Годишната инфлация в еврозоната се понижи през юни за втори пореден месец до най-ниско ниво от началото на годината, показват предварителни данни на Евростат, които сякаш подчертават трудностите пред ЕЦБ да осъществи своя мандат за средносрочна инфлация от малко по 2 на сто. Индексът на потребителски цени (CPI) в еврозоната се повиши през юни с 1,3% спрямо година по-рано след негов растеж с 1,4% през месец май.
Въпреки че очакванията на финансовите пазари бяха за още по-слабо нарастване с 1,2%, това представлява забавяне на инфлационния растеж за втори пореден месец и най-слаба инфлация в региона от началото на годината. По този начин инфлацията в еврозоната остава доста далеч под средносрочното целево ниво на ЕЦБ от малко под 2%, след като четири месеца по-рано (през февруари) тя нарасна с 2,0%, достигайки най-високо ниво от януари 2013 година насам. Последва нейното понижение през март до 1,5% преди нов скок до 1,9% през април, след което обаче инфлацията започна отново да се понижава до 1,4% през май и до 1,3% през юни.
Основна причина за по-ниската инфлация през юни е слабото нарастване на енергийните цени на годишна база с едва 1,9% след растеж с 4,5% в резултат на трайно понижение на петролните цени обратно под 50 долара за барел, докато цените на услугите се увеличават с 1,6% след повишение с 1,3% месец по-рано, а тези на хранителните стоки, напитките и тютюневите изделия нарастват с 1,4% след повишение с 1,5% през май. В същото време обаче Евростат отчете малко по-добро нарастване на основния индекс на потребителските цени (изключвайки цените на храните, тютюневите изделия и на енергията) с 1,1% на годишна база след повишение с 0,9% през предходния месец и осреднена прогноза за растеж от едно на сто.
Трябва да се има предвид, че именно основният индекс на потребителските цени се следи внимателно от ЕЦБ като индикатор за текущото и бъдещото поведение на инфлацията в региона. Въпреки това забавяне на инфлацията за втори пореден месец далеч под целевото ниво от малко под 2%, по-рано тази седмица шефът на ЕЦБ Марио Драги намекна, че банката може в скоро време да сигнализира за начало на процес на постепенно намаляване на месечните покупки на еврооблигации, известно като "количествени улеснения". Спекулациите са, че подобен сигнал може да бъде даден още на заседанието на ЕЦБ през септември.
Тези негови коментари доведоха до сериозни трусове на финансовите пазари през отминаващата седмица. Еврото нарасна рязко с около 2% към близо 14-месечен връх от 1,1445 долара преди да стабилизира около 1,1400 нивото, като е на път поскъпне в рамките на второто тримесечие с около 7%, отбелязвайки най-солидни тримесечни печалби спрямо долара от първото тримесечие на 2011-а година.
В същото време спекулациите за предстоящо намаляване на месечния размер на програмата за "количествени улеснения" доведе до рязко понижение на цените на правителствените книжа в еврозоната и до ръст на тяхната доходност. След днешните предварителни данни на Евростат за инфлацията през юни, доходността на 10-годишните немски облигации се понижава с 1,5 базисни пункта към 0,44%, отстъпвайки слабо от тримесечен връх от 0,47%. Въпреки това доходността на германските дългови книжа се повишава в рамките на отминаващата седмица с близо 19 базисни пункта - най-солиден седмичен ръст от декември 2015-а година насам.
Доходността на 10-годишните френски облигации пък се увеличава с с 18 базисни пункта (най-солиден седмичен ръст от ноември 2016-а година), докато тази на италианските облигации е на път да отчете най-добро седмично повишение от март насам. Поскъпващото евро, нарастващата доходност на еврооблигациите и спекулациите за предстоящо затягане на лихвена политика както от страна на ЕЦБ, така и от страна на Английската централна банка, се очертават като доста негативна комбинация за европейските пазари на акции.
Въпреки че по време на петъчната търговия общият индекс Stoxx Europe 600 се повишава с 0,47%, той е на път да приключи със седмична загуба от около 1,5% и с месечна загуба от над 2 на сто. В четвъртък стойността на индекса се понижи с 1,3%, отбелязвайки най-солиден дневен спад от септември 20016-а година.
