В края на март 2016 г. делът на брутния външен дълг на България се повишава до 75,1% от брутния вътрешен продукт (БВП) спрямо нивото му от края на февруари, показват предварителните данни на Българска народна банка (БНБ).
Съотношението на задълженията на държавата, банките и частния сектор към нерезиденти спрямо произведеното в икономиката расте основно заради по-високия дълг на правителството. Покачването е очаквано, защото се дължи основно на придобитите от нерезиденти ценни книжа от емитираните през март облигации на международните капиталови пазари.
Припомняме, че в средата на март България пласира успешно дълг за близо 2 млрд. евро в двоен транш държавни ценни книжа (ДЦК) със срок от 7 и 12 години при висок инвеститорски интерес и добра доходност. Средно около 70% от него пък попадна в ръцете на чуждестранни инвеститори.
За сравнение – в края на февруари делът на брутния външен дълг беше 73,1% от БВП. 2015 г. пък приключи с брутен външен дълг за 34,091 млрд. евро, което, съотнесено към БВП, е 77,2%.
През първото тримесечие на 2016 г. брутният външен дълг нараства с 2,1% на тримесечна база до 34,793 млрд. евро. Повишението е почти изцяло заради прираста на брутния външен дълг през март, тъй като се увеличава с 2,7% спрямо февруари.
Въпреки това в сравнение с март 2015 г. брутният външен дълг е по-нисък с 11,7%. Тогава той беше за 39,42 млрд. евро.
Дългът на централната и местната власт
За три месеца само задълженията на сектор „Държавно управление“ към чужбина са нагоре с 1,152 млрд. евро, или с 20,7% на тримесечна основа. Така в края на март задълженията на правителството възлизат на 6,728 млрд. евро.
Делът на задълженията на правителството, общините, социално-осигурителните фондове и на другите институции с нестопанска цел, които се контролират и финансират от държавата, се повишава до 14,5% от БВП от 11,8%, колкото бе в края на февруари 2016 г.
Задълженията на банките
Външните задължения на банковия сектор се понижават с 6,6% спрямо края на миналата година до 3,854 млрд. евро. В края на 2015 г. те бяха за 4,126 млрд. евро, а в края на миналия месец – за 4,086 млрд. евро.
Делът на дълговете на банките към чужбина се свива до 8,3% от БВП от 8,8% от БВП, колкото беше съотношението в края на февруари, и спрямо 11,6% от БВП, колкото беше в края на март 2015 г.
От началото на 2016 г. от банките у нас има отлив на привлечени средства за 257,5 млн. евро под формата на краткосрочни депозити в левове или в други валути, като 138,6 млн. евро от тях са изтекли само през март. В края на първото тримесечие нерезиденти държат 2,405 млрд. евро по депозити в местни банки.
В края на март 2016 г. получените общо кредити и депозити от нерезиденти нарастват до 2,16 млрд. евро при 476,8 млн. евро в края на февруари 2015 г., показват още данните на централната банка.
Задълженията на търговските фирми и домакинствата
Външните задължения на т.нар. други сектори, към които спадат дълговете на търговските фирми от реалния сектор (включително заемите, за които има поети държавни гаранции, и заемите на фирми с преобладаващо държавно участие) и на домакинствата, се понижават с 311,9 млн. евро за три месеца до 11,424 млрд. евро.
Делът на брутния външен дълг на фирмите и домакинствата към БВП се смъква до 24,6% от БВП от 25,1%, колкото беше в края на февруари 2016 г.
В края на март 2015 г. вътрешнофирменото кредитиране е на стойност 12,786 млрд. евро, или 27,6% от БВП, като расте със 133,9 млн. евро спрямо края на предходната година. Съотношението му към БВП тогава беше 28,7 на сто.
Като цяло през отчетния тримесечен период извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са в размер на 1,035 млрд. евро при 3,54 млрд. евро през януари-март 2015 г.
Изчисленията на Investor.bg показват, че най-голям дял в брутния външен дълг заемат вътрешнофирменото кредитиране и задълженията на фирмите и домакинствата - 36,75% и 32,83%, съответно. Делът на държавния сектор е 19,34%, а на банките - 11,08%.
