През 2060 г. всеки трети българин вече ще е навършил пенсионна възраст.
Кабинетът пише стратегия за активното стареене, но то е реалност за една шепа възрастни
Докато за повечето български работодатели служителите от категорията 50 плюс вече са си изиграли ролята и са излишен товар, в бургаския завод "Победа" гледат от различен социален ъгъл на белокосия си състав. "За фирмата опитът на тези хора е безценен, години наред заводът ни е разчитал на тяхната квалификация. Те са с изградени трудови навици и са високоотговорни, познават в детайли производствения процес, знаят всички рецепти на фирмените изделия и предават знанията си на по-младите, на тия, които влизат за пръв път в цеховете. Затова и насърчаваме работниците ни, които навършват пенсионна възраст, ако се чувстват добре и искат да продължат да се трудят, да останат и занапред сред нас, на работните си места", казват от ръководството на завода.
От 414 заети в бургаската бисквитена фабрика 28% са над 55-годишна възраст, а близо половината от работещите пенсионери са пряко заети в производствения процес. Повечето са с по 20-30 години трудов стаж в цеховете, а рекордьорът по дълголетна трудова биография в създадения преди 90 години завод е мъж с 47 години съвестна работа зад гърба си. Бисквитената фабрика е първото му работно място, вероятно ще е и последното. Според статистиката на НОИ българите, които добавят всеки месец към пенсията си и заплата, са 279 хил., а броят им през последните години непрекъснато расте.
При повече от 2.1 млн. пенсионери делът на работещите сред тях е нищожен. Но тепърва трябва да расте - и заради тенденцията да се вдига възрастта за пенсия, и заради застаряването на нацията, и заради кризата за кадри. Всичко това в европейските и националните стратегии често е облечено зад красиви заглавия за активно стареене, учене през целия живот и пр., но истината често е много по-прозаична - мизерни пенсии.
Точно това разказва и работничка във видимо напреднала възраст, докато зарежда чевръсто поточната линия за пакетиране с току-що изпечените бисквити. Преходът към пенсионерския живот не е лесен. Стандартът ти на живот рязко пада, клатушкаш се по ръба на оцеляването.
Българските пенсионери са най-бедните европейци и индексацията с по няколко лева годишно трудно може да промени ситуацията. А напоследък много експерти казват, че работодателят също има изгода да запази тези кадри на работа. Според тях възрастните висококвалифицирани служители със запазена работоспособност са слабо използван резерв, а не просто тежест заради по-високите добавки за клас.
С помощта на добрите си стари кадри бизнесът би могъл да попълни вакантните места, за които се опитва да привлече работна ръка от трети страни на ЕС. А по данни на Асоциацията на индустриалния капитал в България в момента икономиката ни има нужда от 500 000 работници и служители.
Мобилизирането на "пенсионерския резерв" не е въпрос просто на желание у двете страни. За да могат да разчитат и занапред на възрастния си персонал, в завод "Победа" са пригодили производствения си процес към специфичните за тях възрастови характеристики. Създали са специална организация на работните им места. Съобразили са се с физическите им ограничения, като са въвели ротационен принцип и щадяща работна среда.
Що се отнася до желанието, Агенцията по заетостта откроява тенденция все повече възрастни хора да търсят работа през бюрата по труда. Това според експертите на агенцията е и резултат от активната им кампания за активизиране на хората в пенсионна възраст, макар че засега броят им е съвсем малък. Статистиката сочи, че през първото полугодие на тази година средномесечно 2116 лица, придобили право на пенсия, са търсили шанс за заетост чрез трудов посредник. От тях 1121 души вече са намерили новото си работно място.
Работодателите все по-често с охота приемат представените им профили на лица в пенсионна възраст, смятат от агенцията. В част от случаите в заявката си за свободно работно място от фирмите посочват дали вакантната позиция е подходяща за пенсионер, за учащ се или лице с увреждане, но пък това не ограничава шанса за кандидатстване на останалите, търсещи работа, отбелязват трудовите посредници.
Най-лесно на пазара на труда се реализират програмистите, професионалистите в областта на обработката на данни, електротехниците, операторите на машини, строителните работници (арматуристи, кофражисти, зидари), медицинските специалисти, животновъдите, шивачите.
Готовност за упражняване на по-нискоквалифициран труд пък имат хората в малките населени места и особено в регионите с по-ниска икономическа активност. Те се насочват най-вече към сезонните дейности и сферата на преработвателната промишленост. Това важи и за тези, които са с ниска квалификация или нямат такава. По отношение на заплащането наблюдението на трудовия пазар показва, че няма диференциация в зависимост от осигурителния статус на работещия. Но пък тук трябва да се има предвид фактът, че работещите пенсионери с ценни умения имат възможност за конкурентен избор.
Бизнесът признава, че е силно заинтересован от процесите на застаряването на нацията и увеличаващата се продължителност на активния трудов живот, но в голяма част от фирмите липсват практически инструменти, чрез които тези процеси да бъдат управлявани. А пред тях е изправена не само българската действителност. Според прогнози на Департамента по икономически и социални въпроси на ООН до 2050 г. предлагането на работна сила у нас се очаква да намалее с около 40%.
През 2060 г. всеки трети българин вече ще е навършил пенсионна възраст. Затова и следващото голямо предизвикателство пред икономиката ще е да се активизират възрастните.
По тези въпроси Министерството на труда и социалната политика изготви национална стратегия за активен живот на възрастните 2019-2030 г., а в момента работна група от 85 експерти в различни области разработва двугодишни планове за изпълнението й. Документът поставя акцент върху пълноценното участие на възрастните хора на трудовия пазар и в обществения живот.
Авторите на стратегията са заложили 22 индикатора, групирани в четири области, които изграждат заедно индекс на активния живот на възрастните. Чрез него ще се измерва неизползваният им потенциал за активно и здравословно стареене. Това пък означава възрастният човек да е производителен, да има достойни доходи и качество на живот и да се радва на добро здраве - с други думи, да се промени социалният модел на обществото.
Според авторите на стратегията хората от третата възраст биха могли да се впишат в пазара на труда с приспособяване на работното време и работното място към капацитета им и според това къде ще са най-ефективни. Те биха могли да работят като консултанти, да предават опита си на начинаещите, на младите. Могат да произвеждат например чиста селскостопанска продукция и да я излагат на фермерските пазари, които сега се броят на пръсти. Възрастните биха могли да се включат активно и в развиването на селския туризъм. Работодателите пък биха могли да използват потенциала им, като ги обучат за работа с информационните технологии и автоматизираното производство, да актуализират квалификацията им.
Покрай демографската криза, от която са засегнати всички държави, конкуренцията между тях за работна сила занапред ще бъде изключително висока, а държави като България ще са в изключително неблагоприятно положение. Причината за това е недостатъчно високият темп на развитие на икономиката ни, отчитат от Българската стопанска камара.
Въпросът е изключително сериозен, тъй като демографската криза ще рефлектира негативно и върху осигурителната и пенсионната система. Затова адекватната позиция и навременните действия както на държавата, така и на работодателските и синдикалните организации, са изключително важни, подчертават от съюза на работодателите. За да могат да се въведат различни гъвкави форми на заетост, в т.ч. и такива, които да разширяват приложеното поле на колективното преговаряне, е необходимо да се обмислят и законодателни изменения.
В момента работодателите подготвят проект с конкретни мерки по прилагането на Европейското автономно споразумение за активно стареене и междупоколенчески подход, подписано от социалните партньори на европейско ниво през 2017 г. Като единствен член от България на най-голямата европейска бизнес конфедерация BusinessEurope БСК е ангажирана в прилагането на рамковото споразумението в България, което поставя акцент върху разработването и реализирането на мерки на национално, секторно и фирмено равнище.
В рамките на това споразумение ще се изследват поколенческите характеристики на работната сила, регионалната демография на работната сила по сектори, специфичните потребности на заетите лица с хронични заболявания. На тази база социалните партньори ще формулират прагматични и работещи решения за условията на българската икономика и специфичните проблеми на българските предприятия по отношение на активното стареене и междугенерационния подход, които да бъдат внедрени в практиката както чрез използване на механизмите на колективното договаряне, така и на ниво предприятие, посочват от БСК.
Среброкосата икономика
Докато у нас на този етап всичко е в условно наклонение, другите държави на ЕС вече имат добри практики в тази насока. Швеция е сред държавите в света с най-застаряващо население заедно с Япония, Германия и други. Тяхната политика за активен живот на възрастните използва като инструмент т. нар. споделено работно място, разяснява бившият социален министър Иван Нейков и директор на Балканския институт по труда и социалната политика.
За да се съобразят с физическите лимити на напредналата възраст и да продължат да развиват социалния им капацитет, шведите променят модела на работа на възрастния работник. Той работи четири часа на ден това, което цял живот е правил, а през останалото време предава многогодишния си опит и ноу-хау на предприятието на младия работник, който един ден ще застане на неговото място.
Япония, страната с най-голямата средна продължителност на живота, започва да мисли още през 70-те години на миналия век как да удължи престоя на трудовия пазар на хората в пенсионна възраст. През 1974 г. в Токио се създават първите "сребърни" центрове на човешките ресурси, насочени специално към възрастните. Центровете търсят подходящо работно място за тях сред работодателите от неправителствените организации и публичния сектор, поемат всички бюрократични функции, но и заплащането на възрастния работник.
Днес в Страната на изгряващото слънце има хиляди такива центрове, които менажират работата на около 2 млн. възрастни японци, които упражняват труд в парковете, в областта на рекламата, в различни културни институции, в административното обслужване...
Холандците пък създават т. нар. поколенчески пакт, който дава възможност на хората да продължат да работят на едно работно място заедно с човек до 35-годишна възраст. Възрастният работи на 60% от стандартното работно време, а получава 80% от заплатата за пълен работен ден. Свободните часове се дават на младите. Така през поколенческия пакт се съхранява капацитетът на възрастния и се намалява младежката безработица.
Българският пенсионер е най-болният европеец
Според изследване на "Евробарометър" младите български пенсионери са на 20-о място в ЕС по заетост, т.е. не сме в обичайното си място на дъното на общността. Много лошо се представяме обаче по отношение на заетостта на хората на 65-69 години. Едва 9% от българите в тази възрастова група работят, докато в Естония този дял е 26.5%, а в Румъния – 19.2%. Обяснението е просто - българският пенсионер е сред най-болните в ЕС. А активното остаряване означава, на първо място, човек да се радва на добро здраве, за да е производителен, да има достойни доходи и качество на живот.
Лошият здравен статус на третата генерация у нас ни поставя на 26-о място сред държавите - членки на Европейския съюз. Хората над 55 години у нас по-рядко ходят на профилактични прегледи в сравнение с връстниците си от останалите държави от общността, а в добро психично здраве са едва 52.6% от българите при 63.9% за останалите страни - членки на ЕС.
В същото време българският пенсионер е част от маргиналните слоеве на обществото ни, а с това изискванията, на които трябва да отговори бъдещата политика за активен живот на възрастните, стават още повече. На този етап у нас няма такава политика или, ако я има, тя работи крайно неефективно.
