Комисията представя днес преглед на ефективността на рамката за икономическо наблюдение и стартира публичен дебат за нейното бъдеще.
Рамката на ЕС за икономическо наблюдение насочва държавите членки към реализирането на целите на техните икономически и фискални политики. Тя ги подпомага да постигнат по-тясна координация на икономическите политики, да се справят с макроикономическите дисбаланси и да понижат публичните дефицити и нивото на дълга. Рамката създаде условията за устойчив растеж и за осъществяването на стратегията на Съюза за растеж и работни места. Някои уязвимости обаче са все още налице, като сложността на фискалната рамка нарасна значително, което затруднява подкрепата за нея.
Освен това ЕС е изправен пред икономически обстоятелства, променили се значително откогато правилата бяха създадени.
Началото на новия политически цикъл на Съюза е подходящ и благоприятен момент за оценка на ефективността на настоящата рамка за икономическо и фискално наблюдение, по-специално реформите, въведени с пакета от шест и пакета от два законодателни акта, за чието прилагане Комисията трябва да докладва.
Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Комисията по въпросите на икономиката в интерес на хората, заяви: Общите ни фискални правила са от основно значение за стабилността както на нашите икономики, така и на еврозоната. Осигуряването на финансова стабилност е предпоставка за икономически растеж и създаване на работни места. Тези правила са от жизненоважно значение и за изграждането на доверие между държавите членки за по-нататъшен напредък в задълбочаването на Икономическия и паричен съюз. Те се развиха значително след тяхното създаване и дадоха положителни резултати. Днес обаче се възприемат като твърде сложни и трудни за комуникиране. Ето защо очакваме провеждането на открита дискусия относно какво е функционирало и какво не, както и как да се изгради консенсус за рационализиране на правилата и за повишаване на тяхната ефективност.
Паоло Джентилони, комисар по въпросите на икономиката, заяви: Икономическите политики в Европа трябва да са насочени към предизвикателствата, пред които сме изправени днес и които очевидно не са същите като тези преди десетилетие. Стабилността продължава да бъде основна цел, но съществува също толкова належаща необходимост от подкрепа на растежа, и по-специално от мобилизиране на огромните инвестиции, необходими за справяне с изменението на климата. Необходимо е също така да създадем възможност за по-антициклични фискални политики предвид нарастващите ограничения, пред които е изправена ЕЦБ. И накрая, сложността на нашите правила прави по-трудно да се обясни на гражданите какво казва „Брюксел“ и това не трябва да се приема от никой от нас. Очаквам истински дебат по тези въпроси през идните месеци.
Променящ се икономически контекст и нови предизвикателства
Рамката за икономическо управление претърпя развитие с времето, като бяха внесени промени в отговор на появата на нови икономически предизвикателства.
Пакетът от шест и пакетът от два законодателни акта бяха въведени, за да се отстранят слабостите, излезли наяве при икономическата и финансова криза. Оттогава икономическият контекст претърпя значително развитие. Европейската икономика има зад себе си седем поредни години растеж. Понастоящем нито една държава членка не е обхваната от корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж — така наречената процедура при прекомерен дефицит — в сравнение с 24 държави членки през 2011 г. Потенциалът за растеж обаче на много държави членки не се е възстановил до равнищата отпреди кризата, а в някои от тях равнището на публичния дълг остава високо. Импулсът за реформи отслабна, като се наблюдава неравномерен напредък в различните държави и области на политиката.
Междувременно Европа има за цел да се превърне в първия в света континент, неутрален по отношение на климата, и да се възползва от новите възможности на цифровата ера, както е посочено в Годишната стратегия за устойчив растеж.
Оценка на европейската рамка за икономическо управление
Целта на прегледа е да оцени ефективността на рамката за икономическо наблюдение при постигането на три основни цели:
- осигуряване на устойчиви държавни финанси и икономически растеж, както и избягване на макроикономически дисбаланси;
- създаване на условия за по-тясна координация на икономическите политики; както и
- насърчаване на сближаването на икономическите резултати на държавите членки.
В прегледа се констатира, че рамката за наблюдение е подпомогнала коригирането на съществуващите макроикономически дисбаланси и намаляването на публичния дълг. Това, от своя страна, е спомогнало за създаването на условия за устойчив растеж, укрепило е устойчивостта и е намалило уязвимостта към икономически сътресения.
Също така са били насърчени устойчивото сближаване на икономическите резултати на държавите членки и по-тясното координиране на фискалните политики в рамките на еврозоната.
Същевременно държавният дълг остава висок в някои държави членки и фискалната позиция на равнището на държавите членки често беше проциклична. Освен това структурата на публичните финанси не е станала по-благоприятна за растежа, като държавите членки неизменно са предпочитали да увеличат текущите разходи, вместо да защитят инвестициите.
При прегледа се констатира също така, че фискалната рамка е станала прекалено сложна в резултат на необходимостта да се вземе предвид широк спектър от променящи се обстоятелства, като същевременно се преследват множество цели. Тази сложност означава, че са намалели прозрачността и предвидимостта на рамката, което възпрепятства комуникацията и политическата ангажираност.
Приобщаващ дебат
Наличието на висока степен на консенсус и доверие сред всички ключови заинтересовани страни е от решаващо значение за ефективността на икономическото наблюдение в ЕС. Ето защо Комисията приканва заинтересованите страни, включително другите европейски институции, националните органи, социалните партньори и академичните среди, да участват в дискусии, за да представят вижданията си относно функционирането на рамката за икономическо управление досега и евентуалните начини за повишаване на нейната ефективност.
Това участие ще се осъществи чрез различни средства, включително срещи по темата, семинари и онлайн платформа за консултации.
Комисията ще вземе предвид становищата на заинтересованите страни и резултатите от тези консултации при своите обсъждания относно възможни бъдещи стъпки.
Този процес следва да приключи до края на 2020 г.
Контекст
ЕС предприе поредица от мерки за укрепване на своята рамка за икономическо управление и наблюдение в отговор на слабостите, излезли наяве при икономическата и финансова криза през 2008—2009 г.
Пакетът от шест и пакетът от два законодателни акта бяха въведени, за да се подобри координацията на икономическата политика и да се насърчи устойчивото сближаване на икономическите резултати чрез засилване на бюджетното наблюдение в рамките на Пакта за стабилност и растеж (ПСР).
Законодателството също така въведе изисквания за националните фискални рамки и разшири обхвата на наблюдението, за да включи макроикономическите дисбаланси.
Обновеното макроикономическо и бюджетно наблюдение беше интегрирано в европейския семестър, рамката за координация на икономическите политики, която беше създадена в същия контекст.
За повече информация
- Преглед на икономическото управление Въпроси и отговори
- Съобщение относно прегледа на икономическото управление
- Онлайн платформа за консултации
- Годишна стратегия за устойчив растеж
- Европейски семестър
- Пакт за стабилност и растеж
- Процедура при макроикономически дисбаланси
- Наръчник относно Пакта за стабилност и растеж
- Сборник за процедурата при макроикономически дисбаланси
