България остава една от малкото страни в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), в която броят на фалитите за 2017 г. е намалял. Нужно е обаче засилено внимание, тъй като спадът на несъстоятелността върви ръка за ръка с ръст на задлъжнялостта. Това сочи последното проучване на несъстоятелността в ЦИЕ за 2017 г., изготвено от консултантската компания по управление на риска Coface (Кофас), цитирано от „Инвестор“.
Според данните общият броят на несъстоятелностите в страната за миналата година възлиза на 311, което означава 0,08% от всички компании. Тази стойност показва сериозен спад от 18,4% в сравнение с предходната 2016 г., заяви управителят на Кофас България Милена Виденова.
В тази връзка зам.-председателят на БСК Камен Колев коментира следното:
Може да се направи извода, че процедурите по несъстоятелност са малко, но задлъжнялостта на компаниите расте. Тук се включват задълженията към банки, доставчици, свързани лица, персонала, бюджета. Наблюденията на БСК показват, че сумарната задлъжнялост на нефинансовия (реалния) сектор е два пъти по-голяма от БВП на страната. Задлъжнялостта надхвърля и размера на собствения капитал на компаниите, което говори, че компаниите се декапитализират. Съществува реална опасност от възпроизвеждане на задлъжнялостта, тъй като тази част от приходите, от която се очаква да се погасят задълженията, е вече по-малка от самия дълг.
Около 30% от този дълг е просрочен, т.е. предоставена е стоката или услугата на клиента, но няма извършено плащане в предварително договорения срок. Именно тази просрочена част тежи на икономиката и не позволява постигането на по-висок и устойчив растеж.
Причините за това състояние (висока задлъжнялост, малък брой фалити) са бавните и скъпи процедури по несъстоятелност:
- Средният период на несъстоятелността у нас по данни на Световна банка е 3.5 години, през което време активите са замразени, не носят доход, а кредиторите не могат да получат своите средства от масата на несъстоятелността. Генерира се по веригата огромна междуфирмена задлъжнялост.
- По наши наблюдения от около 400 хил. фирми в Търговския регистър 40000-50000 не извършват никаква дейност от повече от една година. Основната причина е тромавата и скъпа процедура по заличаването на тези фирми, изискваща разходи за счетоводител, адвокат, такси и срок не по-малък от 7-8 месеца.
- Държавата също не е коректен платец към бизнеса по изпълнени обществени поръчки и също генерира междуфирмена задлъжнялост. Средният размер на тези просрочени задължения за последните години е около 270-280 млн. лв. предимно към компании в строителството и доставката на лекарства и медицински консумативи.
Мерките които БСК е предлагала за ограничаване и разплитане на междуфирмената задлъжнялост са следните:
- Ползване на специализирани фирми за проучване на контрагентите;
- Включване на арбитражни клаузи в договорите за уреждане на търговски спорове;
- Формиране на пазар за продажба на търговски (несекюритизирани) дългове;
- Създаване на компенсационен фонд в размер на около 1 млрд. лв., с бюджетно и външно финансиране, който да „разплете“ междуфирмените дългове.
