Дата: 16.11.2016

Източник: БСК

Прочетено: 2528

 „Невежите презират науката, 
простите и необразовани хора се възхищават от нея, 
а мъдреците я използват за своите цели“ 
(Френсис Бейкън) 

Дебатите в парламентарните комисии по проекта на държавен бюджет за 2017 г. за пореден път потвърждават липсата на дългосрочност в мисленето и действията на българските народни представители.

Повод за настоящия коментар е вчерашното заседание на Комисията по образованието и науката, която вместо да защити науката, защити статуквото на мизерията и последователната политика за унищожаване на научната мисъл у нас.

Бюджет `2017 е поредният, който поставя научните изследвания и иновациите в ъгъла и свежда финансирането на тези дейности до нивото на елементарно екзистенциално оцеляване. Всъщност, и оцеляването не е гарантирано. А за развитие е утопично да се мисли и говори.

И това се случва на фона на поредното увеличаване на разходите за отбрана и сигурност.

Очевидната бюджетна логика е, че страната ни не се нуждае от научни изследвания, а от отбрана. Всъщност, закономерна е тази логика, защото страна без наука, без интелектуално развитие рано или късно стига до необходимостта от отбрана.

Въпросът е дали тази логика трябва да следваме и дали не е време разпределението на публичните средства да се базира на дългосрочни стратегии. В тази връзка, едва ли има по-дългосрочна стратегия от инвестициите в наука и образование.

БСК препотвърждава дългогодишно отстояваната си позиция в подкрепа на необходимостта от адекватно финансиране на Българската академия на науките. Считаме за недопустимо ангажираните с научни изследвания да са на дъното на социалната стълба по ниво на заплащане, закупуването на уреди и консумативи за научни изследвания да е в сферата на фантастиката, а отпусканите от бюджета средства да не покриват дори елементарните комунални разходи на академията.