Министър Порожанов обяви, че преговаря с хипермаркетите да натискат цените надолу, а те не знаят за инициативата му
Правителството на Бойко Борисов за пореден път ще се опита с антипазарни средства да овладее поскъпването на стоки на пазара. Този път повод са цените на хляба. Министърът на земеделието и храните Румен Порожанов обяви, че се надява да убеди големите хипермаркети да продават хляба, без да си начисляват печалба, и така да защити потребителите от поскъпването. Порожанов не е особено оригинален - и други министри преди него са се пробвали да налагат ценови мораториуми - за храни, горива, лекарства. Всички досегашни опити приключваха с пълен провал, но управляващите продължават да упорстват.
Притесненията на агроминистъра идват от високите цени на новата житна реколта и от задаващото се поскъпване на природния газ - все фактори, които засягат производството на хляб. Цените на хляба вече тръгнаха нагоре и в някои градове на страната са 20-30% по-високи. Затова Порожанов се надява да постигне "джентълменско споразумение" с големите магазини. Пред Нова тв той обясни, че котировките на пшеницата от новата реколта са скочили с близо 18-20% - от 290 лв. за тон в началото на жътвата до 350 лв. за тон сега. Това не означавало, че брашното и хлябът ще поскъпнат със същия висок процент, но все пак министърът започнал да сондира нагласите на големите търговски вериги и получавал уверения, че ще продават хляба без надценка за печалба. Порожанов дори смята да организира среща с шефове на хипермаркети при премиера - вероятно защото вярва, че Бойко Борисов ще е по-убедителен. Все пак той се застрахова, че не може да има общо споразумение, защото то би означавало, че държавата сама организира картел.
Поведението на Порожанов е абсолютно неприемливо за държава, която минава за пазарна икономика. Фирмите би трябвало да бъдат свободни да определят своите цени и печалби въз основа на обективни фактори и според търсенето, а не според прищевките на управляващите и желанието им да се правят на загрижени за хората. През 2012 г. тогавашният агроминистър Мирослав Найденов също реши да натиска цени на основни хранителни стоки. Тогава част от хипермаркетите, по призива на агроминистерството, склониха да замразят цените на 10 основни хранителни стоки за 3 месеца. От Българската стопанска камара реагираха остро, като посочиха, че като командва цени, държавата на практика създава картел. Тогавашният министър на икономиката Делян Добрев бе категоричен, че замразяването е вредно, и предупреди, че рискът е стоките да поскъпнат залпово след края на мораториума. Той напомни, че държавата помага най-добре, когато създава добри условия за бизнеса и нормална конкуренция. Дори лидерът на БСП Сергей Станишев обясни, че мярката е глупава и търговските вериги ще си избият замразените цени с поскъпване на други стоки. Всички тези аргументи важат с пълна сила и днес.
ПРЕЦЕДЕНТИ
През 2013 г. кабинетът "Орешарски" наложи антипазарен едногодишен мораториум върху увеличаването на цените на лекарствата без рецепта. Срокът изтече и медикаментите поскъпнаха. През 2011 г. Бойко Борисов - първо издание премиер, убеди "ЛУКойл" да сложи цените на бензина и дизела във фризера за месец. Петролната компания склони, но преди да замрази цените, ги вдигна. След изтичането на мораториума поскъпването продължи. Още по-рано, през 2005 г., червеният енергиен министър Румен Овчаров подписа с "ЛУКойл" т.нар. "джентълменско споразумение" за запазване на цените на дребно. И този опит за изкуствено потискане се провали.
МЕХАНИЗМИ
Как работят невидимите пазарни регулации у нас може да се установи с едно бързо и лесно сравнение. През 2012 г. "Кауфланд" тогава откликна на апела на ресорния министър и обяви, че прави "социална кошница от стоки, чиито цени ще останат трайно ниски". Ето част от артикулите и техните цени: яйца 10 броя, М размер - 2.39 лв.; свинско месо за готвене от нашата витрина - 7.49 лв./кг, прясно охладено пиле - 4.49 лв./кг, хляб Добруджа, 700 г - 69 ст. за кг. Това са били "социално поносимите" цени преди 6 години, когато доходите ни бяха по-скромни - през 2012 г. минималната заплата бе 290 лв., в момента е 510 лева. Днес стойностите на същите стоки не са много по-различни, което означава, че противно на ширещото се мнение пазарът работи и фирмите в хранителната индустрия се конкурират за клиенти, а не "дерат кожи".
____________
Вижте още:
