Парламентарната енергийна комисия полвинчато се обедини около мнение, че трябва да се създаде работна група, която да събере предложения как да се подобри свободната търговия с ток у нас. Целта ще е изчистване на съмненията на индустриалците за манипулации от страна на държавните производители на електроенергия, да няма взаимни обвинения между борсовите играчи за монопол или злоупотреби и най-вече да няма оплаквания от недостиг на предлагани количества електроенергия, водещ до повишаване на цената ѝ.
Кой ще участва в тази група и какво може да се очаква като крайно решение, така и не стана ясно. От БСП предложиха законови поправки и такива в правилата за борсовата търговия с ток (макар те да се одобряват от самата борса). От ГЕРБ казаха, че промените трябва да се инициират от енергийното министерство, самата министър Теменужка Петкова не взе отношение по тази идея, а от изказването ѝ преди това излезе, че всичко в сектора е наред.
Индустриалците недоволстват от повишението на цените в борсовата търговия с ток, което от началото на декември е между 30 и 50 процента. Твърдят, че това ще ги направи неконкурентни на световните пазари, а на вътрешния ще доведе до поскъпване на стоките. Социалистите се солидаризираха с тази позиция. Председателят на енергийната комисия Делян Добрев от ГЕРБ обаче заяви, че "причини за паника няма" и дори видя добър знак в цялата ситуация.
Дежурният виновник – парниковите квоти
СДобрев обясни, че токът в цяла Източна Европа поскъпва най-вече заради повишените цени на парниковите емисии, необходими на въглищните централи, за да работят. България не била изключение и въпреки това борсовите цени на тока у нас са най-ниски спрямо тези на румънската, турската, гръцката и унгарската борси. Според него това, че постигнатата пазарна цена надхвърля определената от енергийния регулатор референтна тарифа, "не е причина за паника".
"Това означава, че ще доплащаме по-малко на производителите на зелена енергия за разликата между определената им преференциална цена и постигнатата на борсата", каза Делян Добрев.
При последните промени в Закона за енергетиката всички производители на електроенергия с мощност над 4 МВ бяха извадени на борсата. Ако тези с преференциални цени като възобновяемите източници и т.нар. американски централи постигнат на борсата по-ниски от определените им тарифи, разликата ще им се доплаща от Фонда за сигурност в електроенергийната система. При постигнати по-високи пазарни цени, фондът съответно ще плаща по-малко за разликите.
Повишените цени щели да намалят други разходи
Добрев даде пример с ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3", чиято цена е 93 лв/МВтч, как при пазарна цена от 100 лв. няма да се налага да ѝ се плаща, дори тя трябва да връща средства във фонда. При "Ей И Ес Гълъбово", при нейна цена от 130 лв., доплащането ще е само 30 лв/МВтч. Така фондът ще намали тези свои разходи и това на свой ред ще доведе до падане на компонентата "задължение към обществото", която в момента е част от цената, както за индустрията, така и за бита.
"Ако не на сто, то поне на 80-90 на сто ще се компенсира по-високата пазарна цена на тока от по-ниската тарифа "задължение към обществото", пресметна депутатът от ГЕРБ.
Поскъпването на тока за бита ще е само в рамките на инфлацията
Тези негови калкулации бяха потвърдени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов, който заяви след заседанието пред журналисти, че към момента няма предпоставки сътресенията на борсовия пазар да се отразят върху регулирания, където цените за бита и малките фирми се определят от КЕВР. "Вероятно поскъпването на тока за домакинствата от юли следващата година ще е в рамките на инфлацията", посочи Иванов. Според данните на НСИ към края на ноември годишната инфлация е 3.1 процента.
Преди това Иванов коментира по време на дискусията, че "отражението върху бита няма да е скокообразно".
Така управляващите се опитаха да тушират притесненията на бизнеса от поскъпването на тока на борсата и силните флуктуации на цените, както и от това, че 70 на сто от предвидената за производство през 2019 г. електроенергия вече е продадена от държавните електроцентрали в двустранната търговия. Напрежението сред индустриалците обаче остава, а противопоставянето им с търговците на ток, които според тях също манипулират пазара, се изостри.
Индустриалци срещу търговци
Румен Радев от КРИБ коментира, че търговците на ток пускат безлимитни поръчки на борсата и така успяват да изкупят предлаганата електроенергия на каквато и да било цена и за тях скъпата енергия не било проблем. Причината е, че търговците имали с клиентите си договори с индексация, което ще рече, че им продават на борсовите цени плюс твърда надбавка за тях и въобще не ги вълнува случващото се на борсата.
Мария Кръстева от Асоциация "Свободен енергиен пазар", обединяваща търговците на ток, обаче се възпротиви и каза, че проблемът не е в търсенето от тяхна страна, а в предлагането от производителите на ток.
Теменужка Петкова пък изнесе статистика, според която от проведени 127 търга на борсата от АЕЦ 48 са били неуспешни, тъй като към тях нямало интерес, от 65 търга на ТЕЦ "Марица Изток 2" се провалили 28, а НЕК останала с нереализирани количества в 4 от общо проведени 24 търга. Енергийният министър обаче не коментира на какво може да се дължи липсата на интерес от страна на купувачите, при положение, че те пък се оплакват от недостатъчно предлагане.
В крайна сметка Румен Радев призна, че и част от индустриалците все още не могат добре да планират необходимите им количества ток за производството и да играят достатъчно адекватно на борсата.
Кой изкривява пазара?
Представителите на бизнеса обаче остават на мнение, че свободният пазар на ток у нас е силно изкривен. Според председателя на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Стаменов не е нормално у нас цените на едро и на дребно да са еднакви. Той даде за пример как в ЕС съотношението между плащаната от бизнеса и бита цена на тока е 1:2 или 1:4, а в Германия дори 1:6, което значи, че домакинствата плашат шест пъти по-високи цени на електроенергията от промишлеността. Стаменов се оплака и това, че износът на електроенергия не е натоварен с компонентата "задължение към обществото" и с плащанията на парниковите емисии.
Председателят на Асоциацията на работодателските организации в България Васил Велев обяви, че реално бизнесът у нас е субсидирал износа на ток (чийто ръст е 40 на сто за 2018 г.) с 260 млн. лв. през таксата "задължение към обществото" и със 160 млн. лв. от парниковите емисии. "Субсидирали сме преките си конкуренти от съседните икономики като сме им осигурили евтина енергия", каза той.
Това, че международни търговци на ток се възползват от флуктуациите на борсовите цени в различни държави и така влияят местните пазари, потвърди и Иван Иванов.
"Очевидно търговци, които оперират и на други европейски пазар, търсят евтина енергия, за да я продават по-скъпо на съседните борси и така се получават дебаланси в търсенето и предлагането", обясни той скоковете и сривовете на българската борса.
Чужди играчи се възползвали от нашите цени за износ
Според представените от Петкова обобщени данни от търговията на "Българската независима енергийна борса", от 1 януари 2018 до 20 декември 2018 г. средната цена на българския свободен пазар в търговията с доставки за следващия ден е била 39.71 евро/МВтч, в Румъния цената е била 46 евро, в Унгария – 50.68 евро, а в Гърция – 60.03 евро.
Индустриалците обаче обявиха, че реално с таксите цената за тях е с 20 евро по-висока. Освен това според тях усреднените данни не дават добра представа за картинката и извършваните от тях разходи за закупуването на тока, тъй като те зависят от моментните цени, които често са високи. Иван Иванов и шефът на борсата Константин Константинов на свой ред обърнаха внимание, че по същия начин има и сериозни спадове на цените според търсенето и предлагането.
Бизнесът изрази също притеснение от това, че методиката на КЕВР за доплащането на разликите между пазарните и преференциалните цени не е достатъчно прецизна и е само по видове производители. Така ще се определи една обща цена, която ще се доплаща на ВЕИ и на американските централи, и тя няма да отразява точните разлики в тарифите на конкретния производител. Така е възможно зелени централи, които са успели да продадат енергията си на по-високи цени, да получат компенсации в повече, тъй като повечето от техния вид са продавали на по-ниски и усреднената стойност е под получените в търговията приходи.
Камен Колев от Българската стопанска камера директно заяви, че този механизъм за доплащане на разликата между референтната цена на борсата и преференциалната спомага за борсовите манипулации.
Изравняване на цените със съседните борси
По време на дискусията бе направена констатацията, че цената на електроенергията у нас трябва да доближи цените на съседните борси, за да не се привличат у нас чужди борсови играчи, които да създават трусовете с повишено търсене и рязко вдигане на цените, което вреди на местния бизнес.
Депутатът Валентин Николов от ГЕРБ посочи, че ако КЕВР все така задържа поскъпването на тока за бита, домакинствата все повече ще се топлят с ток, тъй като останалите начини за отопление им идват скъпи, и така за индустрията ще остава все по-малко електроенергия за предлагане на свободния пазар."Освен това много бизнес потребители се върнаха на регулирания пазар, заради сигурните цени и това също изкривява пазара", посочи Николов.
Жельо Бойчев от БСП коментира, че ако 30-50-процентният ръст в цените на тока на свободния пазар не се овладее, той ще се калкулира в цените на стоките. Според него трябва да се променят правилата на борсовата търговия с ток е нас и борсовият оператор да стане страна по сделките, сключвани на неговите платформи за търговия – за двустранни дългосрочни договори, за доставки "ден напред" и за доставки "в рамките на деня".
КЕВР обеща засилен контрол
"Пазарът, ако е без правила и произволен, става хаос при цените", допълни колегата му от БСП Таско Ерменков. Според него има проблеми и в управлението на цялата енергийна система, електроцентрали често аварират, изваждат се от системата мощности без предупреждение и обяснение и това също влияе върху пазара.
Депутатите от БСП поискаха и от регулатора по-сериозен контрол върху свободния пазар на ток. Иван Иванов обясни, че с повишения от 2019 г. бюджет на комисията, тя ще може да прави по-сериозни анализи и ще увеличи проверките. Той обаче отбеляза, че разследване за борсови манипулации, каквото комисията сега проучва дали да започне, трябва да се извършва прецизно, защото не може да се вземат решения за нарушения, които лесно да паднат в съда. Той обаче посочи, че проверките към момента не потвърждавали ясно получените в регулатора данни за злоупотреби на борсата за ток.
В крайна сметка депутатите се разбраха да продължат да дискутират темата и да търсят решение на проблемите след Нова година.
