На 28 май 2020 г. се навършват две години от кончината на Божидар Данев - председател на Българската стопанска камара в продължение на четвърт век.
На 28 май 2018 г. г-н Данев отлетя към звездите, но духът му остана завинаги в сърцата и мислите ни.
Той остави трайна следа не само сред служителите и членовете на БСК, но и в обществото, като цяло. Винаги категоричното му присъствие няма как да бъде забравено.
Нека днес отново всички негови приятели, близки, колеги, сподвижници си спомним с почит и много обич за този невероятен човек и професионалист!
Поклон пред паметта му!
______________
Ето какво споделиха за Божидар Данев част от хората, включили се със спомени в книгата, посветена на неговата личност - "Божидар Данев - познатият и непознатият":
Съвет на директорите на „Солвей Соди“ АД, Девня: Г-н Божидар Данев стана член на Съвета на директорите на „Солвей Соди“ АД през 1997 г., непосредствено след приватизацията на завода за калцинирана сода в Девня. През тези повече от 20 години той беше един от нас - съветник, колега и приятел. Бяхме заедно и в добри, и в лоши времена, като неизменно можехме да разчитаме на неговата подкрепа. Приносът му за развитието на „Солвей Соди“, като един от най-успешните инвеститори в България, е безспорен. Професионализмът и експертните познания на г-н Данев са общоизвестни и оценени високо. Много ценни за нас обаче ще останат впечатленията ни за човека Божидар Данев. Винаги положително настроен, изпълнен с жизненост и енергия, г-н Данев беше невероятен събеседник, с когото не можеш да скучаеш.
Проф. Вихроний Попнеделев: Когато чух, че Божидар Данев ще дойде в ателието ми, се почувствах като голям художник. Бях още твърде млад, а той имаше авторитета на един от най-добрите ценители и познавачи. Не е все едно дали някой ще дойде да си купи картина за подарък, или ще дойде истински ценител и колекционер. Той се радваше като дете на хубавата картина и очите му бяха усмихнати. Поощряваше опитите ми да бъда оценен и равен с другите художници от колекцията му. … Толкова беше отдаден на изкуството, че не можех да си представя, че има и друга работа, че всъщност има толкова големи отговорности. Той беше ценен за цялата колегия, защото поддържаше авторите и беше критерий за добро изкуство. Надявам се, че стои някъде в другия свят редом с любимите си автори от цялото световно изкуство.
Георги Стоев: Божидар беше оскъден на похвали и на високи оценки, но имаше добро възприятие за хората, с които общуваше. Уважаваше умните си противници, но ненавиждаше некомпетентната и агресивна простащина, която понякога ни заобикаляше. Имаше великолепно чувство за хумор и нерядко започвахме работния си ден в Брюксел с анекдоти, които разсмиваха всички и караха колегите ни от другите страни често и с усмивка да си спомнят за тях.
Даниела Бобева: Професионалният ми път често се кръстосваше с неговия, само че аз бях от другата страна – от страната на тези, които винаги бяха в неговия прицел – правителствата и държавните институции. Не харесваше (или поне не го показваше) нито едно правителство и въпреки това партнираше с тях. Искаше много, искаше всичко от тях, дори невъзможните неща. Някои правителства спечелиха от партньорството и новаторските му идеи.
Драгомир Стойнев: Мисля, че беше справедлив и търсеше рационалното решение – и като икономист, и като личност. Научната му кариера и общуването в средите на големите банкери, индустриалци, политици никога не промени точния му мерник по отношение на проблемите на най-голямата реалност в българската икономика – малкия и среден бизнес. Беше и обществено чувствителен, цялостен, гледаше далеч и можеше да консолидира. Беше коректив и авторитет – личност с мащаб.
Проф. Емил Попов: Мисля, че той събра пътищата на разума с тези на сърцето. Като скулптор, осъзнавам, че това е неизразимо богатство и привилегия, дадени на малцина. Делата, които Божидар извърши, като колекционер, меценат и дарител в областта на българската култура, му определят достойно място между дейците, които са работили за нейното оценяване и развитие.
Емил Хърсев: Струва ми се важно да добавя един щрих към най-малко познатата страна от дейността на д-р Божидар Данев - работата му като банкер. Още в края на 80-те години именно той беше представителят на Българска индустриална стопанска асоциация (БИСА) по съвместния проект с „Минералбанк“, който имаше за цел да осигури финансиране за иновативни проекти на малки до средни, но високо рентабилни и конкурентоспособни предприятия, чиято продукция е предназначена предимно за износ. Най-интересното в този проект е, че наистина даде старт на стотици производства, които бяха конкурентоспособни на световния пазар, сиреч отначало бяха насочени при пазара и работеха в пазарна икономика още в годините, когато цялото държавно стопанство беше централно и тоталитарно планирано.
Иван Нейков: Трима „за“ срещу 3 милиона „против“. Горе-долу това беше съотношението на „лагерите“, когато в края на 90-те години започнахме пенсионната реформа. В този труден период аз, като социален министър, имах неблагодарната задача да убедя трите милиона или като начало поне социалните партньори, че промяната на пенсионния модел и увеличаването на пенсионната възраст нямат никаква алтернатива. За мое щастие, Божидар Данев беше един от тримата. Той застана зад мен още в началото и остана там до края. През най-тежките години на реформите винаги съм разчитал на неговата обективност. Той беше човек, който умееше да излезе от чисто ведомствения си интерес и да обсъжда плюсовете и минусите на всяка нова социална идея от позицията на експерт. Данев беше визионер. Човек, който не просто вижда далеч зад ъгъла, а който може да поднесе на обществото тази своя представа за бъдещето така, че то да е в състояние да я преглътне. Може би най-трудният период за Данев беше този, в който на хората беше внушавана тезата за чорбаджията-изедник, за това, че работодател е мръсна дума, че изразът "мои работници" е ерес и смъртна обида към работническата класа. Божидар положи много усилия да промени това схващане и да убеди обществото, че именно работодателят е един от най-важните стълбове на пазарната икономика.
Д-р Илко Семерджиев: Познавам Божидар Данев от 1993 г., когато той пое ръководството на Българската стопанска камара, а аз бях зам.-министър на здравеопазването с ресор „Здравна политика и реформа в здравеопазването“. Срещнахме се по повод първия Закон за здравното осигуряване, който бях подготвил и беше внесен в Министерския съвет за приемане и пращане в Народното събрание. Тогава търсех подкрепа във външната съгласувателна процедура и БСК беше една от важните организации, на чието мнение държах, но знаех още нещо - Божидар Данев беше специалист в областта на управлението на социални икономически системи, каквато е и здравноосигурителната…. За мен той остава една от големите и полезни личности на България в епохата на преход от тоталитаризъм към демокрация, човек с дух, компетенции, визия и воля за реформи, справедливост и развитие в посоките, които 21 век изисква от модерните държави в света.
Проф. д-р Йордан Христосков: Лично съм благодарен на Божидар Данев за това, че той и експертите на БСК подкрепиха реформите на пенсионната система и новия пенсионен модел от 2000 г., включващи и два стълба с капиталови пенсионни фондове. Първо, като ръководител на Работната група по пенсионната реформа, а в последствие и като Управител на НОИ, разчитах много не само на институционалната, но и на експертната подкрепа на Божидар Данев. Заедно настоявахме държавните служители и работещите в силовите ведомства също да плащат лични осигурителни вноски, социалното осигуряване да се освободи от нетрудовите пенсии и други. С Божидар Данев сме имали и различия по доста въпроси, и това е естествено – аз никога не съм бил работодател или представител на работодателска организация. Тези различия, обаче, с нищо не помрачават моите спомени за него като човек с аналитичен ум, с ясни и открити позиции, защитавани с убедителни аргументи.
Кристиян Вигенин: Познавах Божидар Данев от първите си стъпки в политиката. Помня ангажираното му участие в дискусиите по управленските проекти на БСП в областта на икономиката. Беше от този тип хора, които знаят много, но никога не демонстрират превъзходството си. Често беше критичен, но не за да покаже, че идеите ти не струват и да те унизи, а обратно - да ти помогне да разбереш проблемите и да те издърпа нагоре. Той беше един от малкото хора, които винаги успяват да те изненадат с нещо и за които всеки път научаваш нещо ново. Бях убеден, например, че е 20 години по-млад от реалната му възраст, която научих случайно години след първата ни среща. После видях колекцията от картини, изложени в Нов български университет – някой друг сигурно щеше да изтъква това постоянно, аз никога не чух да го споменава.
Проф. д-р Лалко Дулевски: Божидар беше на първо място човек, широко скроен човек. Той беше изключително компетентен по икономическите въпроси и бъдещето на България, но също така ни смайваше с познанията и разбиранията си за изкуството. Това негово тънко познаване на българската душа и духовност го издигаше над нас, извисяваше го в позицията на учител, на лидер. Когато по време на заседанията на ИСС Божидар Данев вземеше думата и изказваше своя идея, своя позиция, малцина имаха познанията и куража да влязат в аргументиран спор с него. Той винаги намираше най-точния израз, най-точното число, най-силния аргумент да защити тезата си. И в залата настъпваше мълчание. Караше ни да се замисляме над детайлите, над фактите и да гледаме по-далеч в бъдещето. Ето, това визионерство, новаторство, свобода и хоризонт на конструктивно мислене предизвикваше у мен, пък и у колегите ми от ИСС, респект към Божидар Данев. Такива хора рядко се срещат. И знаете ли защо Божидар Данев за мен ще си остане на своето място в заседателната зала на ИСС? Защото неговите предложения, идеи, неговата визия за България, за икономиката, за младите хора, за образованието, за технологиите са актуални и днес. И някак България му е длъжна. Длъжна е да се вслуша в гласа му и днес, и утре.
Лидия Шулева: Ако трябва първоначално да избера една характеристика за него, то тя би била авторитет. Божидар Данев винаги имаше сериозни и ясни аргументи и успяваше да защити своята позиция независимо от това с кого и по какъв повод е била срещата и това с годините го наложи като безспорен авторитет, не само в средите на социалните партньори, но и като цяло в бизнес средите. … В личен план ще го запомня като голям естет, с фино чувство за хумор и като човек, който обичаше живота и ценеше всяка секунда от него.
Милена Ангелова: Той беше един от последните представители на изчезващия вид галантни кавалери, елегантен джентълмен, бонвиван, с остър и любопитен ум, невероятно, леко хапливо чувство за хумор и неустоима момчешка усмивка. „Лейди, да ти разкажа един виц?“ вместо здравей. Истински мъж – достоен другар във всяка битка, силен и верен съюзник, незаменим партньор във всяко начинание. Харесваше мислещи хора – беше готов „да купи“ всяка интересна и нова идея. Интелигентността го радваше много.
Митко Василев: Работеше непрестанно и обичаше да навлиза в нови, неизследвани територии. В отношенията си с хората беше прям, сърдечен, коректен, справедлив и взискателен. Като инженер, ръководител и общественик, той умееше да разговаря еднакво добре с шофьора, чистачката, програмиста, директора, келнера, икономиста, юриста, журналиста, министъра, кмета и т.н. Денят му беше разпределен/разграфен по часове и минути. Уважаваше коректността и мразеше закъсненията.
Петър Кънев: В личен план искам да споделя, че ставайки депутат през 2005 г. той бе първия човек, при когото отидох за съвет и за “акъл”, както обичаме да казваме. Божидар Данев беше безспорен авторитет и значим фактор в българския социално-икономически живот. Отличаваше се с изключително критичното си отношение към управляващите, независимо от политическата сила, която е на власт. Присъствал съм на остри изказвания от негова страна и срещу Иван Костов, и срещу Жан Виденов, и срещу Сергей Станишев и срещу Бойко Борисов. Не щадеше никой от министър-председателите, особено когато трябваше да защитава интересите на българската икономика. Да, в много от възгледите си той беше крайно десен – поне по моите представи, но той искрено вярваше в това и беше невероятно добър специалист.
Радосвет Радев: Лесен е животът на онзи, който наследява позицията на слаб лидер, защото може да блесне с таланта, ума и фантазията си, правейки онова, което предшественикът му не е направил. Да бъдеш приемник на човек като Божидар Данев е тежка задача, защото той беше един изключително сериозен и голям мениджър на толкова сложна за управление организация, като БСК, при това в трудните 2-3 десетилетия на политико-икономически преход у нас. … Божидар не е само знаме на БСК – той е патриархът на българското работодателско движение в края на ХХ и началото на XXI век. Точно заради това е изключително трудно да бъдеш негов приемник – защото името на Божидар Данев задължава! … В същността си Божидар имаше пиетет към различните хора. Него го впечатляваха хората, които не са плакатни, не са написани предварително, не стигаш бързо до същността им. Жизнената му енергия беше насочена към това да търси и да очаква и утре да срещне интересен човек. … За едно нещо съм сигурен – всеки от хората, които ще поместят свои спомени и мисли за Божидар в тази книга, е белязан от благородството на контакта си с него. Обществото на хората, които почитат паметта и делото му, които носят спомена за мъдростта и харизмата му, са много повече от страниците на тази книга.
Проф. Сергей Игнатов: Това, което винаги ме е впечатлявало в личността на Божидар Данев, е пълното съответствие на личността с името му. Той беше Божи дар за хората, до които се докосваше много повече, отколкото за себе си. Фамилното му име Данев етимологично произлиза от Йордан, но според народната етимология също се свързва с даването, с даряването. … Щедростта на Божидар Данев и на семейство Даневи се превърна в неделима част от живота на НБУ. През 2012 г. в НБУ отвори врати Галерия УниАрт. По-голяма част от експонатите е дарение на семейството на Божидар Данев. В основата на дарението са картини на европейски художници, като преобладават холандски и фламандски майстори от XVI до ХIХ век. При откриването на галерията Божидар Данев сподели: „Парите могат да се преброят, но изкуството не подлежи на броене. Голямата радост и тръпка е споделянето!“. Божидар Данев въплъти част от себе си в Нов български университет. Според древните египтяни, името на човека е активно същество, душа. Човек е жив, докато е живо името му. Божидар Данев със своето възрожденско присъствие и дух постигна тази максима приживе!
