265 ИСТОРИИ ЗА ИКОНОМИКА

„265 истории за икономика” е инициатива на Института за пазарна икономика (ИПИ), подкрепена от Българска стопанска камара, Асарел-Медет, Дънди Прешъс Металс Челопеч, КЦМ 2000, EVN България и ЛИДЛ България. Медиен партньор на инициативата е Дарик радио.

Страницата на инициативата (265obshtini.bg), чрез своята интерактивна карта на България, дава инструмент за достъпно и разбираемо представяне на голямо количество данни на общинско ниво. Към всяка карта екипът на ИПИ ще публикува кратък анализ, който откроява основните наблюдения и тенденции. Отделните категории и показатели, които могат да бъдат избирани от менюто до интерактивната карта, ще бъдат постоянно допълвани и актуализирани от ИПИ.

Какво показват първите общински карти?

Инициативата стартира с 10 интерактивни карти, които разказват за социалното и икономическото състояние на общините в България. Първите карти са в следните сфери:

• Демография – карти на населението, както и данни за естествения и механичния прираст по общини. Картите явно показват кои са най-обезлюдяващите се общини в страната и кои общини успяват да привличат хора;
• Образование – карти с брой на учениците в общообразователни и професионални училища, както и резултатите на матурите по български език и литература по общини;
• Пазар на труда – карти с брой на наетите лица, коефициент на безработица и заплати по общини. Картите разкриват профила на общините, в които възможностите на пазара на труда са най-големи и заплатите са най-високи;
• Икономика и инвестиции – карти с брой предприятия, произведена продукция и нетни приходи от продажби по общини. Картите позволяват да се откроят водещите икономически центрове в страната.

Фокус върху картата със заплатите

Картата на средната брутна заплата в нефинансовите предприятия по общини дава много ясна представа за големите различия в страната. Потвърждава се наблюдението, че общините с най-висока заплата в България не са големите областни центрове. Лидерите по заплати остават сравнително малки общини, в които има големи и силни предприятия – основно в енергетиката и добивната промишленост. Икономическите центрове, които имат развита индустрия в своята периферия, също има много сериозна „тежест” на картата.

Най-високата средна месечна заплата в България за 2018 г. е в община Челопеч (2 178 лв.). Следват Козлодуй (2 090 лв.), Раднево (1 910 лв.), Пирдоп (1 796 лв.), Девня (1 677 лв.) и Гълъбово (1 598 лв.). София-столица е едва на 8-мо място (1 554 лв.), а топ 10 се затваря от Панагюрище (1 445 лв.). Данните ясно показват, че високите заплати са фокусирани в големите икономически центрове и тяхната периферия – особено периферните общини на София и Варна, в минната индустрия и съответно в малките общини от Средногорието, както и в общини с големи енергийни предприятия.

Избрани данни от картите

Водещата карта при представянето на инициативата по подразбиране е тази със заплатите, но в другите също могат да бъдат открити множество истории. Сред интересните наблюдения са:

• През 2019 г. 27 общини имат безработица под 4%, като лидери са София-столица с 1,8% и Божурище с 1,9%. Други 16 общини – предимно в Северозапада, имат безработица над 30%, като най-високата е в Ружинци – 51,6%.
• През 2018 г. 53 общини имат положителен механичен прираст, тоест заселванията са повече от изселвания. Лидери по механичен прираст са София-столица (+5 163 човека), Пловдив (+2 318 човека) и Варна (+1 355 човека). На дъното е Свищов (-904 човека).
• През 2018 г. лидери по произведена продукция в нефинансовите предприятия са София-столица (67 млрд. лв.), Бургас (11 млрд. лв.), Пловдив (10 млрд. лв.) и Варна (8 млрд. лв.). Марица е единствената община, която не е областен център и влиза в топ 10 по произведена продукция с 1,8 млрд. лв.
• През 2018 г. в топ 3 по брой на наетите лица в нефинансовите предприятия са София-столица (645 хил. души), Пловдив (114 хил. души) и Варна (108 хил. души). В същото време цели 117 общини имат под 1 000 наети лица в нефинансовите предприятия.
• Общината с най-високи резултати на матурите по български език и литература 

Това са само част от примерите и наблюденията, които с лекота могат да бъдат изведени от интерактивните карти на 265obshtini.bg. Важно е да отбележим, че голяма част от данните се публикуват за пръв път за свободно ползване. ИПИ отново изказва благодарност към всички компании и сдружения на бизнеса, които подкрепиха инициативата.

 Чуйте повече от интервюто на Петър Ганев ТУК