"Преодоляване на разликата в уменията за растеж и създаване на работни места - бизнес перспективи" бе темата на срещата на група „Работодатели“ към Европейския икономически и социален комитет
„Наложителни са реформи в пазарите на труда в държавите-членки и в системите за образование, професионално образование и обучение, и стажуването, за да се създаде истинско европейско образователно пространство, което да отговори на настоящите и бъдещите предизвикателства и да доведе до успех в световната битка за таланти.“
Това се казва в заключителната декларация на участниците в проведената днес (22 март 2018 г.), в София, среща на Група 1 "Работодатели" на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК). Форумът е част от календара на Българското председателство на Съвета на ЕС, а съорганизатори са ЕИСК и Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР).
Темата на форума бе "Преодоляване на разликата в уменията за растеж и създаване на работни места - бизнес перспективи", а във фокуса на дискусията бяха въпроси като:
- Как да преодолеем разликата в уменията?
- Как да адаптираме образователните системи към днешните предизвикателства?
- Какво трябва да се направи на европейско и национално равнище?
В срещата участваха над 100 представители на работодателските организации от държавите-членки на ЕС, създателите на политики и академичните среди, а целта на дискусията бе споделяне и обсъждане на най-добрите практики, за да се потърсят идеи и решения.
Форумът беше открит официално от председателя на групата на работодателите в ЕИСК Яцек Кравчик и от ротационния председател на АОБР Божидар Данев, а основното изказване беше направено от Зорница Русинова, заместник-министър на труда и социалната политика.
Приветствия към участниците в срещата поднесоха вицепрезидентът на РБ Илияна Йотова, председателят на парламентарната Комисия по труда и социалната политика Хасан Адемов и министърът за Българското председателство на СЕС Лиляна Павлова.
Дискусията по същество беше разпределена в два тематични панела - „Предизвикателства в областта на уменията в икономиката на знанието“ и „Как да се преодолее несъответствието между търсенето и предлагането на пазара на труда?“, в които се включиха ръководителите на Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop), Асоциацията на европейските търговски палати (Eurochambres), Европейската федерация на работодателите в областта на образованието (EFEE), националните работодателски организации на Германия, Австрия, Чешката република и България, както и представители на браншови работодателски организации и фирми.
__________
ЦИТАТИ (по реда на изказванията):
__________
Божидар Данев – ротационен председател на АОБР за 2018 г.:
Данните са новият петрол!
Безпрецедентният ръст на технологиите води до пропаст между уменията и компетентностите на човешкия ресурс и новите изисквания на Икономика 4.0. За да може да се прогнозира кои ще са професиите на бъдещето и кои професии ще бъдат закрити или трансформирани, е необходима цялостна стратегия за развитието на икономиката. Без яснота кои икономически сектори ще се развиват приоритетно в идните 20-30 години, не може да се направи стратегия за развитие на образователната система.
Забележете, че на челните позиции в класацията за най-бързо развиващите се компании са високотехнологични компании, а преди десетина години на първите места бяха петролните компании. Данните са новият петрол! Цифровата икономика изисква по-малко, но по-квалифицирани работници, с технически и технологични компетенции, каквито все повече са в недостиг на пазара на труда.
Яцек Кравчик – председател на групата на работодателите в ЕИСК:
Длъжни сме да осигурим възможности на компаниите за намиране на служители с необходимите умения и компетенции.
Преодоляването на недостига на умения е най-голямото предизвикателство пред европейския бизнес. Проучванията показват, че липсата на умения намалява с 2% производителността в Европа. Ние имаме много възрастни работници със слаби дигитални умения и е изключително трудно да увеличим тяхната производителност на фона на новите технологии. Компаниите все по-трудно ще намират нови служители, затова трябва да се предприемат решителни стъпки за преодоляване на дефицита на умения и компетенции. И друг път съм казвал, но ще го повторя – работните места не се създават от Дядо Коледа, а от предприемачите, от бизнеса. Ние сме длъжни да подпомогнем държавните органи и образователните институции в усилията им за осигуряване на качествени служители, за да постигнем достойно развитие на Европа.
Лиляна Павлова – министър за Българското председателство на Съвета на ЕС:
Освен дебати и стратегии, на нас ни трябват действия!
Един от четирите ключови приоритета на Българското председателство на Съвета на ЕС е единният цифров пазар с всички произтичащи от това промени в законодателството и необходимостта от работна ръка с определени умения и компетенции.
Когато става въпрос за разминаването между търсенето и предлагането на работна ръка с определени умения и компетенции, трябва да търсим баланс – от една страна, образователната система да е адекватна на новите условия и младите хора да са добре образовани, а от друга страна, да направим необходимото за преквалификацията на по-възрастните участници в пазара на труда, така че те постоянно да актуализират своите знания, умения и компетенции, подходящи за новите технологии, с които се сблъскват в трудовата си реализация.
Макар че са налице най-ниските нива на безработица в Европа след кризата от 2008 г., 40% от европейските работодатели имат проблем с намирането на работна ръка и основната причина е недостатъчната квалификация и умения.
Важно е не само да идентифицираме необходимите мерки за преодоляване на този проблем, но и тези мерки да бъдат приложени на практика. Най-важното в целия този процес е образованието и подкрепата за това младите хора да имат перспектива. Трябва да осигурим мястото на младите хора на трудовия пазар и да събудим предприемаческия дух у тях.
Можем да говорим много дълго, да обсъждаме дълго, да приемаме различни стратегии, но освен дебати и стратегии, на нас ни трябват действия. От думи към действия - това е една от основните цели на Българското председателство. Искаме в максимална степен да подкрепим всички проекти и инициативи за намиране на решения намаляване на това разминаване между образованието и уменията, за да повишим производителността и конкурентоспособността - както вътре в рамките на единния пазар, така и в глобален план, особено в контекста на предизвикателствата, пред които е изправена Европа в момента, свързани с договореностите в рамките на Световната търговска организация, отношенията със САЩ, Китай и други държави.
Илияна Йотова – вицепрезидент на Република България:
Ако има една задължителна задача, тя е инвестицията в образование.
Говори се за т.нар. Четвърта индустриална революция (Икономика 4.0) като за нещо, което тепърва ни очаква, нещо, което ще бъде в бъдещето. Уважаеми дами и господа, ние сме вече в този период и трябва да свикнем с мисълта, че ако не сме катализатор на тези промени, ще търпим нови кризи и нови грешки в социално-икономическото си развитие. Подобно на предходните индустриални революции, и четвъртата има потенциала да умножи глобалните доходи и да подобри качеството на живот на хората. Същевременно, съществува и опасението от опасността да се разруши традиционният пазар на труда. Ще се появят нови професии и нови работни места, особено за висококвалифицирани кадри. И през предходните три индустриални революции заетостта се е преобръщала. В това, в крайна сметка, няма драма. Важното е ние да сме подготвени за процесите, които настъпват. Изключителното в случая е, че това сега ще се случва за 20 години, в рамките на едно поколение, вместо на 3 или 4 поколения. Това са процеси, ускорени 3-4 пъти повече. Анализи на Световния икономически форум показват, че 65% от децата, които сега започват началното си образование, в крайна сметка, ще работят напълно нови професии, които в момента не съществуват и дори не можем да ги предположим.
Успоредно с навлизането на новите технологии, се наблюдава процес на нарастване на неравенството в богатството. Глобализацията, дигитализацията и демографските проблеми оказват съществено влияние върху пазара на труда. Налице са съществени разминавания между търсените и предлаганите умения, между очакванията на младите служители и предлаганите от работодателите заплащане, условия на труд, организация на работната среда и време.
Последните изследвания показват, че работните места в ЕС, изгубени вследствие на икономическата криза, са практически възстановени, но те се намират в нови икономически реалности, не са същите. Днес дигиталните умения са ключови за развитието на пазара на труда, тъй като според проучванията, до 2020 г. над 90% от работните места ще изискват притежаването на такива умения. Прогнозите показват, че 60% от работните места в бъдеще ще бъдат заети от роботи, ще изчезнат професии, свързани с извършването на рутинни дейности. Днес няма как да предвидим какво точно ще се случи, но можем да кажем със сигурност, че в бъдеще талантът на отделния човек ще бъде основен фактор за производството. Това ще доведе до все по-голямо разделение на пазара на ниско образовани и високо образовани, ниско платени и високо платени работници. Най-трудният въпрос е какво следва да се направи.
Ако има една задължителна задача, тя е инвестицията в образование. За да предотвратим най-лошия сценарий - масова безработица и нарастващо неравенство, преквалификацията и повишаването на вече съществуващата квалификация на днешните работници ще бъде от решаващо значение. Не е възможно да се справим със сегашната технологична революция, само като очакваме следващото поколение да бъде по-подготвено, а самите ние да не правим нищо, за да сме по-подготвени.
Задълбочаването на връзката между образование и бизнес е задължителна. Образованието трябва да е и сред ТОП-приоритетите на политическия дневен ред. Националните правителства трябва да работят за намаляване на бюрокрацията, която възпрепятства насърчаването на компаниите да участват в образователната система. Трябва да се развиват повече гъвкави форми на учене, в т.ч. и на работното място, да се насърчава неформалното обучение и т.н. В целия този процес трябва да бъдат включени всички заинтересовани страни от публичния и частния сектор, както и от академичните среди и гражданското общество.
вж. Пълен текст на изказването на Илияна Йотова ТУК
Хасан Адемов – председател на Комисията по труда и социалната политика при НС:
Най-добрите решения са свързани с това да продължи кохезионната политика
Бъдещето на труда е тясно свързано с преодоляването на недостига на умения, защото ние все още не сме дефинирали профила на бъдещия работник и служител в контекста на четвъртата индустриална революция, в контекста на цифровизацията и новите технологии. Ако ние съумеем изпреварващо да дефинираме профила, изискванията към бъдещия работник, бихме могли да предприемем мерки за промени в системата на образование, които да дадат възможност за такъв тип нови умения.
Някои изследвания сочат, че в бъдеще около 15% от работните места ще отпаднат от номенклатурата на професиите и това е още едно предизвикателство, както към високо квалифицираните специалисти, така и към тези със средна и по-ниска квалификация. Ако профилът на труда изисква едни умения, а системата на образование не ги предлага, това означава, че отговорността е на онези, които провеждат съответните политики.
С притеснение можем да отбележим, че 25% от гражданите на Европа са застрашени от бедност и социално изключване. В тази връзка, предизвикателствата, както пред работодателите, така и пред всички участници на пазара на труда и системата на образование, са изключително големи.
Аз се надявам, че както досега, така и в бъдеще, групата на работодателите, както в българския Икономически и социален съвет, така и в Европейския икономически и социален комитет, ще допринесе за изпреварващи идеи и иновации в темата "преодоляване на недостига на умения за растеж и създаване на работни места".
Отговорността по отношение на уменията е, както на работодателите, така и на политиците. Очевидно е, че предизвикателствата, пред които сме изправени след Brexit, предизвикателствата на фона на очакваното приемане на многогодишната финансова рамка са изключително сериозни и трябва да сме достатъчно подготвени за взимането на най-добрите решения. Най-добрите решения са свързани с това да продължи кохезионната политика. Европа има нужда от нови политики, Европа има нужда от финансиране на иновативни политики, за да може разполагаемият доход и жизненото равнище на европейските граждани да показват тенденция към ръст.
Зорница Русинова – зам.-министър на труда и социалната политика:
Необходима е изпреварваща информация за бъдещите тенденции в търсенето и предлагането на труд
Основно предизвикателство е определянето на точните знания и умения за новите работни места и по-доброто планиране и обвързване на политиките и действията за образование и обучение и заетостта с потребностите на работодателите. За тази цел е необходимо да се осигурява изпреварваща информация за бъдещите тенденции в търсенето и предлагането на труд. В България средносрочното и дългосрочното прогнозиране на потребностите от работна сила се осъществява с подкрепата на ЕСФ. Разработени са средносрочна и дългосрочна прогнози за търсенето и предлагането на труд в България (съответно, до 2020 г. и 2030 г.), които предстои да бъдат актуализирани през 2018 г.
Голяма част от публичния живот се дигитализира. Днес Мария Габриел, нашият комисар, изнесе статистика, че в Европа има 80 млн. души, които не са се докосвали до интернет. Това отваря една широка тема за дигиталните умения не само на работната сила, а въобще на населението, защото много скоро ще започнем да говорим за дигитална маргинализация. Затова всички теми, които днес сте обсъждали, са изключително важни и интересни. Работата на ЕИСК, особено в контекста на Българското европредседателство, е изключително ценна за нас.
Време е да си отговорим на въпросите как националните системи за образование, за подготовка на умения, ще бъдат достатъчно адекватни, кога ще имаме образование, което да е достатъчно гъвкаво, така че да може да посрещне нуждите на бизнеса. Европа е наистина уникален модел на солидарност, но в сфеата на пазара на труда Европа има едно изключително сложно законодателство. Всяка страна-членка има собствено законодателство, има и допълнително европейско законодателство, което регулира пазара на труда и трудовите правоотношения.
Всички ние, в различното си качество, е време да започнем да обсъждаме как нашите ангажименти да се превърнат в нови инициативи, така че да отчитаме новите форми на заетост и новите взаимоотношения "работник-работодател". Всички ние трябва да говорим за човека, за работника, за това как трябва той да бъде подпомогнат, за да посрещне очакванията на бизнеса. Защото бизнесът е икономическа дейност, той гони икономическите реалности и е далеч по-бързо развиващ се от системата, която подкрепя работника. Затова разчитам на работата ни ръка за ръка, за да може наистина Европа да бъде, както винаги е била, лидер по отношение на начина, по който се грижи за своите граждани. За да бъдат щастливи европейските граждани, те трябва да работят работата, която им дава удовлетворение и им носи високи доходи.
___________
СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ
на група „Работодатели“ на ЕИСК и Асоциацията на организациите на българските работодатели
Преодоляване на недостига на умения за растеж и създаване на работни места
Текущите мегатенденции като глобализацията, цифровизацията и демографското развитие оказват дълбоко въздействие върху икономиката и сферата на труда. Те разкриват огромни възможности, но и изправят държавите членки, обществата и работодателите пред предизвикателството да бъдат в крак с темпа на промените по отношение на:
- революционните технологични развития в целия свят;
- застаряването на работната сила и нарастването на очакваната продължителност на живота;
- дълбоките промени в пазарите на труда и индивидуализирането на труда;
- повишаващия се недостиг на умения и задълбочаващите се различия между поколенията; и
- новите умения и ключови компетентности, необходими във всички сектори на икономиката, обществото и трудовия живот.
Това изисква реформи на пазара на труда и в образованието, професионалното образование и обучение (ПОО) и системите за чиракуване в държавите членки, за да се създаде истинско европейско пространство за образование с цел посрещане на настоящите и бъдещите предизвикателства и постигане на успех в световната битка за таланти. Изтъквайки също ролята на социалните партньори и обявеното партньорство за реформи, страните, подписали тази декларация, изразяват твърдото си убеждение, че това налага изпълнението на следните мерки:
На пазарите на труда е необходимо:
- да гарантираме, че уменията отговарят на нуждите на пазара на труда. Това налага да се намери решение на проблема с недостига на умения и нарастващото несъответствие между търсените и предлаганите умения;
- да премахнем пречките пред създаването на работни места и пълноценно участие и интеграция на пазара на труда на цялата налична работна сила, включително като използваме положителния потенциал и синергии на различните поколения;
- да съветваме, мотивираме и мобилизираме младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение (NEET), да намерят подходящи възможности за професионално развитие;
- да насърчаваме и мотивираме отделните хора да поемат отговорност за развиването на своите умения;
- да се адаптираме към променящия се характер на труда и необходимостта от нови модели на трудовите отношения;
- да използваме подхода на съчетаване на гъвкавост и сигурност с цел адаптиране на трудовото законодателство към изискванията на съвременната икономика.
В образователните системи е необходимо:
- да се стремим към непрекъснато подобряване на качеството и ефективността, за да произвеждаме повече и с по-високо качество с наличните ресурси;
- да създадем условия за младите хора да придобият съответните умения и ключови компетентности на всички равнища на образованието и обучението. Наред с другото, това изисква промяна на парадигмата в образованието чрез преминаване към хоризонтални и интердисциплинарни знания въз основа на творческо мислене и изграждане на умения;
- да насърчаваме творчеството, предприемаческото мислене и мобилността в образованието и обучението на всички равнища;
- да инвестираме в умения в областта на НТИМ (науки, технологии, инженерство и математика) от основното до висшето образование, както и в ученето през целия живот;
- да насърчаваме ученето през целия живот въз основа на гъвкави и новаторски методи на учене;
- да насърчаваме ученето в процеса на работа и професионалното образование и обучение (ПОО) и да укрепваме връзките между предприятията и образователните институции с цел избягване на несъответствията между търсените и предлаганите умения;
- да гарантираме широк достъп за развиване на уменията и компетентностите в икономика, основана на знанието.
Всичко това ще ни позволи да превърнем човешкия потенциал и талант в решаващ фактор за икономическия растеж, производителността и конкурентоспособността. Нужни са непрекъснати усилия, за да се гарантира, че системите на държавите членки за образование, ПОО и чиракуване функционират добре и осигуряват широк набор от умения, необходими в модерната икономика.
(Документът е подписан от Яцек Кравчик, Божидар Данев и Зорница Русинова)
