01.09.2016
Средствата във фонда ще продължат да се държат на депозит в БНБ при 0% лихва
Средствата в Сребърния фонд няма да носят доходност и през следващите три години. Това предполага стратегията за инвестиране на парите в периода 2017 - 2019 г., приета от Министерския съвет в сряда по предложение на финансовия министър Владислав Горанов. От правителствената пресслужба съобщават, че се запазва "прилаганият досега консервативен подход". Благодарение на този подход през последните четири години парите нося 0% доходност, а попълването на фонда е почти изцяло за сметка на концесионните такси.
В мотивите, цитирани от пресцентъра на МС, се посочва, че "настоящите пазарни условия не предполагат реализирането на висока доходност при желаните ниски нива на инвестиционен риск". Поради това министър Горанов и управителният съвет на фонда смятат, че най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата ще продължи да бъде под формата на депозит в централната банка или други инструменти, които тя предлага.
Каква е стратегията
Какво точно представлява цитираният в прессъобщението "консервативен подход" не става ясно, тъй като Министерският съвет не е дал публичност на двата одобрени документа — Дългосрочнатаинвестиционна политика на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т.нар. Сребърен фонд) и Средносрочната стратегия за инвестиране на средствата на фонда за периода 2017 - 2019 г. Те не бяха публикувани предварително и от Министерството на финансите, което ги е изготвило и предоставило за одобрение.
В момента парите във фонда, които могат да се използват единствено за подпомагане и гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система, се държат на 7-дневни депозити в Българската народна банка при 0% лихва. Справката към юли показва, че по сметка в централната банка има 2.65 млрд. лв. За седем месеца във фонда са постъпили само 112 млн. лв., като почти изцяло парите са дошли от преведени концесионни такси. По закон във фонда трябва да се преведе целият доход от продажба на държавни активи, 25% от бюджетния излишък, ако има такъв, приходи от концесии и други, които се определят допълнително.
Статистическа справка показва, че след 2011 г. парите във фонда не носят никаква доходност, въпреки че по закон те могат да се управляват активно. По закон освен в БНБ 20% от парите могат да се държат по сметки в търговски банки. До 70% от парите могат да се инвестират в акции на дружества от държави - членки на Европейския съюз, и 30%, ако са от трети страни. Една трета от активите могат да бъдат вложени и в облигации, емитирани от държави или компании с присъден инвестиционен рейтинг. Дори е възможно да се инвестират до 10% на валутния пазар.
През 2012 г. тогавашният финансов министър Симеон Дянков искаше да даде още една възможност – парите да могат да се инвестират и в български ДЦК. Заради големия обществен натиск идеята беше изоставена. Тогава държавата на практика щеше да се самофинансира.
Други приходи
През последните седем години Сребърният фонд не може да разчита на пари от бюджетен излишък. След 2011 г., когато беше приватизацията на "Булгартабак холдинг", не постъпва почти нищо и от приватизация.През тази година се очаква да започне процедурата по избор на концесионер на летище София, откъдето трябва да дойдат 550 млн. лв. Средствата обаче няма да влязат в Сребърния фонд, въпреки че по закон трябва да отидат там, а ще бъдат използвани за покриване на дълговете на БДЖ и за закупуване на подвижен състав за железниците.Тази "вратичка" беше приета от управляващите чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2016 г.
В мотивите, цитирани от пресцентъра на МС, се посочва, че "настоящите пазарни условия не предполагат реализирането на висока доходност при желаните ниски нива на инвестиционен риск". Поради това министър Горанов и управителният съвет на фонда смятат, че най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата ще продължи да бъде под формата на депозит в централната банка или други инструменти, които тя предлага.
Каква е стратегията
Какво точно представлява цитираният в прессъобщението "консервативен подход" не става ясно, тъй като Министерският съвет не е дал публичност на двата одобрени документа — Дългосрочнатаинвестиционна политика на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т.нар. Сребърен фонд) и Средносрочната стратегия за инвестиране на средствата на фонда за периода 2017 - 2019 г. Те не бяха публикувани предварително и от Министерството на финансите, което ги е изготвило и предоставило за одобрение.
В момента парите във фонда, които могат да се използват единствено за подпомагане и гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система, се държат на 7-дневни депозити в Българската народна банка при 0% лихва. Справката към юли показва, че по сметка в централната банка има 2.65 млрд. лв. За седем месеца във фонда са постъпили само 112 млн. лв., като почти изцяло парите са дошли от преведени концесионни такси. По закон във фонда трябва да се преведе целият доход от продажба на държавни активи, 25% от бюджетния излишък, ако има такъв, приходи от концесии и други, които се определят допълнително.
Статистическа справка показва, че след 2011 г. парите във фонда не носят никаква доходност, въпреки че по закон те могат да се управляват активно. По закон освен в БНБ 20% от парите могат да се държат по сметки в търговски банки. До 70% от парите могат да се инвестират в акции на дружества от държави - членки на Европейския съюз, и 30%, ако са от трети страни. Една трета от активите могат да бъдат вложени и в облигации, емитирани от държави или компании с присъден инвестиционен рейтинг. Дори е възможно да се инвестират до 10% на валутния пазар.
През 2012 г. тогавашният финансов министър Симеон Дянков искаше да даде още една възможност – парите да могат да се инвестират и в български ДЦК. Заради големия обществен натиск идеята беше изоставена. Тогава държавата на практика щеше да се самофинансира.
Други приходи
През последните седем години Сребърният фонд не може да разчита на пари от бюджетен излишък. След 2011 г., когато беше приватизацията на "Булгартабак холдинг", не постъпва почти нищо и от приватизация.През тази година се очаква да започне процедурата по избор на концесионер на летище София, откъдето трябва да дойдат 550 млн. лв. Средствата обаче няма да влязат в Сребърния фонд, въпреки че по закон трябва да отидат там, а ще бъдат използвани за покриване на дълговете на БДЖ и за закупуване на подвижен състав за железниците.Тази "вратичка" беше приета от управляващите чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2016 г.
