ПАРЛАМЕНТЪТ ПРИЕ ОКОНЧАТЕЛНО СЪДИЙСКОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Една от ключовите промени в съдебния закон, която дава право на глас на съдиите при управлението на системата, вече е факт. Със 106 гласа "за", 14 "против" и 9 "въздържал се" парламентът одобри окончателно текстовете, целящи да се ограничи влиянието на лобитата на началниците в системата (т.нар. съдебна номенклатура).

Съдийско самоуправление включва четири основни нови права за съдиите:

•  1/3 от съдиите във всеки съд ще могат да издигат своя фаворит за председател. Висшият съдебен съвет (ВСС) няма да има право да игнорира техния избор и ще е длъжен да го подложи на гласуване.

• Общото събрание на съдиите ще приема правилата за разпределение на натовареността, които ще се прилагат от председателя. Общото събрание ще определя структурата на съда, освен ако тя не е определена със закон.

• Общото събрание получава право да изслушва кандидатите за заместник-председатели и може да възрази на решението на председателя.

• Командированите съдии губят правото си на глас в общите събрание, което ще лиши шефовете от подкрепата на хората, които са там главно заради него.

Какво ще се промени?

Досега мнозинството във ВСС напълно игнорираше гласа на съдиите, опитващи се да издигнат свои фаворити за ръководители. Това нанесе значителни щети на системата и демотивира голяма част от редовите магистрати да участват активно в дебата за реформата. Избухнаха и няколко сериозни скандала, които влязоха в докладите на Европейската комисия.

През 2010 г. за председател на Върховния административен съд бе избран наказателния съдия Георги Колев (завършил полицейската академия в Симеоново), който тогава бе шеф на Софийския градски съд. Изборът бе абсолютно немотивиран. През 2011 година голяма част от съдиите в Софийския градски съд подкрепиха съдия Величка Цанова за председател. Вместо нея ВСС избра семейната приятелка на Цветан Цветанов Владимира Янева, чиято кариера зрелищно катастрофира три години по-късно, независимо от опитите на високопоставените й приятели да я спасят.

През тази година ВСС на два пъти отхвърли без аргументи кандидатурата на Нели Куцкова за шеф на Софийския апелативен съд, въпреки че бе подкрепена от 2/3 от съдиите. Вместо това бе избрана Даниела Дончева, която се оказа приемлива за мнозинството от кадровиците на Темида.

През всичките тези години, почти без изключение, ВСС гласуваше в полза на кандидатите за шефове, подкрепени от главния прокурор Сотир Цацаров и от Георги Колев. Така гласът на редовите съдии изгуби всякакво значение.

Сега ВСС няма да може да игнорира напълно и ще трябва да обяснява защо отхвърля фаворита на съдийската общност.

Мини и сапьори

Дебатът в пленарна зала преди окончателното гласуване на текстовете във вторник почти напълно повтори този в правната комисия, но бе в значителна степен "милитаризиран". Основен говорител срещу съдийското самоуправление бе Четин Казак (ДПС). Той предупреди, че даването на глас на съдиите ще "заложи мини" в системата, които рано или късно ще "избухна". Данаил Кирилов (ГЕРБ), който подкрепя реформата, му отговори, че е служил като сапьор в армията и не вижда проблем в закона.

"Т.нар. съдийско самоуправление може да доведе до пълен хаос. Ще има най-малкото дуализъм в управлението на органите на съдебната власт, може да има блокиране на важни управленски решение. Може да се стигне до партизиране на съдиите, разделянето им на групи, на тази или онази съсловна организация, да се стигне до бламиране на председателя, до блокиране на дейността на органа. Създават се предпоставки за анархия", предупреди Казак.

Председателят на НС Цецка Цачева му каза, че е прекалил с използването на думите "мини" и "миниране". "Колеги, тази военна терминология ми идва в повече", обясни Цачева.

Данаил Кирилов (ГЕРБ) се опита да успокои Казак с пример от казармата.

"Аз служих две години в българската армия като сапьор и минитите не ме плашат. Важна е тактиката за тяхното обезвреждане. Нормите в закона са прецизирани, те са съобразени с конституцията и практиката на Конституционния съд. Няма нищо лошо общите събрания на съдиите да правят предложения за избор на административни ръководите, защото те после ще работят заедно в този съд. Съдиите трябва да участват съзнателно в тези процеси. Изразявам вярата и дълбокото си убеждение, че магистратите няма да използват тези правомощия за партизиране на системата, а за да номинират и избират най-добрите измежду тях", каза Кирилов.

В крайна сметка с гласовете основно на ГЕРБ и Реформаторския блок текстовете минаха. БСП и ДПС бяха единствените партии, които се обявиха изцяло против въвеждането на съдийското самоуправление.

Без бонуси

Преди това Народното събрание отхвърли предложението на Емил Димитров – Ревизоро (ПФ) за даване на кариерни "бонуси" за членовете на ВСС. Неговата идея бе подкрепена от БСП и ДПС. "За" предложението гласуваха 30 души, 44 бяха "против", а 52-ма депутати – "въздържал се".

Емил Димитров искаше членовете на ВСС да се връщат на едно ниво по-високо в системата от това, от което са дошли. Примерно, влезли са във ВСС като съдии в апелативен съд, а след края на мандата се връщат като върховни съдии. Според него всичко друго би било "наказание" за бившите кадровици. Съюзът на съдиите в България (ССБ) се обяви изцяло против заобикалянето на конкурсното начало, което да важи само за членовете на ВСС.

Матин Димитров (РБ) каза, че кадровите бонуси са "антиреформа". "Бих се опитал леко шеговито да коментирам: ако магистрати от ВКС и ВАС отидат във ВСС, как ще го повишим - ще става ли президент на републиката? Вижда се, че и такива мисли са минавали през главите на някои тук", каза депутатът.

Обратно, Четин Казак призова депутатите да отдадат необходимото признание на членовете на ВСС: "Заслужават като признание за това, което са свършили, да имат възможност да бъдат отличени с една степен по-високо. Защото са били лишени от нормалния път за кариерно развитие".

ВСС е една от най-компрометираните институции в държавата, която вече дълги години излъчва предимно лоши сигнали с порочната си кадрова и дисциплинарна дейност. Съдебният съвет всеки път се "откроява" като основния виновник за липсата на съдебна реформа в докладите на ЕК.