В момента тя се движи от потреблението, но важните показатели са износ и инвестиции
Българската икономика изживява най-добрия си период след началото на кризата. През последните четири тримесечия растежът е около 3%, като на практика растат почти всички икономически показатели. Те се усещат от бизнеса и хората под формата на повишена заетост, падаща безработица, ръст на промишленото производството, на търговията, на имотния пазар, а туризмът достигна нива, близки до предкризисните. Дори преките чуждестранни инвестиции са на сходни с миналата година нива, въпреки че отсъства големият еднократен ефект от капиталовата програма на "Лукойл Нефтохим".
Вече половин година вътрешното потребление е с най-съществен принос за растежа. И ако не беше свиването на кредитирането и износа на стоки, спокойно можеше да обявим края на мъчителните дни за икономиката. Още повече че резултатът за второто тримесечие на годината е един от най-добрите в Европейския съюз. Според анализаторите икономиката има всички шансове да отбележи минимално забавяне спрямо 2015 г. и да завърши тази година с ръст около 2.7-2.8%. Тъмното петно в розовия пейзаж е че няма дългосрочен двигател на растежа. А и небето може изведнъж да стане доста по-сиво. Освен познатите вече конфликти в Украйна и Сирия, бежанската криза и икономическите проблеми на големи търговски партньори като Русия, Турция и Китай към сметката на негативите вече се трупа и референдумът във Великобритания за напускане на ЕС. Всички тези фактори индиректно влияят и на България.
Новият двигател?
Ако доскоро икономиката беше движена основно от износа, сега нараства значението на частното потребление върху икономиката. Всъщност по-щедрото харчене на домакинствата е по-скоро следствие, а не катализатор. "Част от ръста на потреблението трябва да го отдадем на новите работни места", смята Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в "Индъстри уоч". Подобряването на пазара на труда се превърна в устойчива тенденция през последните години. Само за второто тримесечие на 2016 г. икономиката е създала над 22 хил. нови работни места. Това всъщност е забавяне спрямо предишните три години, но според икономистите се дължи на по-високата база.
На теория спирачка пред потребителското желание да се харчи е слабото кредитиране от страна на банките. Леко раздвижване има единствено при ипотечното кредитиране заради съживяването на имотния пазар, докато фирмите и домакинствата продължават да взимат заеми трудно. Експертите обясняват това със стрес тестове, които отклониха вниманието на финансовите институции от основната им функция. Сега надеждите са да има промяна. Това обаче може и да не се случи, тъй като дори и банките да ускорят кредитирането след стрес тестовете, не е ясно дали ще има кой да взима тези заеми. "Домакинствата са придобили устойчив навик да спестяват, а фирмите се въздържат от инвестиции поради многото източници на несигурност", коментира пред "Капитал" банков анализатор.
А износът
Всъщност износът си остава най-важната част от уравнението, даващо крайният икономически резултат. Разширяването на външните пазари рефлектира под формата на повече индустриално производство и услуги, те пък създават нови работни места, които осигуряват на хората доходи, с които да потребяват повече. Засега износът не се свива като пазар, въпреки че намалява като стойност. Дори напротив – продажбите като обем са се увеличили с над 5% през първото полугодие. "Има спад заради чисто конюнктурни ценови проблеми, заради ремонта на "Аурубис". Но това са фактори, независещи от вътрешната среда", смята Лъчезар Богданов.
Очакванията са изоставането на износа като стойност да започне да намалява с приближаването към края на годината. Причината е, че разликата между цените на петрола, суровините и металите през тази и миналата година ще става все по-малка. А като резултат експертите очакват растеж на експорта през тази година, макар и с по-малко от миналогодишните 5.2%.
Държавата ще липсва
Освен по-слабия експорт и инвестиции през тази година ще изпитаме липсата на големите държавни разходи. През миналата година те бяха почти изцяло по линия на европейските проекти, които вкараха в икономиката над 5 млрд. лв. за 12 месеца. "Ударното усвояване на средства от стария програмен период създаде кратък възходящ цикъл в икономиката, който вероятно следващите две тримесечия ще се обърне", смята банковият анализатор. Според него външните средства са създали повишена ликвидност в икономиката. "Това дойде като много добър буфер, който омекоти периода преди стрес тестовете на банките, защото подготвяйки се за тях, банките бяха намалили кредитирането и оправяха балансите си", добавя той.
Трудно инвестиране
Износът е моторът сега, но ако искаме дългосрочен ръст, се нуждаем от инвестиции. Те са отговорни за натрупването на производствен потенциал, на иновации и реално правят икономиката все по-конкурентоспособна. Данните тук обаче не са никак обнадеждаващи. През второто тримесечие има спад на този показател (бруто капиталообразуване) от 4.5%, като той се задълбочава спрямо предходното.
"Липсата на частни инвестиции, или по-скоро тяхната недостатъчност произтича частично от несигурността, която създава правителството", смята банковият анализатор. Според него вложенията в нашата икономика са до голяма степен свързани с очакванията за растежа в еврозоната. А доколкото там прогнозите са за влошаване, тук едва ли може да се очаква инвестиционен бум.
