният път за освобождаване на пазара и защита на потребители от шокови промени на цените.
Като се има предвид обаче обявената от Петкова необходимост от прецизиране на предложения от СБ модел, както и нуждата от законодателни промени относно дейността на НЕК и въвеждането на понятието договори за разлика при оставащите два месеца и половина работа на парламента преди лятната ваканция, надали нововъведенията ще станат факт преди 2017 г.
