22.12.2019

Председателят на БСК Радосвет Радев в предаването на БНТ "Денят започва с Георги Любенов"

____________________

Г. Любенов: Можете ли в 2 изречения да кажете каква беше за бизнеса тази година - по-добра от очакванията или имаше отстъпления?

Р. Радев: Може би точно според очакванията. Ръстът на БВП достигна 3.6-3.7%, съвсем според очакванията. Безработицата в момента е рекордно ниска от десет години насам. Тази година 207 000 души са започнали работа. Реално е по-лесно да видим колко безработни са останали - те са около 180 000 за цялата страна. Наистина България не е имала такъв резултат на пазара на труда. Преди 2-3 седмици България получи увеличение на кредитния рейтинг. От тази гледна точка, бих казал, че всичко е съвсем в нормата... Тези данни се интерпретират по различен начин. Едни казват, че сме в застой, други казват, че е много плахо развитието, но на фона на това, което се случва в Европа, където вече има и отрицателни стойности на растежа, не можем да бъдем недоволни.

Г. Любенов: Да, има поводи за оптимизъм, но достатъчно ли е на фона на очакванията, че идва рецесия, има световни негативни процеси?

Р. Радев: Вижте, аз самият винаги съм изповядвал тезата, че във време на стабилност е хубаво да започнат да се развиват приоритетни отрасли, с висока добавена стойност, т.е. предполага се малко по-грижовна политика на държавата. Срещу това обикновено се противопоставя тезата, че във времена на растеж, консерватизмът трябва да надделее, да се направят буфери за потенциална бъдеща криза. Вероятно и двете са верни, но обективната истина е, че България, бидейки във валутен борд, няма особено големи възможности да изрежисира една бумова икономика, защото всички тези лостове са отнети на страната.

Г. Любенов: Какво пречи на бумовата икономика, както я наричате? Преди години се говореше, че корупцията и несигурността са причина инвеститорите да бягат от България. Но вече има нови предизвикателства. Наистина ли вече няма кой да работи в тази държава? Наистина ли не останаха качествени работници?

Р. Радев: Всички тези неща продължават да съществуват. Наистина българската среда има тези характеристики - има корупционна, тромава администрация, волно или неволно пречеща на бизнеса. За тази година предварителните данни са, че чуждестранните инвестиции са около 740 милиона, но приходите от българските гастарбайтери в странство са един милиард. Разбирате, че хората, които работят в чужда икономика, изкарват пари повече, отколкото преките инвеститори в България. Вече омръзнахме на обществото години наред да говорим за електронно правителство, за опростяване на механизмите, по които човек може да започне бизнес в България. Да, има плахи стъпки в това отношение - някои от режимите се либерализират, бавно, много бавно, но това толкова трудно отглеждано, все още непроходило електронно правителство е нещо, което, ако би се случило през 2020-а, би било чудесен жест към бизнеса.

Г. Любенов: На фона на това, още като беше вицепремиер, Валери Симеонов беше казал „да се взема на работа де що мърда“. Това беше неговият призив. На фона на демографска криза, какво значи "де що мърда"? То няма кой да мърда вече.

Р. Радев: Да Ви кажа, че в момента пазарът на труда е всеяден - той взима действително всичко, де що мърда. За съжаление, вече собствените ни национални ресурси са недостатъчни и в много бизнеси започнаха да се появяват и чуждестранни работници. Говорим за т. нар. внос на работна ръка. Между другото, едно от очакванията на бизнеса е либерализиране на режима по пристигане на такива работници от различни географски точки. Аз съм изключително удовлетворен, че успях да помогна чрез БСК на една конфекционна компания с чудесни пазари, която вече има 15 виетнамци, които работят изключително вдъхновяващо и ентусиазирано, дори по някакъв начин дисциплинират и останалите си колеги.

Г. Любенов: А идват ли при тези доходи?

Р. Радев: Това важи и за българския износ на работна ръка - тя се продава там, където получава по-висока цена отколкото в собствената си страна. И на практика тези диференциации в заплащането са основният двигател на тази ходеща икономика. В това няма нищо лошо. Например, Стоичков получава 88 пъти по-високо възнаграждение в Барселона след трансфера си и това е нормално. Въпросът е, че ние трябва да се съобразим, че България не е от тези страни като Полша и Чехия, където наистина възнагражденията са респектиращи. В България не можем да дадем тези възнаграждения.

Г. Любенов: Виждате ли колко бързо стигнахме до най-важната тема, която вълнува хората - политиката по доходите? Ето, казвате "не можем да даваме такива заплати"... Защо? Работодателите умишлено ли не плащат, или просто реалността е такава?

Р. Радев: Това е един от изводите, които излязоха от нашето годишно изследване. Работодателите са сатанизирани - те са най-големите гадини в обществото след правителството и Народното събрание. Не, българският предприемач е лимитиран. В този открит световен пазар, в който всички цени на суровините са еднакви - и в Полша, и в Словакия, и в Словения, и в Германия, и в Швеция, и в България, българската конкурентоспособност се свежда до цената на енергията и цената на труда. Това, което се случва в момента у нас - ръст на енергийните цени и на работните заплати, на практика смалява все повече теоретичните маржове, които можем да направим в едно производство. Говоря за старата, конвенционалната икономика. При новата икономика (Икономика 4.0) това не е точно така, защото там възможностите за висока добавена стойност са големи - там двама души могат да направят продукт, който да донесе десетки или стотици хиляди при продажбата му. Така че наистина има лимити, в които можем да се прострем. Друг е въпросът, че продължава да стои системното изкривяване, че т.нар. нова българска икономика фактически е старата икономика, отпреди 30 години. Тук инвеститорите дойдоха да правят конвенционални производства, където основният аргумент е, че цената на труда е ниска.

Г. Любенов: Цитирате Ваше проучване. Още един детайл от него - 160 000 млади хора нищо не правят, нито учат, нито работят... Защо са така демотивирани?

Р. Радев: Всякакви може да са причините. Аз имам и приятели, които бидейки предприемачи, толкова добре са осигурили децата си, че те пък не намират никакъв аргумент защо да живеят трудния живот на родителите си. Защото работниците имат задължителните пет работни дни седмично, но предприемачът работи седем дни, работи и по коледните празници. И този труд не винаги е привлекателен за младите хора. Но по-големият проблем е, че там, където я имаме тази организирана работеща и компетентна сила, започваме да я губим по един страничен начин чрез балонирането на болничните. Трябва да Ви кажа, че през 2017 г. средно на един работещ в България са се падали 8 дни болнични, а през 2018 г. тази стойност се покачва на 18 дни. Миналата година обществото ни – работници, работодатели и НОИ са платили половин милиард лева болнични, от които около 180 млн. е делът на работодателите. Прогнозата за предстоящата година е още по-драматична. От около 16 млн. човекодни болнични се очаква през 2020 г. да достигнат до над 18 млн. За да Ви обясня колко е драматичен проблемът, ще спомена, че в момента БВП порасна докъм 130 млрд. При 260 работни дни българската икономика произвежда около половин милиард лева на ден. Сега това го умножете по 17 млн. човекодни! Разбирате ли какви са загубите? Когато имаш такъв проблем, ти имаш два пътя да го решиш - или интензивен, или екстензивен. Екстензивният е да вкараш отвън работници, а интензивният е да накараш своите хора да работят. Една Австрия, която е известна с изключително сериозната си социална защита, още преди две години насърчи и работниците, и работодателите да допуснат в предприятията си извънреден труд до 50% от стандартното работно време и в момента в австрийските предприятия може да се работи 12 часа на ден, без това да води до санкции за работодателя, но води до по-високи доходи за работниците. И там виждаш как обществото се събира в целта да бъде по-модерно, по-произвеждащо и да стигне по-далеч.

Г. Любенов: На болничните реплика от синдикатите - каква е вината на болния, че е болен, защо трябва да бъде наказан за това, че някой злоупотребява. От друга страна, искате ли един експеримент - утре е 23 декември, понеделник, последен работен ден за седмицата. Искате ли да видите утре колко хора ще бъдат болни един ден, за да слеят от петъка до края на седмицата?

Р. Радев: Вие не задавате въпрос, а отговор. Колкото до синдикатите, те трябва да си припомнят, че единствено Българската стопанска камара застана на позицията, че не само че работодателите не трябва да плащат първите три дни, но това не трябва да го правят и работниците. Защото всички ние внасяме коректно и почтено в НОИ своите суми за обезщетение за болнични. Когато възникне такъв случай, и работникът, и работодателят предварително са се обезпечили за тази възможност. Аз говоря за друго - нищо извънредно не се е случило в България от 2017 до 2018 г., но болничните се удвояват. Каква е вината за това на работодателя?

Г. Любенов: Социалната политика ли е големият дефект на управлението? Сравнете - във Франция хората как се бунтуват срещу социалните реформи. В България няма такава съпротива - никой не се бунтува, както във Франция. Само че тези, които се осигуряваме във втори фонд, нашето поколение май ще остане без втора пенсия. Т.е. какво излиза - че социалната система е крайно незадоволителна за нас, за работещите.

Р. Радев: Това, което разказвате, вероятно няма да се случи по този драматичен начин, но и не очаквайте да се произнеса за историческа вина. Аз съм от хората, които можеха да изберат по коя от двете системи да се осигуряват - само в НОИ или и във втори фонд, тъй като съм роден през 1960 г., която е гранична година. Създаването на втория стълб във времето, когато това се случи, беше нещо изключително полезно, тъй като там се натрупваха едни ресурси, които при правилно управление подпомагаха, един път, самите пенсионно-осигурителни дружества и, втори път - подпомагаха българската икономика. Но, когато правим картината на 2020 г., това е една-пета век, не можем да скрием, че Българската фондова борса е една от най-зле представящите се. Ето го проблемът на пенсионните фондове и на Вашите осигуровки. Тази година едно от нещата, които категорично не говорят добре за икономическата среда, е тоталният провал на правителствената програма за подпомагане на малки и средни предприятия, които да излязат на фондовата борса. Гласуваха програма, която да подпомогне с по 50 000 лв. емитирането на предприятия от новата икономика, които да излязат на фондовата борса и всеки от нас да може да си купи акции от тях. Пълен провал - един единствен кандидат, който си върна ваучера от 50 000 лв. Е, как да решим проблемите на осигурителните фондове?

Г. Любенов: Добре, само с едно изречение - ще има ли воля за реформи през 2020 г.- последна пълна година преди парламентарните избори?

Р. Радев: По-скоро не, защото основната фиксация (която не е лоша!) е влизането в ERM II...

Г. Любенов: Финансовият министър дори даде дата - от 1 януари 2023 г. ще си пазаруваме в евро...

Р. Радев: Относително сигурна дата, ако се случи несигурната дата април 2020 г. да получим покана за ERM II. И точно по тази причина, а и ако съдим по бюджета на държавата, не можем да очакваме някакви протуберанси нагоре или надолу.

Дата: 22.12.2019

Източник: БНТ

Прочетено: 1259