.jpg "Божидар Данев пред")
12 години не може да се построи един лифт в Банско, 12 години не може да се възроди Витоша. За каква ефективност на институциите и законодателството може да се говори?!
Вестник "Труд" продължава да пита представители на българските работодателски организации за така наречения "зелен рекет". Повод за това е декларацията срещу тази порочна практика, разпространена на 17 януари от Асоциацията на организациите на българските работодатели. На 26 януари председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев разказа пред вестника как "зелените" спират инвестиции. Днес четете какво казва по въпроса Божидар Данев, изпълнителен председател на Българска стопанска камара.
– Г-н Данев, защо на 17 януари Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) разпространи декларация срещу така наречения "зелен рекет" – необходима ли беше тази позиция?
– Вижте, има доста шизофренично поведение на голяма част от обществото ни. Ако се проведе референдум в Банско, хората там ще искат да има не един, а 10 нови кабинкови лифта. Но, ако направим допитване в Трън и Генерал Тошево да има ли добив на полезни изкопаеми, всички ще са против – както и стана в тези две населени места. Виждате ли разнопосочността – ако слушаме референдумите, в Банско е едно, а в Трън и Генерал Тошево съвсем различно. Истината е една – България не може да се развива при липсата на инвестиции. 12 години не може да се построи един лифт в Банско, 12 години не може да се възроди Витоша. За каква ефективност на институциите и законодателството може да се говори? Веднага изниква въпросът "Защо в другите страни не е така?".
– Какъв е Вашият отговор на този въпрос?
– Изглежда политиците дълбоко трябва да се замислят дали е нужно да бъде изменено законодателството. Не може България да седи разкрачена заради неясните интереси на определени групи хора. Ние, организациите от АОБР, произвеждаме 86% от добавената стойност на българската икономика и 82% от заетите в икономиката са при нас. Нашите организации подлежат на т.нар. преброяване, гледат ни дали сме представителни. А кои са тези хора насреща, кого представляват?
– Вие питате "Кои са?" Никога ли не сте сядали за преговори със "зелените"?
– Разбира се, преговарят наши членове, когато става дума за проекти. Но човекът срещу теб в тези преговори трябва да се легитимира. Досега нямаме легитимация на най-кресливите хора в тези групи.
– Те казват, че са граждани и защитават гражданския интерес.
– Хубаво, но колко души представляват?
– Тоест Вие искате легитимност и представителност на неправителствения сектор – това, което държавата изисква от бизнес организациите ?
– Естествено. Нас ни броят, определят ни, признати сме на международно равнище, плащаме си членски внос там, където членуваме. Абстрахирайте се от всички други неща и се запитайте защо в България няма инвестиции, а от друга страна, непрекъснато говорим за доходи и просперитет на икономиката. Не може тези неща да ги има без инвестиции.
– Защо няма инвестиции?
– Причините са много, но една от тях е този "зелен рекет". Безспорно, аз не бих могъл да кажа и че всеки инвеститор е прозрачен – това никой не може да го гарантира, което донякъде е и упрек към нашите законодатели. Те трябва да въведат нещата в ред.
– Конкретно за казуса "Банско" – една от основните тези на протестиращите е, че не е ясно кой е собственик на концесионера на ски зоната. Ставало дума за офшорна компания. Какъв е проблемът с тези дружества?
– Проблемът с офшорките колко години вече се решава? Аз не зная дали има проблем с тези компании. Но във всяка страна в света голяма част от инвестициите се правят от офшорни дружества. На някои места условията за тези компании са по-ограничени, другаде режимът е много свободен, но офшорките не са забранени никъде. Да, и аз искам да има прозрачност и да знам кой седи зад някои медии, говоря като работодател и човек от българското общество, но никой не ми казва. Така че въпросът за офшорните компании трябва да се задава към нашите политици, а не към работодателските организации.
– Все пак издържан ли е аргументът на протестиращите за офшорката?
– Какво да Ви кажа – голяма част от инвестициите у нас се правят от офшорки поради най-различни съображения. Самият факт, че не е незаконно и че е признато и в Европа, е показателен. Да, има офшорки, инвестират. И какво от това?
– Оплаквали ли са се Ваши членове от зелен рекет – че при тях е идвал някой "еколог" и е казвал – "Аз ще спра твоя проект, ако не получа нещо"?
– Имаме конкретни примери. Например, нещата, които се случиха в депото в Чернево. Там се стигна до радикални действия – отидоха и нанесоха щети на административната сграда на инвеститора. Не мога да кажа кой направи това, но то е факт. Затова казвам, че не е ясно най-важното – кой стои зад тези организации. Същото, като с офшорките – и зад тях не знаем кой е. Само че при тях (зелените – б.а.) не сме наясно нито с мотивите им, нито с интересите им. Чуваме приказки за опазване на природата – извинявайте, след като самият проект отговаря на изискванията и е одобрен, какъв е проблемът? Но те започнаха да правят местни референдуми срещу инвестициите, като тези в Трън и Генерал Тошево. Тези допитвания оказват огромен натиск върху бизнеса.
– Какво мислите за протестите срещу правителственото решение от 28 декември?
– Това са дребни теми, с които не се занимаваме. Не е лесно да се организират подобни протести и те едва ли винаги са спонтанни. Когато разсъждаваме между нас си (работодателите – б.а.), изникват дълбоки съмнения, че зад тези протести се крият не само екологични мотиви.
– Споменахте референдумите в Трън и Генерал Тошево, с които бяха отхвърлени големи инвестиционни проекти. Според Вас в кампаниите, предхождащи допитванията, имаше ли заблуди за местните хора?
– Знаете, че българинът е изключително чувствителен към своята околна среда. При нашия народ има дълбок патриотичен консерватизъм, който се изразява в мотото "Няма да пипате моето населено място. Аз искам да съм си сам господар там". Колкото до местните референдуми срещу инвестициите – това е ново явление у нас, което, за съжаление, бе позволено от политиците и се превърна в зелен демон за българската икономика.
– Как може да бъде прекратена тази практика, работодателите имат ли решение?
– Не е работа на бизнеса да дава готови решения на политиците, независимо че може би има какво да им предложим. Нека те да бъдат така добри и да ни питат.
– Отделно от темата за "зеления рекет" от АОБР изразихте и острия си протест срещу решението на правителството да отпусне допълнително 100 милиона лева за МВР, след като служителите на ведомството излязоха на протест. Против сте начина, по който бяха дадени тези средства?
– Против сме всичко, което се случи по този въпрос. Българската система за сигурност е една от най-богато финансираните в ЕС. 7 на сто от разходите на Републиканския бюджет са за тази система. Имаме най-многочислената армия от полицаи в сравнение с другите страни-членки, но с най-малка ефективност. Според Евростат, нивото на престъпност в България е около 25 на сто, при средно 13 на сто за страните от ЕС. В същото време, от 2010 г. досега бюджетните разходи за разкриване на едно престъпление са нараснали два пъти, а за разкриването на един лев от икономическо престъпление се харчат над 10 пъти повече публични средства спрямо 2010 г. Докато тези показатели не се подобрят, ние, работодателите не смятаме, че в този сектор трябва да се наливат допълнителни средства, защото някой е направил протест. Полицията не работи ефективно и заради това бизнесът наема частни фирми, които да охраняват нашата собственост. В същото време плащаме от нашите данъци на полицията. От години говорим, че имаме напълно нереформирана система за сигурност. Може ли осъдени престъпници да ходят по улиците? Нещата, които могат да се направят, са много прости и не знам защо не се случват – дали е от носталгия по сегашната система, която е смешна, или заради липса на професионализъм, не мога да кажа. При наличие на такъв технологичен напредък в световен мащаб, тук продължава да се работи по остарял начин.
– В сектора на здравеопазването позицията на работодателите е различна – подкрепихте протестите на болниците. Защо?
– За голямо съжаление, вече години само се говори за реформи в много сфери. Но здравната система е секторът, където това отдавна е крайно наложително. България с всеки изминал ден се разделя все повече на градове, села, затихващи общини. Всичко се концентрира в няколко големи центъра. Там се изграждат новите болници с напредналите технологии, там са най-добрите лекари. Така обричаме останалата част от хората в страната. Това не може да се нарече морално. Генералният проблем на държавата са здравните вноски. Дали се правят от всички и, когато това не е така, какво е решението, след като имаме конституционно задължение всеки да има достъп до здравеопазване. 27 години политиците не могат да решат въпроса какво се случва с хората, които не си плащат вноските, и кой поема тези разходи. Най-големите потребители на здравни услуги са децата и възрастните хора, нашите майки и бащи. За тях обаче държавата плаща три пъти по-малко отколкото за другите осигурени лица. Защо е това разделение?
– Какво е решението на този проблем?
– В здравния сектор натрупахме гигантска администрация. Ще ви кажа две любопитни числа – през 1989 година в министерството са работели 189 души. В момента там работят 400 души, има няколко агенции с голям щат и още 3-4 хил. души, които са заети в Националната здравноосигурителна каса. А някой да забелязва здравеопазването да е станало по-добро, по-ефективно? Да, безспорно има неща, които водят до нарастване на разходите за здравеопазване, които са най-вече заради напредването на технологиите. Също продължителността на живота расте, което означава, че хората имат нужда от здравеопазване по-дълго време. Безспорно има иновативни лекарства, които са по-скъпи. Така че като цяло разходите растат и, въпреки това, системата може да се оптимизира. Изход е електронното управление – то може да реши голяма част от проблемите. Така че трябва да се инвестира в технологиите, а не в човешки ресурс, който работи неефективно.
– За електронното управление се говори от години, нали така?
– Преди 7 години г-н Бойко Борисов отиде в Естония и, след като се върна, каза, че след седем месеца България ще има електронно управление. Сега г-н Томислав Дончев прогнозира, че ще има в края на мандата на това правителство. Не знам на какво да вярвам.
– Може ли да коментирате позицията на работодателите за цената на електроенергията?
– Може ли да ми кажете какво означава да има свръхпроизводство на енергия, да има намалено търсене, а цената да се повишава. Очевидно има дълбока деформация и тя се поддържа изкуствено, за да може да се спекулира в този сериозен отрасъл. А ако прогнозата за вдигането на цените с от 30 до 60 на сто се сбъдне? Не малка част от бизнеса, особено малките и средни предприятия, ще бъде задушен, а след това не можем да го ексхумираме.
Нашият гост
Божидар Данев е роден на 5 ноември 1939 г. в София. Бил е член на УС на Българската академия на науките и зам.-председател на Настоятелството на Нов български университет. На 15 февруари 2011 г. е избран за изпълнителен председател на БСК. Данев има над 100 научни публикации в наши и чуждестранни издания и три монографични публикации.
