Тази година ръководителят на Европейската централна банка Марио Драги ще напусне поста си, завършвайки работата си в един от най-трудните периоди в историята на валутния съюз на 19 европейски държави.
Той се счита за човек, който спаси еврото през 2012 г., "каквато и да е цената за това", в условията на дълговата криза.
Досега начело на ЕЦБ никога не е бил германец, затова наблюдатели смятат, че Ангела Меркел ще натиска за германския кандидат, какъвто е случаят и с кандидата за ръководител на Европейската комисия - Манфред Вебер.
Кои са, според наблюдатели и експерти, основните кандидати за нов управител на ЕЦБ?
Йенс Вайдман
Ръководителят на германската Бундесбанк и председателят на борда на Банката за международни разплащания, която се занимава с сътрудничеството между централните банки и улесняването на международните финансови спогодби, се счита за един от най-вероятните кандидати за поста на Драги.
Йенс Вайдман има репутация на човек, който се застъпва за строга парична политика.
През 2012 г. той беше единственият от 25-те членове на борда на ЕЦБ, който се противопостави на решенията на Драги, когато той реши да спаси единната валута на всяка цена.
Въпреки това експертите отбелязват, че твърдата му позиция може да доведе до нестабилност на финансовите пазари след години на ниски лихвени проценти и програма за количествени улеснения, насочена към подкрепа на икономическия растеж на еврозоната.
Германия никога не е имала ръководител на ЕЦБ през всичките 20 години от създаването на валутния съюз. Йенс Вайдман също може да намери подкрепа от други страни, като Испания например, твърдят експерти.
Клаудия Бух
Клаудия Бух, вицепрезидент на Бундесбанк, е една от главните жени - представител на централните банки в Европа, въпреки че повечето от позициите в тази област се държат от мъже.
Жена не е заемала длъжност в Управителния съвет на ЕЦБ повече от 5 години. Миналата година в ръководния органа на банката бяха назначени 13 мъже.
Много експерти смятат, че такъв дисбаланс между половете ще се компенсира с назначаването на жена за ръководител на ЕЦБ.
Франсоа Вилероа де Гало
Управителят на Националната банка на Франция също се счита за един от фаворитите. Той стана лидер на проучване, проведено от икономисти в японската банка Nomura.
Смята се, че Вилероа би продължил в най-голяма степен линията, следвана от Драги. Той подкрепя мерките за стимулиране на икономиката, което означава, че ще се придържа към вече приетите мерки, които са насочени към растежа на еврозоната.
Франсоа Вилероа де Гало също така представлява разумен компромис за Германия, ако ръководителят на Европейската комисия стане кандидат на Берлин.
Кандидатурата му обаче може да се провали, като се има предвид фактът, че Франция вече имала неин представител за управител на ЕЦБ - Жан-Клод Трише.
Беноа Кьор
Беноа Кьор е френски икономист, който в момента е член на управителния съвет на ЕЦБ.
Експертите смятат, че той може да получи подкрепата на Maкрон, ако френският президент реши да не подкрепи Франсоа Вилероа.
Беноа Кьор има сериозен опит в работата с финансовите пазари, тъй като той стоеше зад разработването на програма за количествено облекчаване, по силата на която ЕЦБ закупи облигации в размер на 2,6 трилиона евро.
Той също се смята за един от фаворитите, въпреки факта, че неговият опит с финансовите пазари може да бъде много полезен, тъй като напускането на Драги може да доведе до разклащане на пазарите.
Ерки Ликанен
Бившият управител на Банката на Финландия се счита за един от потенциалните кандидати за поста ръководител на ЕЦБ, в случай че е трудно да се постигне компромис между Франция и Германия.
Ликинан е обявен за най-вероятния кандидат да замени Марио Драги като шеф на ЕЦБ в проучване, проведено от Ройтерс сред 50 икономисти.
Той обаче е на 68 години и е един от най-старите кандидати за тази длъжност.
Оли Рен
Оли Рен е настоящ ръководител на Банката на Финландия, потенциален аутсайдер, но който може неочаквано да заеме позицията на ръководител на ЕЦБ.
Той беше европейският комисар по финансовите и икономическите въпроси по време на дълговата криза.
Това предполага, че Рен има богат опит в решаването на проблеми, възникнали в периода на съществуването на еврозоната.
