Припомняме активностите на БСК в минали години
(самостоятелно или в партньорство с другите работодателски организации)
и правим равносметка за резултатите
____________
- 18 април 2013 г.: Относно Националния план за развитие на е-правителство Според БСК:
- Необходимо е при поетапното въвеждане на електронни услуги издаваните на потребителите идентификационни карти да позволяват ползването на вече електронизираните до момента публични услуги.
- Необходимо е да се гарантира on-line връзка между всички електронни регистри, като отпадне необходимостта от подаване на едни и същи документи в различни администрации – отчети и баланси, свидетелства за съдимост, удостоверения за отсъствие на задължения и др.
- Предлагаме финансирането на дейностите по разработване на е-правителство да бъде осигурено чрез целеви заем, като изпълнението бъде възложено „под ключ” на конкурсен принцип между фирми, реализирали е-правителство в други страни.
- Поддържането на голяма част от електронните регистри следва да бъде аутсорсвано извън администрацията.
5 години по-късно стои проблемът с електронната идентификация, а голяма част от регистрите „не си говорят“, т.е. налице е несъвместимост и липса на връзка между регистрите. Има известен напредък по отношение подаването на едни и същи документи в различни администрации – поетапно се въвежда правилото за служебен достъп до информация от една администрация към друга.
- 19 април 2006 г.: Позиция на АОБР по политиката на доходите Според АОБР:
- Повишението на минималната заплата за страната трябва да се обвърже с нарастването на средната работна заплата, а не с границата на бедността, за да не се допусне уравниловка на заплащането на по-квалифицирания и неквалифицирания труд.
- Необходима е отмяна на преносимостта на допълнителните възнаграждения за продължителна работа (“класовете”).
- Договарянето на минималните осигурителни прагове да става на браншово ниво;
- Да се премахне забраната за извънреден труд при спазване на изискванията за 48-часова седмица и спазване на междудневната и междуседмичната почивка.
- Да отпадне невъзможността колективните трудови договори да съдържат клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените със закона (чл.50, ал.2 от Кодекса на труда). Чл. 18 от Директива 2003/88/ЕО позволява “Дерогиране чрез колективни договори”, при което социалните партньори могат да договарят различни от установените в закона периоди на междудневна почивка, почивки по време на работа, междуседмична почивка, продължителност на нощния труд и референтни периоди за компенсиране на часовете в повече и по-малко.
- Отново поставяме въпроса за нерешените проблеми на осигурителната система, като: поемането на личните осигурителни вноски на държавните служители от бюджета; крайно недостатъчното финансиране на ранното пенсиониране на военни, служители на МВР и следователи; непропорционалността на вноските за І-ва и ІІ-ра категория труд в професионалните фондове. Ако приемем, че вноската от 12% за І-ва категория труд е реална, то тази за ІІ-ра категория труд не трябва да бъде повече от 4,5% (а не 7%).
12 години по-късно определянето на МРЗ продължава да става с административен акт, а не на база методика, основана на обективни икономически критерии (като например, производителността на труда); т.нар. „класове“ продължават да съществуват; съществува и забраната за извънреден труд, както и невъзможността за дерогиране чрез КТД. Продължава и недофинансирането на ранното пенсиониране на служителите на МВР, МО и МП. Единственият напредък е по отношение договарянето на минималните осигурителни прагове, макар и там последната дума да има министърът на труда и социалната политика.
Две години по-късно е приет нов Закон за частната охранителна дейност, който възпроизвежда и дори надгражда дефектите на законопроекта от 2016 г. и върху който работодателските организации настояха да бъде наложено президентско вето. Вето не беше наложено, законът беше обнародван в Държавен вестник, но 20 дни по-късно Президентът на РБ и Главният прокурор внесоха в Конституционния съд искания за обявяване на текстове от закона за противоконституционни.
- 20 април 2015 г.: Относно проект на ЗИД на Изборния кодекс Според БСК, въвеждането на задължително гласуване не трябва да се приравнява към задължение за избор на неприемливи от гледна точка на избирателя кандидати. За да се избегне протестният вот с невалидни бюлетини, законът трябва да осигури действително право на избор на гражданите, като бъде включена възможност за право на негативен вот, когато никой от предложените кандидати не се ползва с доверието на избирателя. За целта като задължителен реквизит в изборната бюлетина трябва да бъде включено бяло квадратче, за поставяне на знак „Х“, отразяващ волята на избирателя, никой от кандидатстващите партии, коалиции от партии или независими кандидати да не бъде избран.
През 2016 г. с промени в Изборния кодекс е въведена възможността избирателите да посочат „не подкрепям никого“.
- 21 април 2011 г.: Позиция по проекта на нов Закон за обществените поръчки Сред предложенията на БСК са:
- Да се забрани участието на свързани с възложителя изпълнители
- Да се ограничи възможността за промяна на договорите
- АОП да упражни засилен превантивен контрол върху основанията за избора на метода на преговорите
- В процедурата за разглеждане, оценка и класиране на офертите, преди да отвори плика с цената, комисията не само следва да е оценила офертите по другите показатели, но и да е оповестила публично тези оценки
- Да отпадне въвеждането на декларация за минимална цена на труда
- В закона да се запише по-пълна информация, която следва да съдържа регистърът за участниците, техните оценки, спечелилия кандидат, условията на договора, срокове, плащания, анекси, обхвата на поръчката, оценката на изпълнението. Всеки участник следва да дава съгласие за публикуване на тази информация, ако тя може да представлява търговска тайна.
- Самото провеждане на процедурата да се изведе извън възложителя в експертно звено към МС.
- АОП да упражнява предварителен контрол върху проектите на договори, разработени от възложителите, които са част от документацията за всяка поръчка.
- Експерти на браншовите организации да участват при разработването на техническите задания и обявленията, както и в процедурите по оценяване на офертите.
7 години по-късно са решени проблемите, включени в предложения № 2, 3, 5 и 8 – ограничаване на възможността за промяна на договорите, засилен превантивен контрол върху основанията за избор на метод за преговори, отпадане на декларацията за минимална цена на труда и превантивен контрол върху проектите на договори, разработени от възложителите.
- 22 април 2009 г.: ЗИД на Закона за промишления дизайн от 06.03.2009 г.
БСК се обявява срещу отпадането на експертизата по същество на заявките за промишлен дизайн. Навсякъде думата „молба” да бъде заменена с „искане“.
9 години по-късно законът продължава навсякъде да съдържа думата „молба“, вместо „искане“, а експертиза по същество не се предвижда.
