15.02.2019

Стотици хиляди фирми няма как да спазят новите правила навреме, а държавата мисли да даде само малка отсрочка

  • Стотици хиляди фирми няма как да спазят новите правила за касовите апарати навреме, а държавата мисли да даде само малка отсрочка.
  • Голяма част от изискванията към софтуерите за управление на продажбите се оказват или неприложими, или неясни.
  • Вместо да извадят на светло работещите в черния сектор, трудностите са за най-светло работещите компании.

Ако знаете какво означават абревиатури като СУПТО, УНП и ФУ, вероятно сте част от многобройната армия от служители, счетоводители, IT-та, финансови директори, та дори топ мениджъри на компании, които в последните месеци се сблъскват челно с новите изисквания на т.нар. наредба за касовите апарати (Наредба Н–18 на Министерството на финансите).

С иначе благородната идея да бори сивия сектор Националната агенция за приходите (НАП) наложи куп нови правила за отчет на всички търговци в страната, които приемат плащания в брой или с банкови карти. По-малко от два месеца преди крайния срок обаче се оказва, че бизнесът масово не е готов, а освен смяната на касовите апарати по-големият проблем са изискванията към софтуера за управление на продажбите (въпросният СУПТО), който ползват компаниите. Засегнати са стотици хиляди бизнеси, които на 1 април не на шега може да се окажат нарушители.

От изказване на финансовия министър Владислав Горанов стана ясно, че вероятно срокът за софтуерите ще бъде удължен. По информация на "Капитал" с няколко месеца, въпреки че настояването на компаниите е за отсрочка до края на 2019 г.

Изместването на датата е нужно, но далеч не е достатъчно. Защото част от текстовете в наредбата са написани така, че на практика не могат да се изпълнят. А хаосът и объркването са на всички нива – от търговци, през софтуерни компании, които предлагат подобни системи, до самата НАП, която трудно успява да отгoвори на лавината от въпроси.

К`ъв е тоя софтуер

Ако в момента фирмите ползват софтуер, за да водят отчет на своите стоки или услуги в даден обект, а в същото време чукват ръчно продажбите на касов апарат, скоро това ще е забранена практика. Според новите изисквания на НАП издаването на касова бележка ще трябва да се генерира от софтуера и да се подава към фискалното устройство, като всеки фискален бон трябва да съдържа уникален номер на продажба (УНП). Другото изискване е този софтуер да е одобрен от НАП и в един търговски обект да се ползва само той. Всички подобни софтуери – от съвсем елементарни програми под DOS до сложните ERP системи, ще трябва да са сертифицирани от НАП. Идеята е да се прекрати практиката на т.нар. двойно счетоводство, която е особено разпространена в заведения, барове, малки търговски обекти. Но тук започват проблемите.

За производителите на подобни програмни продукти най-едрият е свързан с изискването НАП да разполага с техния source код, който представлява обект нa интелектуална собственост. "Наредбата е писана за малки фирми. Но е неприложима за компании, които са част от мултинационални бизнеси. Не мога да си представя например как SAP си дават кода за имплементацията на НАП при положение, че това е продукт, в чиято разработка са вложени милиарди. Опасенията са как НАП ще гарантира, че след това тази информация няма да изтече към конкуренти", обяснява IT консултант. Данъчните обаче твърдят, че в наредбата няма такова изискване, а то е за одиторски профил и изпълним файл.

Друг чувствителен момент е как ще се гарантира защитата на търговската тайна на бизнеса. Наредбата изисква НАП да има достъп до системите за продажби с възможност за експортиране на данни от тях, включително и лични данни на клиенти. "В желанието си да контролира целия оборот, приходната администрация иска достъп до информация, която няма нищо общо с тази цел. В момента, в който отворя оферта и я дам на свой клиент например, трябва да генерирам уникален номер, търговските отстъпки също се виждат. Отделно НАП може да получи достъп и до цялата база данни с клиенти на дадена фирма", казва Ясен Янакиев от Българската асоциация за развитие на бизнес софтуер. С част от тази информация обаче данъчните могат да се сдобият и в момента, но разликата е, че тя трябва да бъде изискана по административен път.

Проба-грешка

Друга част от проблемите на бизнеса са свързани с тълкуването на новите изисквания и приложението им на практика. "Наредбата е написана така, че програмистите не знаят какво да програмират. Ще ви дам пример – няма яснота при направена резервация в интернет кога настъпва продажбата, т.е. кога трябва да се генерира този уникален код, който се изисква", казва представител на ритейл сектора. Той допълва, че за да отговорят на новите изисквания, големите вериги трябва да направят инвестиция от порядъка на стотици хиляди, а времето за тест на новите системи е толкова малко, че на практика ги поставя под реален риск в един момент да блокира и да не могат да работят. Загубите в този случай ще са за милиони.

Отделен казус са туроператорите, които работят от чуждо име и за чужда сметка и затова нямат право на фактури, а използват специален софтуер за управление на продажбите, който е разработка на международни компании. "Като цяло тези продукти отговарят на основните изисквания на наредбата. Но за част от изискванията разработчиците твърдят, че няма да могат да покрият, защото изискват големи инвестиции, които са неоправдани за малък пазар като нашия", обяснява Мая Филипова от Асоциацията на българските туроператори. Тя дава пример с искането за интерфейс на български език. Неприложимо е и изискването през връзката НАП да има достъп до глобалните резервационни системи, които са собственост на големи международни компании.

"НАП дискутира с Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) възникналите проблеми, но дискусията не е по рамката, а по детайлите на наредбата", обяснява Иван Аржентински. "Има много недообмислени моменти", казва той и дава конкретен пример за изискването електронните магазини да издават фискални бонове дори и през нощта, в случай че някой направи поръчка през сайта им и плати с карта. Отделно сайтовете сега трябва да инвестират в касови апарати, които след няколко месеца няма да са нужни, тъй като се подготвя отделна наредба за електронните магазини и електронните касови бележки.

"Все още чакаме отговор на въпроса как се разпечатва частично плащане например. В същото време до крайния срок остават едни 30 работни дни", допълва Аржентински.

"На практика софтуерите не са готови. В процес на изработка са", признава Янакиев от софтуерното сдружение. Според него по-масово използваните програми са около 20, отделно са ERP системите, а и много от софтуерите са модифицирани според изискванията на клиента, т.е. по разбиранията на НАП те също се водят като отделни СУПТО, които трябва да се сертифицират. В същото време на сайта на приходната агенция стоят като одобрени около 20 системи за управление на продажбите, но по-голямата част са именно в хипотезата софтуер, писан за един клиент. Сред одобрените няма и нито една ERP система, а те са по-сложни продукти, за които се изисква по-дълго време за промяна и за обучение на служителите след това. Самите софтуерни компании пък посочват, че нямат и нужния човешки ресурс да обслужват по повече от няколко клиента наведнъж.

Не случайно от БАИТ казват, че от 12 хил. фискални устройства и СУПТО, които обслужват техните компании, подменените са едва 0.12%, като става въпрос за един конкретен клиент. "В рамките на срока ще успеем да сменим само касовите апарати, и то 30%", казва Янакиев за техните клиенти. Онлайн проучване на Българската стопанска камара сред почти 2500 фирми пък показва, че две трети от тях няма да успеят да се вместят в поставените срокове.

Електроника от правешки тип

Една част от компаниите се опасяват, че ако текстовете в наредбата не се прецизират, една част от чуждите софтуери ще спрат да се предлагат на българския пазар. А заради неизпълнимите нови изисквания много фирми сериозно обмислят да спрат да ползват софтуер за управление на продажбите и да се върнат към елементарните касови апарати. Което пък ще върне бизнеса с години назад.

"Тази наредба е свръхрегулация, която налага технологично и морално остаряла рамка. Изисква специфични процеси, които не са съобразени с нуждите на съвременния бизнес и съвременните ERP системи", казва Аржентински.

Засега коментарът от Горанов е, че може да се прояви гъвкавост, ако се установи, че срокът не е достатъчен.

А това звучи абсолютно сигурно. И макар идеята на данъчните вероятно да е благородна - да извадят на светло повече продажби, то стилът на въвеждане е като хорър филм за стотици хиляди компании. И за хепи енд ще трябва много повече мислене, поправки от данъчните и време.

Сроковете сега

- До 31 март регистрираните по ДДС фирми трябва да сменят или модифицират използваните от тях фискални устройства. Това е и срокът, в който регистрираните по ДДС компании, които използват софтуер за управление на продажби (СУПТО), трябва да ги променят така, че да отговарят на новите изисквания.

- До края на юни касовите си апарати и софтуерът трябва да сменят или модифицират фирмите, които не са регистрирани по ДДС. Това е и срокът за сектор горива.

- За ползващите интегрирани автоматизирани системи за продажби, като например хотели и търговски вериги, срокът е декември 2019 г.

Дата: 15.02.2019

Източник: в. Капитал

Прочетено: 3374