Предложенията ще отразяват националните традиции
Еврокомисията обяви днес, че започва консултации по въпроса с въвеждането във всички държави от ЕС на минимална работна заплата. Срокът за отговор на консултацията от страна на европейските социални партньори е 25.02.2020 г.
Броят на работещите в ЕС е рекордно висок, но много от тях срещат финансови трудности, се казва в документ, разпространен в Страсбург след днешния Колегиум на комисарите. И по тази причина ЕК започва консултации със социалните партньори - дружествата и профсъюзите, - по въпроса за справедливи минимални заплати.
Комисията е готова да изслуша мненията, за да разбере дали социалните партньори очакват действия от ЕС.
От Еврокомисията изтъкват, че няма да има една-единствена минимална заплата, приложима за всички. Всяко възможно предложение ще отразява националните традиции, независимо дали става въпрос за използването на колективни споразумения или правни разпоредби.
Някои държави вече разполагат с отлични системи. Комисията желае всички системи да отговарят на нуждите, да имат достатъчно покритие, да предвиждат задълбочено съгласуване със социалните партньори и да разполагат с подходящ механизъм за обновяване.
В основата на пазарната икономика в ЕС е социалната справедливост. Тя и благоденствието са крайъгълните камъни за изграждането на устойчиво общество с най-високите стандарти на благосъстояние в света. Промените в околната среда ще изискват промени в икономиката, промишлеността, начина на пътуване и работа, храненето и потреблението.
Очаква се през следващите 5 години само изкуственият интелект и роботиката да създадат почти 60 милиона нови работни места в световен мащаб. В същото време много работни места ще се променят или ще изчезнат. Тези промени, възможности и предизвикателства засягат всички държави и всички европейци. И по тази причина би било добре те да бъдат посрещнати с общи усилия, заявява комисията.
Минималните заплати се смятат за нормални, ако са гарантират приличен жизнен стандарт. Те трябва да бъдат оценявани и по отношение на икономическите условия в съответната страна.
За да се види какво е съотношението между нивото на минималните заплати и разпределението на заплатите, брутните минимални заплати обикновено се сравняват с брутните средни или със средните. През 2018 г. Най-високите минимални заплати, сравнени със средните, са наблюдавани в страни със системи за колективни трудови договори. В Италия те са близо 80 на сто, а в други минималните възнаграждения варират между 40 и 60%.
Консултацията НЕ ЦЕЛИ:
- Директно хармонизиране на равнищата на МРЗ в държавите членки на ЕС. Националните традиции, автономността на социалните партньори и свободата на колективно договаряне ще бъдат спазвани;
- Установяването на единен механизъм за определяне на МРЗ;
- Определянето на равнище на МРЗ, тъй като това е прерогатив на свободно договаряне между социалните партньори на национално равнище и е съответно компетентност на държавите – членки;
- Въвеждането на задължителна МРЗ в страни с високо покритие на колективното договаряне, в които определянето на работните заплати се дотоваря предимно посредством колективи преговори.
Консултацията е мотивирана от следните съображения:
- Въпреки умерения растеж в Европа, в някои държави – членки ситуацията за ниско платените работници се влошава и нарастват неравенствата. 1 от 6 работници в ЕС е ниско платен и това е засилваща се тенденция – като относителният дял на ниско платените работници нараства от 16.7 % през 2006 г. до 17.2 % през 2014 г. Работещите бедни нарастват от 8.1 % през 2005 г. до 9.6 % през 2018 г.;
- Сред нископлатените работници, особено застрашени от бедност са заетите в нестандартни форми на работа;
- МРЗ защитава работниците с ниски заплати и слаби позиции за преговори;
- От икономическа гледна точка, подходящата МРЗ подкрепя цялостният ръст на работните заплати.;
- 22 държави – членки имат задължителна национална МРЗ, а в останалите 6 МРЗ се определя посредством колективно договаряне. Делът на работниците, получаващи МРЗ варира от 5 % (Белгия и Малта) до 20 % (Португалия и Румъния);
- Много работници не са защитени от адекватна МРЗ в Европа – в някои случаи размерът на МРЗ не може да се счита за адекватен, в други има пропуски в обхвата на МРЗ, липсва участие на социалните партньори при определянето на МРЗ, или рамка за определяне на МРЗ;
- Колективното договаряне е основополагащо при определянето на МРЗ. Страни със силно колективно договаряне имат по-нисък дял на ниско платени работници. Покритието му е много различно – от 20 % в Естония, Литва и Полша, до 80 % в Белгия, Франция и Холандия.
Предизвикателства:
- Адекватност на заплатите – при отчитане на икономическата ситуация във всяка страна:
- Направено е сравнение (Фиг. 2 в Документа за консултации) на брутната МРЗ (gross minimum wage) с брутната медиана (gross median – заплатата, получавана от лице, намиращо се в средата на разпределението на получаваните работни заплати). С най-високо съотношение са страните с развито колективно договаряне (Дания и Италия – близо 80 %, като България също е сред страните с високи МРЗ, заедно с Франция и Португалия. Най-ниски съотношения се наблюдават в Чехия, Естония и Испания;
- Фиг. 3 в Документа за консултации сравнява влиянието на данъците и социалните осигуровки;
- Оценена е и частта от МРЗ, която остава за работника. Страните, в които МРЗ не е достатъчно адекватна, за да предотврати риск от бедност са Чехия, Естония, Малта, Германия, както и Латвия и Люксембург;
- Оценена е и адекватността на МРЗ спрямо ценовите равнища в държавите – фиг. 4 в Документа за консултации;
- Покритие на МРЗ – в държавите със задължителна МРЗ почти всички работници са покрити със закон от нея;
- Участие на социалните партньори при договаряне на МРЗ – в някои страни се оценява като недостатъчно. Таблица 1 в Документа за консултации представя практиките на определяне на МРЗ по страни;
- Национални механизми – обикновено отчитат условията на пазара на труда, промените в работните заплати и цените. В малък брой държави липсват критерии за определянето на МРЗ.
