Дата: 25.06.2020

Източник: Правен свят

Прочетено: 1296

Райна Аврамова и инж. Димитър Андреев сезираха Висшия адвокатски съвет с искане за отнасяне на въпроса до Конституционния съд

__________

Предвиденото в Закона за правната помощ създаване на информационна система за отчитане на правната помощ по електронен път от всички адвокатските съвети единствено от Националното бюро за правна помощ противоречи на Конституцията. Такова становище изразяват столичният адвокат Райна Аврамова и инж. Димитър Андреев - управител на фирма "БИСОФТ" ЕООД (член на БСК), които са сезирали Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) с искане за отправяне на въпроса до Конституционния съд.

Адвокат Аврамова и инж. Андреев припомнят, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Конституцията предвижда възможност със закон да бъде установен държавен монопол върху няколко изчерпателно изброени сфери на обществено-икономически отношения, а именно - железопътен транспорт, национални пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производство на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества. Нито дейността по създаването на информационни системи като цяло, нито обособени части от същите са посочени в конституционната разпоредба. Държавният монопол е положение, при което по закон изключителното право да се извършва определен тип стопанска дейност е предоставено единствено на държавните предприятия.

Според тях обаче, в случая чл. 8а от Закона за правната помощ въвежда фактически състав на монополно положение върху създаването на информационна система за отчитане на правната помощ по електронен път от всички адвокатските съвети.

„Разпоредбата на чл.18, ал.4 от Конституцията се явява изключение от общия принцип на свободна стопанска инициатива, предвиден в чл.19, ал.1 и на принципа на гарантиране на еднакви правни условия за стопанска дейност, на всички граждани и юридически лица, предвиден в чл.19, ал.2 от Конституцията. Чл.18, ал.4 от Конституцията не може да бъде тълкуван разширително. Законодателят няма правомощие извън изчерпателно посочените в разпоредбата хипотези да предоставя изключително право за осъществяване на стопанска дейност на конкретно държавно юридическо лице“, пишат адвокат Аврамова и инж. Андреев до ВАдвС.

„Следователно, чрез общото правило на чл.8а от Закона за правната помощ, доразвито в параграф 13 от ПЗРЗИДЗПП, според който държавното юридическо лице „Национално бюро за правна помощ“, остава единственият правен субект, който може да създаде информационна система за отчитане на правната помощ но електронен път, законодателят е създал противоконституционно правно положение на пълен държавен монопол в област, която не попада в обхвата на чл. 18, ал. 4 от Конституцията“, казват още те.

Според адвокат Аврамова и инж. Андреев освен това, даването на възможност на Националното бюро за правна помощ да стане монополист при изграждането на информационната система, ограничава правото на стопанска дейност, третира неравноправно инвеститорите в различните видове информационни системи  и противоречи на принципите на правовата държава, и редица други разпоредби в Конституцията.

Българската адвокатура е призвана да брани правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица по силата на чл. 134 от Конституцията. Като неин орган Висшият адвокатски съвет от своя страна е оправомощен от чл.150, ал.4 от Конституцията да сезира Конституционния съд с искане да упражни конституционното си правомощие по чл. 149, ал. 1, т.2 за произнасяне по противоконституционност на закон, който засяга права и законни интереси на гражданите. Оспорените разпоредби преграждат възможността, който и да е правен субект, с изключение на държавата в лицето на „Националното бюро за правна помощ“, да създава информационна система за отчитане на правната помощ по електронен път, а адвокатските съвети да осъществяват дейността си по отчитане на правната помощ по електронен път в рамките на своята самостоятелност, независимост и самоуправление“, пишат още те до ВАдвС.