На 9 февруари 2007 г. в статия със заглавие „Тракия става платена от септември 2009 г.” в. Сега цитира предложение за въвеждане наелектронна винетна система, „тъй като класическият ТОЛ излиза по-скъпо заради бариерите, обслужващия персонал и допълнителните терени, инвестиции и т.н.“.
Пет години по-късно, на 29 март 2012 г., от прессъобщение на МРРБ останах с впечатление, че администрацията най-сетне е узряла за прилагането на модерни технологични решения при финансирането на големи проекти с обществени средства. Според въпросното прессъобщение, тогавашният (а и настоящ) министър на регионалното развитие Лиляна Павлова обявила, че през 2015 г. (!!!) ще бъде готова ТОЛ-системата за ползване на магистралите, като тя ще бъде GPS-базирана.
Днес, две години след обявения от министър Павлова срок за готовност на GPS-базираната система, изграждането й все още не е започнало, а и още не е ясно кой и при какви условия ще я изгражда. Единствено ясно е, че изграждането на ТОЛ-системата ще струва 200 млн. лв. без ДДС.
Нещо повече, на 7 ноември 2016 г. в Държавен вестник бе обнародваноПостановление № 291 на Министерския съвет за приемане на Наредба за условията и реда за събиране на таксите за ползване на пътната инфраструктура по Закона за пътищата. Според наредбата (Чл. 24., ал.1), „заплащането на таксата се извършва на контролно-пропускателни пунктове преди или след преминаване по съоръжението“.
Рекапитулацията от казаното дотук е, че 10 години след предложението за електронна винетна система, хората, от които зависи решаването на въпроса, танцуват танца „една напред – две назад“. Първо говорят за GPS-технологии, после – за контролно-пропускателни пунктове.
За това време Унгария, например, успешно въведе електронна ТОЛ-система, а България остава страна без модерно управление на пътните такси.
Единствено у нас винетните такси важат не само за магистралите, но и за второ- и третокласните междуградски пътища, което е пречка пред мобилността, намалява конкурентоспособността на икономиката и, като цяло, е антисоциално явление.
Единствено у нас винетните такси не важат от дата до дата, а се заплащат за точна календарна година (от 1 януари до 31 декември), защото така й е по-удобно на администрацията.
Единствено у нас винетните такси се издават за срокове една седмица, един месец и, забележете – една година. Няма тримесечни, няма шестмесечни винетки. Целта на администрацията е не да обслужва бизнеса и гражданите, а да провежда административен рекет с цел по-високи приходи за бюджета.
В ерата на технологиите, българската администрация твори нормативни правила, подходящи за едно отминало време. От този ретрограден подход губят и гражданите, и бизнесът. Губи държавата, губи обществото ни. Най-важното, обаче – губим възможността за догонващо развитие и така все повече изоставаме от останалите европейски държави.
