Геноцидът срещу професионалното образование продължава. Връзките бизнес – професионални училища и професионални училища – висши учебни заведения не са панацея, а спасителна доза адреналин за колабиращата система.
Остават дни до влизане в сила на новия образователен закон. За реформите, които той налага има много информация в медиите. Чакахме дълго тази реформа и в нея има много положителни страни. Например разделянето на степените на образование – четвърти, седми, десети, дванадесети клас. Завършването на основно образование в седми клас отразява една реалност. Резултатите от изпитите след седми клас ще определят развитието на бъдещите гимназисти. Дори и ако детето не ги издържи министър Кунева е помислила и за това:
"Въвеждането на точки по никакъв начин няма да позволи с двойка на външното оценяване да се влиза в елитна езикова гимназия. Но, ако едно дете изкара двойка на изпита или не може да го положи заради заболяване, то все пак ще може да продължи своето образование с оценки от предметите в VІІ клас. При образуването на бала то ще има възможност да се класира примерно в средно училище с професионални паралелки."
За пръв път срещам толкова откровена позиция на министър Кунева за професионалното образование. До момента геноцидът към него беше скрит зад фрази като „Национален приоритет“. Безшумно минава и приемането на новия Закон за професионалното образование. Това провокира моята лична позиция като учител с дългогодишен стаж.
Кашата в професионалното образование не е от вчера. През годините на прехода всеки, който заемаше поста министър, започваше безотговорно да прави странни експерименти с плачевни резултати без никаква визия за последствията. Ето два примера. С цел да се разтоварят учебните програми беше въведено безумието наречено 13-ти клас – въведоха се нови предмети, а учениците завършваха на по 20 години. След тази грешка вместо просто да се премахнат новите предмети бяха наблъскани в „компресирани учебни планове“. Това стана за сметка на основни технически предмети, а самите ученици даваха “заето“ от претоварване. След стачката през 2007 г. всички учители отнесохме грандиозен шамар, а резултатът от „седянката“ беше въвеждането на делегираните бюджети, с което бяхме превърнати в заложници на бройката ученици. Едновременно с това последователно през годините министър след министър повтаряха мантрата „елитна езикова гимназия“, като в крайна сметка това доведе до убеждението, че всичко извън тях е поне втора категория, а думите „професия“ и „занаят“ станаха символ на нискоквалифициран зле платен труд. Мръсни думи. Почти толкова мръсни, колкото думата учител.
Това убеждение беше насадено у родителите, а резултатите не закъсняха:
1. Неестествено раздут прием в така скъпите на МОН „елитни езикови гимназии“, които наложиха диктат на приема след седми клас.
2. Отлив на желаещи да се обучават в професионалните училища.
Аз не се съмнявам нито за миг в качеството на езиковата подготовка и съм убеден, че голяма част от завършилите „елитна езикова гимназия“ продължат обучението си в елитни университети в чужбина, и се доказват като отлични студенти и служители, работейки и творейки блага за нечия чужда икономика.
Наблюдава се остър недостиг на квалифицирани млади учители, особено по специални предмети. Никой не би могъл да накара един реализиран IT например да остави работата си, за да дойде в училище. Единственият изход от тази ситуация е пряка връзка с реално работещи фирми. Връзките бизнес – професионални училища и професионални училища – висши учебни заведения не са панацея, а спасителна доза адреналин за колабиращата система.
Пороят минава, пясъкът остава
Над 10 г. преподавам в Професионална гимназия „Попов“ – име доказало авторитета си сред средните професионални технически училища и мога да ви гарантирам едно – ние не произвеждаме "нищонеправещи" и безработни, напротив нашите кадри са ценени. За тези години се смениха много министри и реформи. Ще преживеем и тази. „Сел гечер, кум калър, Министър Кунева“ - „Пороят минава, пясъкът остава.“
*Авторът е учител по химия в Професионална гимназия „ А. С. Попов“ – София
