Красимир Ениманев e професор в Русенския университет „Ангел Кънчев“, Доктор на науките по администрация и управление. Председател е на общото събрание на факултет „Бизнес и мениджмънт“ в университета. Има над 180 научни статии, доклади, учебници и др. Председател е на Русенска стопанска камара.
-Проф. Ениманев, Вие често правите анализи, които се базират освен на сериозните научни познания, както и на натрупания житейски опит. Имайки предвид, че живеем в кризисна ситуация, как ще определите предишния период?
-Ще започна с един цитат на Мигел де Сервантес от книгата му „Дон Кихот де ла Манча”, публикувана в 1605-1615 година. „Свободата , Санчо , е на върха на бойното копие….” ( а не върху салама !!!, както се казва в една реклама). Все по-силно се усеща нуждата от свобода – правна свобода, бизнес свобода и свобода в най-обикновения и житейски смисъл. Разнообразните ограничения, чрез Евродирективи, нови законови и подзаконови норми и наредби, явно са стигнали до максималния си предел на значимост и вече не са регулатор, а спират развитието, както на науката, така и на бизнес развитието, ограничават духовни ценности и т.н.. Въпреки многото неща, които подобряват ежедневието ни, все повече хора, опознали европейския, или друг демократичен свят, сравняват средата на съществуване и начина на живот, в който това се случва и стигат до извода, че много неможещи дават своя „принос“ и управляват можещите, като резултатите са отчайващи и това се задълбочава и става в крайна сметка бедствие.
Тук въобще не става дума за политика, а за върховенство на правото и простата човешка кадърност, та дори и за функционирането на администрацията на всичките й нейни нива.
-Има ли конкретна рецепта за излизане от това положение?
-Време е да се върнем към ония закони на нашите предци, когато в тежките време на своето съществуване, народът се е топял като пролетен сняг, а „водачите” са били щастливи. Виждаме много млади хора, които имат желание и намерения да съграждат стойностно гражданско общество, а лидерите да доказват ежедневно качествата си в регионален, национален и европейски мащаб. Виждаме колко много успели българи има в Европа и по света. Виждаме, че най-голям български инвеститор са „гурбетчиите” ни и се питаме – какво не ни е ясно в създалата се ситуация? Трабват непроменящи се закони, грамотна и дисциплинирана администрация, със свободна бизнес среда. Това дава и създава възможност да просперира работливия, кадърния и предприемчивия.
Пълна подкрепа на предприемачите – не само финансова и административна, а и обществена в широкия смисъл на тази дума. Има готови бизнес-модели, близки до нас – в Турция, Австрия и др., които биха могли да се адаптират и да се апробират съвсем спокойно в България. Заедно с това е нужна бърза промяна в образователната система във всичките и стълбове на нейното съществуване в момента.
Учениците трябва да се подготвят, като получават знания и умения при строга дисциплина и ред, като ролята на учителя е необходимо да бъде издигната в найвисокия статус на обществото. Този цикъл на нашето развитие е добре познат от история ни и не еднократно се е повтарял, като е давал добри резултати.
-Какво се случи и как ще преминем през кризисния период?
-Получи се едно събуждане на част от обществото, основно по-младите хора. Започна осъзнаване, че няма по-добро място за живеене от Родината, че дребните мошеничества и посредствеността водят към упадък и виждаме нови, млади лидери в общинските управи от различни партии, но със сходни цели и мотивирани да подобрят живота си и този на децата си. Борбата с корупцията ще бъде един от техните основни изпити в живота, а чрез него и този с посредствеността. Трябва да се разбере от всеки, който работи повече, че ще получава повече. Видимо икономиката ни има възможност да се възроди с подкрепата на държавата, или да бъде тотално унищожена с някои „подобрени” законови норми, пак с подкрепа на държавата.
Икономическите показатели се подобряват, но и дълга ни нараства. Голямото разделение се увеличава, а с това се увеличава и разделението между народа ни и в тази връзка губим единството на нацията. Сега е времето това да се ограничи и да се мотивира по-голямата част от българите, че чрез труд, добро образование, добър опит и умения могат да успяват и да бъдат свободни и щастливи тук.
-Какви са конкретните Ви очаквания?
-След периода на тежка криза в която сме попаднали – здравна, икономическа, социална, та дори и политическа, следващия период ще носи нов емоционален заряд и голяма надежда. Народа ни обича „голямата” година и вярва в късмета си.
Ако се разбере правилно смисъла на еврорегионите от властимеещите, ще се получи по-ясна представа за развитието на всяко едно селище в България от европейски тип и какви точно ресурси са му необходими за постигане на устойчиво развитие.
Очакваме, че с подобряване на комуникациите и новите технологии, най-после да заработи електронното правителство и да намалее административния натиск върху малкия и среден бизнес.
Очакваме да бъдем чути и за праг на регистрация по ДДС след 100 000 евро обем, или 200 000 български лева, годишно. Това ще подпомогне малкия предприемач да се справи с административните изисквания и данъците. Много разчитаме, че управляващите, без значение от политическата им принадлежност, да разберат, че за оцеляване на народа и държавата ни, много важни са образованието, културата, здравеопазването, енергетиката и екологичната среда и те трябва да са държавна собственост, като се развиват и контролират от държавата.
Опитът от последните 25 години доказа, че оттеглянето на държавата от контрола на В и К дружествата, речния и морски транспорт, водят до големи проблеми за регионите и хората живеещи в тях. За живота на хората, не само транспортната инфраструктура е важна, а хармоничното развитие на производствената, социалната и институционалната инфраструктура. За Русе и региона, много важна е река Дунав и всички наши управленци, без разлика от политическа и религиозна принадлежност, трябва да насочат общите си усилия за развитието на инфраструктурата ни, което би довело до увеличаване на производството, а с това и на търговията, туризма и всички останали сектори.
Видимо губим от недостатъчното развитие на агросектора и безмитната ни зона. Тук трябва да се осъществят повече иновативни фирми, както на управление, така и на взаимодействие, които да създават принадена стойност и нови работни места в подпомагащите ги дейности. Стремежът е да върнем сигурността на хората, да върнем умението на младите да мечтаят.
Само чрез споделеното знание и самоусъвършенстване, ще имаме свободни хора, работещи за развитието на своя регион, в добро място за живеене на нас и децата ни.
Бог е създал Вселената с езика на математиката и музиката. Видно пред нас стоят много природни трудности и катаклизми от променящия се свят, но трябва да опазим въздуха и водата си чисти, както за нас, така и за бъдните поколения.Това е найважната ни задача. Четвъртата технологична революция е в ход и ние сме длъжни да се възползваме от нея. Успехът идва при тези, които полагат усилия той да се случи.
