ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН: ЕВРОТО ЩЕ НИ ПОСТАВИ В А ОТБОРА НА ЕВРОПА

- Стана модерно да се говори за увеличение на доходите. Дойде ли това време, г-н Хампарцумян?

- Трябва икономиката на България да стане по-голяма, за да има и ръст на доходите. Не може да харчим пари, които не са изкарани. Днешната икономика на България е около 5 пъти по-голяма от тази през 1990 г. Това не означава, че всички живеят 5 пъти по-добре. Разпределението на доходите навсякъде по света е неравномерно. Има коефициент на Джини, който определя тази неравномерност и в България тя е като в Германия.

- Ръстът на икономиката достатъчно голям ли е, за да се превърне в ръст и на доходите?

- Бих казал, че има сектори от икономиката, които позволяват това. И там нивото на заплащане е сравнимо с доходите в останалата част от Европа. Като например IT сектора.

Въпросът е не толкова в това да се повиши средният доход. Ако единият ви крак е в кофа с жар, а другият в кофа с лед, то по средата би трябвало температурата да е идеална. Но този модел не работи.

Ниското ниво на образование и квалификация върви с ниско заплащане.

Трябва последователна политика не само за икономически растеж, а и за повишаване на нивото на образование. За да се почувства ефектът от това, ще са нужни 10-15 г.

- Но надали всички могат да имат висше образование.

- Не е необходимо. Но да вземем един съвременен трактор. Той разполага с GPS системи и всякаква електроника. Не е като тракторът отпреди 20 г. Което означава, че трактористът отпреди 20 г. не може да управлява съвременен трактор, ако не е повишил квалификацията си. На този човек, дори да се купи съвременен трактор, няма да може да го използва.

Добре е, че вече всички говорят за нуждата от добро образование редом с повишение на доходите.

- Означава ли, че сме изостанали?

- Да, изостанали сме. Има парадокс - българите са изключително добре представени в световноизвестните университети. Но това са хора, в чиито семейства образованието е било поставено като ценност.

Има обаче и голям брой хора, в чиято среда образованието не е ценност. Това формира среда на бедност, която трябва да се разбие дори силово.

Образованието създава икономическа амбиция, която води до стремеж към по-високи доходи. Поради това е важно да се създаде достатъчно голяма база от технически грамотни хора, които да са новото поколение работници, които да произвеждат стоки с висока добавена стойност.

- Но май има проблем със задържането на квалифицирания персонал.

- Този проблем съществува не само в България. Колкото по-добро място са живеене става страната ни, толкова повече хора ще остават тук. Например в една от големите аутсорсинг компании, в която работят около 3000 човека, 10% са с паспорти от западноевропейски държави. Това са предимно млади хора, които и тук, и в Западна Европа получават по 1500 евро, а в България с тази заплата се живее по-добре. Но не е възможно с административни мерки да задържаш хората.

- Ще се загубят ли работни места заради все по-голямото използване на изкуствен интелект - т.нар. четвърта индустриална революция? Твърди се, че банковите услуги ще бъдат силно засегнати.

- Основните принципи на финансово посредничество няма да се променят. Но ще се промени начинът за предоставянето им, достъпът ще е почти отвсякъде и 24 часа в денонощието. Ще станат доста по-индивидуални, вероятно и относително по-евтини. Традиционните банкови клонове няма да изчезнат, защото има и хора, които искат да си общуват с други хора при вземането на финансови решения.

Вероятно ще се променят редица професии, някои може да изчезнат, но ще се появят други. Ще има симбиоза между традиционни и нови. Ще се откриват възможности, за които не се е предполагало, че ще ги има допреди няколко години.

- Защо, след като икономиката и покупателната способност са нараснали, в хората остава чувството за бедност?

- Това е световен феномен. Със сигурност и най-бедните хора по света сега живеят по-добре, отколкото например преди 30 г. Но сега има много повече информация за това как живеят богатите. И това сравнение кара много хора да се чувстват бедни.

- Може ли да се задържи в България икономическият ръст от 3-4%?

- С ефективното използване на европейските фондове, да. Без тях ръстът би бил от порядъка на 2% годишно. Ако искаме по-голям и устойчив ръст, трябва да сме привлекателни за инвеститорите, тъй като и еврофондовете ще свършат в един момент. Нужно е в България да има предвидима политика във всеки аспект, да се спазват законите и правилата, което създава усещането за справедливост.

За съжаление, сега има тенденция за изолация, затваряне, протекционизъм и сочене на ЕС, бюрокрацията и други подобни като причина за всичко лошо. Но ако България не беше членка на ЕС, сега щяхме да живеем като бивша съветска република без петрол - с местен диктатор и 5-6 клана, които се борят за икономическа и политическа власт.

- Може ли да се очаква ръст на инвестициите у нас? Вие сте председател и на журито за конкурса "Инвеститор на годината", какви са ви впечатленията от проектите?

- През последните години нивата на чуждите инвестиции са сравнително ниски. Но това не се отнася само за България. Все пак нашият регион продължава да бъде най-бързо растящият в Европа. У нас продължава да има сделки и проекти, което е видно и от номинациите за конкурса, които показват интереса на световни компании към България.

- Може ли да се разчита само на вътрешното потребление за ръст на икономиката?

- Наистина има увеличение на потреблението, но не е достатъчно, за да се поддържа устойчив ръст. Трябва и стабилност и икономическа сигурност. Българите са предимно спестовници, което е добре на фона на задлъжнялостта на хората в редица европейски държави.

- Ниските лихви не стимулират ли потреблението?

- Лихвите сега са значително по-ниски в сравнение с предишния период на икономически бум до 2009 г. Но не може да очакваме в България да има лихвени нива като в Германия, тъй като там дисциплината в икономиката е на далеч по-високо ниво. И ниският риск води и до ниски лихви. Но определено сега кредитите са по-достъпни, отколкото бяха преди три години.

- Въвеждането на еврото няма ли да свали лихвите? И трябва ли България да бърза с еврото?

- Би ги намалило, но не драстично. Въвеждането на еврото е изключително важно за България. И откакто сме член на ЕС, не чух солидни аргументи защо не го правим. Като че ли питаме ЕС за въвеждането на еврото по начин, по който да ни кажат "не".

Дори сега служебното правителство може да подаде искане да влезем в т.нар. чакалня на еврото. Не мисля, че то ще се занимае точно с това, но следващото правителство трябва да бъде по-настойчиво в преследването на тази цел. Защото това ще ни постави в А отбора на Европа. Не разбирам защо някой автоматично би се записал в Б отбора.