Това показва Анализ на политическите платформи в сектор "Правосъдие" в периода 2010-2017 г.
Политическите сили, като цяло, не разбират проблемите на съдебната система, от което следва и изначалната неизпълнимост на политическите програми в частта им за правосъдна реформа. Това е един от основните изводи от Анализ на политическите платформи в сектор "Правосъдие" в периода 2010-2017 г., разработен от Центъра за законодателни оценки и законодателни инициативи (ЦЗОЗИ), в рамките на проект по Оперативна програма "Добро управление".
Проектът се осъществява в периода 2017-2018 г. и включва пет основни дейности:
- Анализ на платформите на управляващите парламентарни мнозинства за развитието на съдебната реформа 2010-2017 г.
- Анализ на стратегиите за развитие на съдебната реформа 2010-2017 г.
- Анализ на законовата и подзаконова нормативна база в сферата на правораздаването преди и след приемането на стратегическите документи
- Анализ на докладите за дейността на СГС, СРС, СОС, АССГ, АССО, АС София, ВКС и ВАС
- Изготвяне на комплексен анализ, включващ анализите по т. 1 и 4, формиране на изводи и препоръки.
Основните изводи от първите две дейности по проекта бяха представени на пресконференция днес, 2 април 2018 г., от Николай Димитров, председател на УС на ЦЗОЗИ.
Анализът на политическите платформи в периода 2010-2017 г. показва, че от общо 156 предвидени мерки в сектор "Правосъдие" са изпълнени едва 11, т.е. 7%. Частично изпълнени са 6% (10 мерки), а неизпълнени са 69% (108 мерки). За 18 от мерките (12%) няма данни за изпълнение.
"Това показва липсата на визия (дългосрочна и средносрочна) за реформа в системата. Освен това, мерките често са декларативни и твърде общи. Те не поставят конкретни цели, нито пък предоставят начина, по който да бъде постигнато изпълнението им", каза Николай Димитров. Според него, необходимо е по-широко участие на гражданското общество и организации в процеса по приемане, съответно – изпълнение на програмите и мерките.
