Дата: 03.09.2016

Източник: в. Сега

Прочетено: 2851

Най-накрая се появи негативна класация, в която България не фигурира в челото. Проучване за сенчестата икономика в Югоизточна Европа и Турция показва, че в Косово 80% от работещите се трудят на черно, без договор, получават част от заплата си в плик, шефовете им не ги осигуряват и т.н., докато у нас само 17.5% имат "сиви" доходи.

Данните бяха изнесени вчера на конференция, организирана от българския Център за изследване на демокрацията (ЦИД) и SELDI (Инициативата за развитие и интегритет на Югоизточна Европа). Изследването разкрива, че в този регион сенчестата заетост е доста по-висока в сравнение със страните от Западна Европа, като варира от около 20% за Хърватия и Македония до потресаващите 80% в Косово.

"Около 17.5% от работещите у нас през 2016 г. са заети в сивия сектор. Това включва както хората, които работят без трудов договор, така и тези, които получават заплата в плик, тоест сума извън официално записаната в договора", коментира Руслан Стефанов от ЦИД. Според експерта явлението "черноработник", т.е. нает без трудов договор, у нас е на изчезване. Той обяви, че наетите без трудов договор у нас вече са много малко, едва 1-2%.

Проф. Колин Уилямс от Университета в Шефилд потвърди думите на Стефанов. "Много характерно за България е, че хората не работят изцяло в сивата икономика, декларират част от доходите си, а останалото получават на ръка", обясни професорът.

Според участниците в конференцията много хора не си дават сметка, че като крият плащания към бюджета, всъщност намаляват възможностите на държавата да отделя повече средства за обществени услуги. Но специално за България и Югоизточна Европа по-лошото е, че данъкоплатците не вярват на институциите, на политиците и на чиновниците и не виждат смисъл да са коректни към хазната. "Един от основните проблеми както в България, така и в Югоизточна Европа е липсата на доверие в институциите. Друга причина за укриване на доходи, дори в страни с ниски данъчни ставки като Македония и България, е усещането, че по-бедните са натоварени с по-голяма данъчна и осигурителна тежест", коментира още Руслан Стефанов.

Според наблюденията на ЦИД като цяло сивата икономика у нас през последните години намалява. Бизнесът споделя това мнение, но с едно изключение - докато при ДДС и акцизите има "изсветляване", което личи и по добрите приходи в бюджета, на пазара на труда сивата икономика расте, каза в интервю за "Сега" вчера Васил Велев, шеф на Асоциацията на индустриалния капитал. Причината е в грубата административна намеса на държавата. "Това е една от причините и четирите работодателски организации да се откажем от преговори за минимални осигурителни доходи и да искаме нов механизъм, по който да се определя минималната работна заплата. Инфлацията, производителността, БВП растат в последните няколко години с между нула и три процента, а минималната работна заплата всяка година расте административно с над 10%", коментира Велев. Той припомни, че съотношението минимална/средна заплата у нас достига рекордни за ЕС стойности, като за области като Видин, Благоевград, Кюстендил вече е над 80%, а в някои браншове дори отива към 90%. "Това затруднява наемането на нискоквалифициран персонал и увеличава сивия сектор", смята Велев.

В световен план две трети от предприемачите стартират скрити по един или друг начин за официалната статистика и само при наличие на подходящи условия те излизат на светло и престават да "спестяват" данъци, осигуровки, такси, лицензи и прочее.