Дата: 12.07.2020

Източник: БСК

Прочетено: 925

Почина канадският бизнесмен от български произход Игнат Канев. Той си отиде на 93 години. Строителният магнат е роден в русенското село Горно Абланово, където миналата есен бе открита музейна експозиция на негово име.

Игнат Канев бе един от най-богатите българи отвъд океана, като състоянието му се оценява на над 1 милиард долара. Роден е на 6 октомври 1926 г. в с. Горно Абланово, Русенска област. Беше многократен дарител на български учреждения, поради което има държавни награди.

В Русе, в рамките на Русенския университет е изграден Канев център с негово дарени, а през последните години той дарява средства и за обновяване на русенската многопрофилна болница, която също вече носи неговото име.

Игнат Канев е принуден още на 14-годишна възраст да напусне България и да се установи в Австрия, за да търси препитание. "На тези години се озовах на непознато за мен място. Нямах нищо, освен мечти, надежди и 5 долара в джоба. Справих се с всичко с тежък труд и решителност", сподели преди време милиардерът. През 1951 г. заминава за Канада. Днес оборотът на компанията му е над $250 млн. годишно.

Благодарение на усърдието и предприемчивостта си Игнат Канев бързо натрупва голямо състояние, което му дава възможност да се заеме с благотворителна дейност. Дарява предимно за здравни и учебни цели, както и за утвърждаване на православната църква.

През последните години той се връщаше в родния край всеки октомври, когато е рожденият му ден.

През 2019 г. УС на Българска стопанска камара единодушно прие Игнат Канев за почетен член на БСК. Екипът ни поднася съболезнования на семейството и близките!

Дълбок поклон пред светлата му памет!

_________________________________

10 цитатa от Игнат Канев:

През тези тежки първи години (в чужбина) аз нямах нищо друго, освен моите мечти и надежди… Напуснах България като момче в търсене на възможности в други краища на света.

С възрастта и разстоянието връзката с България стана по-силна. Живеейки извън България се чувствам като дърво без корен, като човек, разделен от своя дом и своя народ.

Стремя се да подпомагам младежите да реализират своя потенциал, да станат високообразовани специалисти и лидери – и още по-важно – да бъдат добри българи.

Сещам се за една приказка, която чух като дете в България: Трима селяни се събрали през един късен октомври, за да отпразнуват Димитровден (в Канада тогава отбелязваме Деня на благодарността). Обаче през тази година нямало много радост заради голяма суша. Преглъщайки бавно първата глътка, единият от селяните казал: „Годината беше ужасна, аз дори не изорах земята.” Другият селянин кимнал в знак на съгласие и казал: „Аз изорах земята, но положението беше толкова лошо, че не я засях.” Накрая третият селянин рекъл: „Вярно е, че годината беше лоша, но аз изорах, засях ги и ожънах, каквото се роди. Реколтата съвсем не беше богата, но с нея аз изхраних семейството си през зимата и ми остана достатъчно семе, за да засея през пролетта.

Тази стара българска приказка има дълбоко значение. Нейното послание за мен е, че с каквото и да се сблъскаме, не трябва да се предаваме. Трябва да бъдем решителни и верни на целите, които сме си поставили. Да поддържаме усилията и укрепваме контактите си, без да изневеряваме на идеите си.

Винаги трябва да засяваме и да се грижим за посевите, независимо от трудностите, с които се сблъскваме. Само тогава ще можем да жънем.

Аз обичам България. Винаги съм бил горд българин и винаги ще бъда свързан с моята Родина. Казват, че твоят дом е там, където е сърцето ти. Моето сърце завинаги е в България.”

Политиците са като поповете, на тях им е дадена дарбата да говорят, да увличат хората, но никога не са богати. Поне в Канада е така. Ако са богати, няма да имат ищах да работят за държавата и народа.

Важно е да се помага на болници. От болници идваме и в болници си отиваме.

Като дойда в България, не идвам с празен джоб. Трябва с нещо да се помага, колкото мога. Ако съм жив и здрав, работите ще продължават. Обичам да помагам там, където е слабичко, да се позакърпи, както се казва.