Ще даде възможност за бързо транзитиране на стоките от Егея през нашата страна по Дунав за Европа и до намаляване на разходите, казва почетният председател на Стопанска камара - Кърджали
България и Гърция се договориха за изграждането на нов транспортен коридор, който да свързва три гръцки пристанища с Черно море и река Дунав чрез бърза жп връзка. В Кавала министрите на транспорта на двете страни подписаха меморандума за сътрудничество по проекта. В него са включени българските пристанища Бургас, Варна и Русе и гръцките Солун, Кавала и Александруполис. Инвестициите, които България планира за новия транспортен коридор, са в размер на 1 милиард и 70 милиона евро. 4 милиарда ще вложи гръцката страна. Премиерът на ГърцияАлексис Ципрас определи проекта за транспортен коридор като важен и за България, и за Гърция, но и за целия регион. Ще бъде създадено съвместно дружество за управление на дейностите по проекта. Коридорът е смес между железопътна инфраструктура, пристанищна инфраструктура. В основната си част представлява интегрирана железопътна свързаност. В бъдещия коридор ще бъдат включени гръцките пристанища Солун, Кавала, Александруполис – съответно с железопътна връзка през Свиленград, и българските пристанища Бургас, Варна, и Дунавското пристанище Русе. Планираните от България и Гърция инвестиции в проекта са за над 5 милиарда евро като в момента се търсят начини за осигуряване на средствата.
По темата разговаряме с Васил Байданов, почетен председател на Клуб "Елада" и на Стопанска камара - Кърджали. Въпросите зададе Валери КОВАЧЕВ
– Господин Байданов, на 6 септември тази година беше подписан меморандум за разбирателство между България и Гърция за развитието на железопътния транспорт. Какво включва той?
– Изграждане на мултимодален транспортен коридор, свързващ главните пристанища на двете страни Солун – Кавала – Александруполис – Бургас – Варна – Русе. Такъв транспортен коридор ще правим за първи път, който включва пътен, железопътен, воден и речен транспорт. Този проект предвижда свързване на река Дунав, Черно море и Егейско море със скоростен железопътен коридор, развитие на пристанищата и изграждане на двойна електрифицирана скоростна ж.п. линия.
Очаква се към бъдещия транспортен коридор да проявят интерес големи инвеститори от Близкия и Средния изток, Китай, Русия, Индия и други големи пазари.
– Какво ще спечелим и какво можем да загубим от изграждането на този транспортен коридор
– Не само България ще спечели. С този коридор се създава една възможност за бързо транзитиране на стоките от Егея през България по река Дунав за Европа, с което се заобикаля Босфорът, и намаляване на разходите. Той ще има принос върху развитието на цялостния бизнес по оста Егея – България – Европа, както и за всички страни, които са по тази ос.
Всички печелим, никой не губи. С този коридор се дава възможност и за по-пълно натоварване на коридор №8 от Бургас до Скопие. Дано бъде по-бързо изграден, за да можем да използваме неговите предимства.
– В събота, 9 септември, се навършват четири години от откриването на Граничния контролно-пропускателен пункт „Маказа – Нимфея”. Какъв път беше извървян докато това се случи?
– Първото делово посещение и опознавателна среща на 15 представители на бизнеса от Кърджали с предприемачи, търговци и занаятчии от Търговско-индустриалната камара, Съюза на инженерите и Занаятчийската камара в гръцкия град Комотини беше на 21 март 1991 г. На „стартовото“ кафе при кмета на Комотини Георгиос Пападриелис тема на разговор бе и отварянето на пътя през прохода Маказа. Тъй като кльонът /телената гранична ограда/ все още стоеше, гърците се страхуваха от нападение от север и категорично отказваха да обсъждаме отварянето на път през прохода Маказа. В резултат на нашето приятелско настояване, все пак в протокола на срещата успяхме да запишем деловите среди от двете общини да съдействат за отварянето на прохода.
– Как продължихте контактите през следващите години?
– Стопанската камара, Клуб „Елада“, вестник „Нов живот“ и Ротари клуба в Кърджали организирахме ежегодни срещи на 31-ва пирамида на граничната бразда, с което оказвахме граждански натиск за отварянето на пътя. В тези срещи участваха и много народни представители от областите по оста Русе -Маказа, в това число и министър-председателят Иван Костов.
– Кога въпроса за отварянето на Маказа влезе в дневния ред на правителството?
– Дейностите, свързани с трансграничното сътрудничество след падането на Берлинската стена, набираха скорост. На 29 ноември 1993 г. тогавашният министър-председател проф. Любен Беров възложи мисия на мен, Николай Ламбрев и Антон Наков от София и на Янчо Янев от Хасково да направим проучване на пътя и реконструкцията на пристанището в Александруполис, с намерението България да наеме кей на това пристанище и стоките да бъдат транспортирани за България, без да минават през Босфора, където се заплащат по 8 щатски долара на тон, което ще рече по 200 000 щатски долара за 25-тонен кораб с концентрат за ОЦК по онова време.
– Кога повярвахте, че проходът ще бъде отворен?
– За разширяване на трансграничното сътрудничество на 25 август 1995 г. се състоя тристранна междуправителствена конференция в гръцкия град Янина, в която участваха правителствени делегации от Гърция, България и Румъния начело с външните министри Каролос Папуляс, Георги Пирински и Теодору Мелешкану. В българската делегация от Кърджали бях включен аз. И така, ден след ден, година след година доживяхме датата 9 септември 2013 г. ,когато най-сетне бариерата на прохода бе вдигната и пръв към родното си място от другата страна на прохода се отправи Петър Чакъров, който не го е посещавал повече от 70 години.
– Бихте ли посочили някой, който има голям принос за изграждането на пътя?
– Голям тласък в строителството на пътя даде инж. Димчо Михалевски, който по това време бе заместник-министър по строителството. Позицията, която заемаше, му даваше възможност за активна изява. Голям радетел за отварянето на прохода Маказа бе академик Марин Деведжиев, който все повтаряше латинската поговорка „Пътят е живот!“, само че той мечтаеше планината да се премине чрез тунел, за да не се нанасят рани на божествената ни природа. Много деятели дадоха личен принос за проектиране строителството и въвеждането в експлоатация на международния път Е 85 – Русе –Кърджали – Комотини – Вия Егнатия – Егея, за което им благодарим от сърце. Но животът продължава, а с него – мечтите и целите, които си поставяме за по-добро бъдеще.
