ИКОНОМИСТИТЕ НА БАН ПРОГНОЗИРАТ ЗАБАВЯНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ

Забавяне на икономическия растеж до 2% през 2016 година прогнозират от икономическия институт на Българската академия на науките (БАН) в своя анализ за развитието на икономиката на страната през следващите три години.

Прогнозата на БАН е по-консервативна от тази на други международни институции - Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) например очаква ръст от 2,5% през тази и следващата година, а от Международния валутен фонд (МВФ) - от 2,3 на сто. 

Причините за забавянето на ръста са комплексни, но основно влияние ще имат външните фактори.

През 2015 година износът отново е бил двигател на икономически растеж и обемите се възстановяват след спада през 2014 година, посочи един от авторите на доклада - доц. Виктор Йоцов.

Данните сочат, че през миналата година сме изнесли стоки и услуги за рекордните 29 млрд. евро, което е с 1 млрд. евро повече спрямо 2014 година, допълни неговият колега ас. Недялко Несторов. Обемите също се увеличават – със 7,6 на сто, допълни той.

Причината за това увеличение е ниската цена на петрола и известното оживление в еврозоната. На трети пазари обаче ръстът на износа е с едва 0,5%, като за някои държави като Турция и Сингапур, например, има значително намаление на износа.

Йоцов посочи още, че през 2016 година се очаква известно забавяне на износа, но вътрешното потребление ще гарантира положителното развитие на българската икономика.

Експертите от БАН бяха категорични още, че 2015 година е била „особена“ - приключваха се проекти от миналия програмен период, което е довело до изкуствено повишаване на икономическия растеж. През тази година обаче европейските програми тепърва стартират, а и износът се свива.

Като цяло глобалната икономика се забавя – основно заради ограничаването на растежа в Китай, Индия и Бразилия, и това не може да не окаже въздействие и върху българската икономика, която е отворена, посочи още Йоцов. Свиването на развиващите се икономики оказва въздействие върху цените на суровини и метали, които съставляват голяма част от износа на България.

Недялко Несторов припомни, че над 90% от износа на България са стоки с ниска добавена стойност.

Влияние върху външните фактори за икономиката на България ще окаже и политиката на централните банки. Има сериозен натиск към Европейската централна банка (ЕЦБ) да повиши лихвата, но това би имало „пагубно“ влияние върху южните членове на валутния съюз, които имат проблеми с дълговете си.

Затова и външният сектор не е фактор за растеж в краткосрочен и средносрочен план, е мнението на икономистите от БАН. Нещо повече – възможностите за растеж от външния сектор вече са изчерпани, смята Виктор Йоцов. За него в момента България има осигурени пазари, благодарение на членството си в ЕС, но пък експортният ни потенциал е силно нарушен – нямаме какво толкова да изнасяме.

За сметка на това вътрешната среда през последните месеци е спокойна. Изборите в края на 2015 година са потвърдили политическото статукво, а миграционният натиск няма макроикономически последици за страната, категорични са експертите.

От БАН обаче предупреждават, че няма яснота за какво се харчат средствата от заемите, които привлича правителството. Наблюдава се ръст и на държавния дълг, и на фискалния резерв, не е ясно и защо се поддържа толкова голям бюджетен излишък, каза от своя страна Григор Сарийски. Той успокои, че страната е далеч от дългова спирала, притеснителна обаче е липсата на прозрачност за какво се харчат парите, а и извод на Световния икономически форум е, че държавните средства у нас се „прахосват“.

Според него цената на привлечения капитал през 2016 година ще расте.

По отношение на банковата система през 2015 година единствената добра новина е възстановяването на доверието, посочи още икономистът. Прави впечатление обаче, че нито бизнесът, нито гражданите теглят кредити, депозитите растат, но в същото време се увеличава и печалбата на банките.

Това се дължи най-вече на нови такси или повишаването на съществуващите такси и това означава, че печалбата на банките е "изцяло за сметка на депозантите“. Според Сарийски спестяванията на населението все още растат, но тенденцията едва ли ще се запази до края на 2016 година.

Основен проблем за сектора остава големият процент на лоши кредити, посочи още експертът.

Според него има възможност за консолидация на банковия сектор, тъй като стрес тестовете може да окажат натиск върху малките банки през 2017 година, особено ако има предписания за увеличаването на капитала. Очакванията са, че през следващата година ще започне и изчистването на лошите кредити в сектора.

По отношение на пазара на труда през 2015 година се наблюдава „драматичен“ спад на безработицата и увеличаване на заетостта, посочи от своя страна Любомир Димитров. За него по отношение на заетостта основно влияние има частният сектор и няма „изкуствен“ принос от страна на държавата.

През 2015 година се ускорява и номиналният ръст на работната заплата – до 8-8,5%. През 2013 – 2014 година този ръст е бил в рамките на 6-6,5 на сто.

Липсва обаче квалифицирана работна сила – доскоро това е било традиционно в някои сектори, като строителство например. През 2015 година обаче това се наблюдава вече и в сектори като услуги.

Проблем в следващите години може да се окаже и фактът, че ръстът на работната заплата изпреварва увеличението на производителността на труда, посочи още Димитров. Според него решение на този проблем трябва да дойде и от страна на работодателите, които да осигурят повишаване на квалификацията на своите служители, както и от държавата, която да стимулира инвестициите в човешкия капитал. Роля има и самият служител, който също трябва да работи за повишаването на своите умения.

Очакванията на Димитров са към 2018 година безработицата да падне под 8 на сто. Заетостта също се повишава, прогнозира още той.