Целта на срещата при министър Кирил Ананиев не беше точно да ни запознаят с методиката за определяне на заплатите в болниците. Ние бяхме поканени, за да обсъдим как стоят нещата към днешна дата в лечебните заведения. Защото при предишните разговори представителите на общинските болници споделихме нашите опасения, че това, което е заложено в колективния трудов договор, няма как да се случи. Тези неща, които няколко години поред правят синдикатите, а този път включиха и министертвото, сега берем плодовете от техните недомислия.
Договаяйки една нереална сума за заплати
и хвърляйки я в медийното пространство, това не можеше да доведе до нищо добро. Сестрите жадуват възнагражденията им да бъдат увеличени, но сега вече искат две минимални заплати, при положение, че няма ресурс за постигане на минималните договорени прагове. Истината е, че когато искаш нещо непостижимо, накрая ще загубиш и това, което е възможно.
През последните две години се научих да съм реалист. Виждайки, че нещата няма как да се случат, в България се приучихме да живеем като ромите - ден за ден. Според мен това, което успяхме да извоюваме с отпуснатите от правителството допълнителни 30 млн. лв., е глътка въздух за колегите. Управителният съвет на нашето сдружение повече от две години обикаляме институциите като просяци и натрапници, и като латерни повтаряхме едно и също. Накрая на фона на вече започналото негодувание, което предричаме отдавна, бяхме приети, бяхме чути, и получим част от това, което искахме.
Отпуснаха ни на практика половината – 18 млн. лв.,
като идеята беше парте да се разпределят на по-малък брой болници. Те се увличиха, но все пак беше нещо добро. Беше ни дадена възможност да изкараме до края на годината. Това не решава проблемите, но в момента, в който се заговори да се доближим до записаните в колективния трудов договор прагове, разбрах, че нещата няма да се получат. За мен това споразумение между синдикатите и работодателите няма задължителен характер. Ние не сме членове на т. нар. браншови съвет. Нашето сдружение членува в Стопанска камара и аз бях делегиран да откажа подписването на споразумението, но те ми изтриха името от договора. Сложиха колега, който е много по-усложлив и го подписа. Когато казаха, че минималната заплата на сестрите трябва да е 950 лв., при положение, че ние не можем да стигнем 750 лв., разбрах, че ще има сериозни проблеми. Още тогава им казах, че в този момент запалиха фитила на бурето с барут, което ще гръмне всеки момент. И то гръмна преди няколко седмици.
За мен исканията на сестрите са справедливи,
но са абсолютно нереалистични. Когато си затънал до шията в блатото, да избереш илюзията, че ще извършиш гигантски скок и ще се спасиш от удавяне, мисля, че това няма как да стане. От години се борим и настояваме да повишим заплатите, но сега, когато се разбутаха нещата и се тръгна на протест, се поставят неприемливи условия. Пълен абсурд е, защото ако говорим само за исканията на сестрите, добре, ще увеличим заплатите с 250-300 лв. Ще стигнем тези прагове, но те влекат след себе си и други неща. Ако гледаме изолирано само за специалистите по здравни грижи, ще кажем, че няколко десетки милиона ще решат проблема, при положение, че държавата ги отпусне за тази цел. Но веднага идва въпросът те сами ли работят? Какво правим тогава с лекарите? Ние преди срещата с министъра разиграхме грубо сценария, защото нашият стремеж не е да подкрепим здравното ведомство. Ние не сме врагове на сестрите, ние сме партньори.
Това е нашето виждане и това сме изповядвали
през годините. Но като пресмятахме, че без помощ от държавата не могат да се случат много по-реалистични цели от това, което искат сестрите, стигнахме до извода, че ако държавата не се намеси, а тя има готовност да го направи, нещата ще бъдат обречени на крах. Нито сестрите ще получат повече от това, което в момента имат, нито пък ще можем да спрем протестите по накакъв начин. Калкулирайки грубо, пресметнахме, че ако на едан сестра дадем стартова заплата от 950 лв., брутната, при положение, че сестрите, особено в провинцията, са в по-напреднала възраст, като вземем клас прослужено време и другите надбавки – извънреден труд, нощен труд и т. н., ще се получи една сума около 1500 лв. Да, но новозавършилите лекари при нас започват със 700 лв. Те нямат клас, нямат нищо и с дежурствата ще стигнат най-много до 900 лв. Какво ще се случи тогава? Още на другия ден лекарите ще ни тръшнат вратата. Те не стачкуват. Те отиват при първия, който им обещае нещо повече. Когато се окаже, че там са ги излъгали, защото имаме и такива случаи, се връщат или пък ако са по-млади, тръгват за чужбина.
За мен единственият изход е толеранс
от двете страни. В никакъв случай не е приемливо това, което им обещаваха – с 10-15% на година да се вдигат заплатите, но не е разумно и искането за две минимални заплати за база, над която да се начислява всичко останало. Въпросът е, че не е трябвало да бездействат предходните години. Трябваше още по-миналата година, когато ги призовавахме, да ни бяха подкрепили. Ако се беше тръгнало в друга посока – да се остойностят реално пътеките, да се работи поетапно и постепенно, вече щяхме да се стремим към две минимални заплати за тях, но и съотношенията в системата щяха да са други. Никой не казва, че специалистите по здравни грижи не заслужават по-високи заплати. И в момента има сестри, които взимат повече от лекарите и ги заслужават. Примерно в операционните. Те и сега заслужават тези две минимални заплати, но при тези цени на клиничните пътеки просто няма как да ги получат.
И още нещо - вчера бях изумен
от тези сестри, които преговаряха. Не знам кой им делегира права, защото ръководството на тяхното сдружение не присъстваше, а се срещна отделно с министъра.
Сестрите бяха нахъсани да тропат по масата и да настояват за 2-3 минимални заплати, като дори започнаха да говорят за нередности в болниците, в които работят. На практика не постигнаха нищо друго, освен да предизвикат проверки в лечебните заведения. Не можеш да обвиняваш работодателите си, че в болниците се вършат какви ли не злоупотриби и да очакваш нещо от тях.
Нека да дадем воля на разума, на конструктивността, без това да значи спиране на протеста. Той доведе до нещо положително. Но трябва да се продължи със склонност за отстъпки. Вчера министърът съобщи многократно, че държавата ще подпомогне увеличаването на заплатите.
Така че сега нещата са отсрочени до 10 май.
Нека и този път се даде кредит на доверие, за да може да се види, в каква посока ще тръгнат нещата. Аз не съм обнадежден до степен, че ще се постигне нещо приемливо, но мисля, че си заслужава да опатаме. Сага чакаме методиката, която ще ни изпратят. В момента ние гасим пожар. Според мен тази методика в никакъв случай няма да е приложима за всички болници, но не съм я видял още. Министърът каза, че ще ни я изпрати, за да си направим разчетите, да върнем обратно информация, за да видят какъв е дефицита в цялата система. И след това да се каже, държавата как може да поеме този вид дотация, с която да се доведат заплатите до определено равнище. Но дори най-смелите ми очаквания няма да стигнат 950 лв., а да не говорим за две минимални заплати.
