Почти цялото лавандулово масло - около 99%, което се произвежда у нас, отива за износ.
Как българското „синьо злато“ завладя света и как се развива пазарът у нас - Гергана Андреева, изпълнителен директор на БНАЕМПК (член на БСК), пред Economy.bg
От няколко години България е първенец в производството на лавандулово масло, оставяйки френския Прованс зад гърба си, коментира в свой материал преди дни BBC. Почти цялото лавандулово масло - около 99%, което се произвежда у нас, отива за износ.
На какво се дължи активното развитие на този пазар у нас, кои са основните производители, има ли интерес от нови, какви са цените, за къде изнасяме основно, кои са най-подходящите региони за отглеждане на лавандула, как се отрази кризата с Covid-19 на сектора и за какво е най-подходящо „синьото злато“ – тези и други въпроси коментирахме с Гергана Андреева, изпълнителен директор на Българската национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика".
Гергана, как България измести Франция като топ производител на лавандулово масло?
България е водещ производител на лавандулово масло още през 70-те години на 20. век. С площи от 70 000 дка България добива 155 тона лавандулово масло и 7400 кг лавандулов конкрет. Така тя се очертава като световен лидер в индустрията. България е призната като най-голям производител и изпреварва Франция още през 2012. През 2017-2018 френската лавандула пострада много от хронична инфекциозна болест, което доведе до 56% от насажденията в страната да бъдат засегнати.
Китай, Молдова, Украйна, Австралия, Великобритания също реализират добра реколта.
Понастоящем в България са идентифицирани 180 кв. км площи с лавандула и годишно производство от над 260 тона лавандулово масло.
Кои са предимствата на България пред другите основни производители?
Формулата за успеха на България накратко е добри традиции, подходящи почвено-климатични условия и ниска цена на труда. Българското лавандулово масло с БДС ISO стандарт 3515 е високо оценено и търсено в световен мащаб. Характеризира се с дълготраен и фин аромат.
Кои са основните пазари?
САЩ са най-големият потребител (27% от износа отива за страната), следвани от Германия, Франция, Австрия, Холандия, Индия, Великобритания, Испания, Канада. Казахстан, Узбекистан, Армения, също Близкия и Далечния Изток, Виетнам, Мароко, Египет, Китай, Йордания, Израел, Кувейт, Иран, Турция и др.
Каква беше тази година реколтата? Какви са добивите?
През настоящата година добивите са по-ниски спрямо миналогодишните. Между 2 до 6 кг от декар насаждение лавандулово масло добиват в Добричка област. Като това количество масло се получава след дестилиране на 440-500 кг зелена маса. За сравнение миналата година добивите от дка бяха средно 650 кг зелена маса, което обаче не доведе до кой знае колко по-добър резултат при получаването на крайния продукт, а именно между 4 до 8 кг от дка, което за тази част на България са ниски добиви. Това се дължи на сушата, сместването на сортове на едно поле (а те имат нужда от специфични условия на отглеждане), време на технологична зрялост и др.
В Южна България ситуацията е по-различна. Качеството е много добро. Спазени са съотношенията на основните показатели на маслото.
Какви са цените тази година в сравнение с предходни години?
Пазарът е изключително предпазлив, рядко се обявяват цени и предварителните нагласи са за по-ниски цени, но започнаха да се появяват запитвания за 80-90 лв. на кг. Считам, че качественото масло ще получи подобаваща висока цена. Защото стойността до голяма степен се определя от фактори като дългогодишни доверени търговски взаимоотношения, коректно поведение на производителя по отношение на спазване на принципите на добрите аграрни практики, анализи, доказващи традиционно високо качество и др. Не мисля, че някой е продал на под 55 лв. на кг, както се говореше. Дори и за 40 лв. се спомена на места в Добруджа, но това е спекулативно.
Кои са най-големите производители у нас?
Традиционно това са преработвателите в Розовата долина, което е свързано с наличието на преработвателни предприятия, с подходящите теренни условия и със създадената отдавна традиция в този район в отглеждането на етерично – маслени култури. Едни от най-големите производители са в района на Шумен, Добрич и Провадия. През 2016-2017 там се изградиха дестилерии с респектиращо сериозен капацитет на преработка и производство на лавандулово масло.
Има ли интерес от нови производители?
Понастоящем считам, че вече се наблюдава дори отлив от инвестиционни намерения в тази област поради високата конкуренция, свръхпроизводството, което е факт през последните три години и трудното реализиране на количества още от 2018. Цената на етеричното масло на международния пазар спадна значително, което прави реализацията неизгодна за производителите. Очаквам оператори частично да намалят или да ограничат реколтирането на част от насажденията си. Поне докато пазарът не поеме натрупаните количества от кампания 2019 и 2020.
Не е изключено много от стопаните да се откажат от отглеждането на културата също така от раз, както започнаха да я отглеждат, когато имаше пик на изкупните цени преди 2-3 години. Площите продължаваха да се увеличават до настоящата кампания и това доведе до още по-голямо количество добито лавандулово масло, защото много нови насаждения влязоха във фаза на готовност и цъфтеж. Това е дългосрочна инвестиция и при една ниска икономическа изгода, доходност и рентабилност част от операторите ще се замислят дали да продължат и дали ще могат да устоят на един период на ниска реализация и неизвестно на този етап бъдещо пазарно раздвижване.
Кои региони са най-подходящи за отглеждане на лавандула у нас?
Основните лавандулови стопанства в нашата страна са в областите Стара Загора с два подрайона – Чирпански и Казанлъшки, на изток и запад от гр. Казанлък и Пловдив – Карловски и Зелениковски. Отглежда се основно в Подбалканските полета, Североизточна и Източна България. Чирпанската лавандула е с много високо качество, както и Карловската, също в Зелениково и на изток и запад от Казанлък. В Пазарджишкия регион също така има насаждения с биологична лавандула с много високо качество. В Новозагорско има насаждения на над 20 години. Лавандулата заема значителни площи и в Разложко. В Шуменска област индустрията започва развитието си с особено високи темпове през 80-те години на миналия век, а понастоящем е утвърден като един от водещите райони, в които се добива значително по количество и с много добро качество масло. Огромни насаждения на лавандула има около Добрич, Провадия, цялата т.н. Златна Добруджа. Последните две години има много малки стопанства около Бургас, Ловешка, В. Търновска и Габровска област.
Как се отрази кризата с коронавируса върху сектора?
Със сигурност пандемията повлия негативно като цяло върху етеричномаслените култури, не само върху лавандулата. Това са вторични за пазара култури, те не са от първа необходимост като растителните и животински продукти за консумация. Те винаги могат да се пренебрегнат в една кризисна ситуация особено когато трябва да избираш. С превес е задоволяването на хранителните нужди и след това останалото.
Допълнително пазарната реализация се затруднява заради затворени магазини по летищата и намаления туристопоток и пътници. Традиционно заредените още от април месец магазини по морето заради коронавирусната пандемия не запълниха рафтовете си, чийто таргет бяха чуждите туристи, които трябваше да посетят българското Черноморие.
Какъв е според Вас потенциалът и какви са предизвикателствата пред развитието на пазара на лавандула у нас?
Потенциалът за развитие на това производство е голям поради следните причини: имаме добри традиции, имаме пазарно присъствие на световния пазар, клиентите познават високото качество на българското лавандулово масло и го търсят; добър имидж; добри климатични предпоставки и почвени условия; опитни технолози и агрономи; тенденция за развитие на пазарния сегмент на биологичното земеделие в световен мащаб; наличие на висококачествени и високопродуктивни сортове при правилно култивиране; високо ниво на механизация, независещо от ръчен труд и проблем с работната ръка, както е при розопроизводството; достатъчно преработвателни мощности с най-високо ниво на оборудване.
В България се наблюдава ръст на производството на шампоани и лосиони, балсами и кремове със съдържание на лавандулово масло в рецептурите си. Също така спрейове, дезинфектанти и ароматизатори за въздух. 99% от лавандуловото масло по принцип се изнася, но последните две години се наблюдава повишено потребление в рамките на вътрешния пазар поради ръст на производство на гореизброените продукти, тоест освен на външния пазар се увеличава и потенциалът за реализация на вътрешен пазар.
Освен в парфюмерията и козметиката къде другаде намира приложение лавандуловото масло? Анализ на CNN показа, че продажбите на лавандула са нараснали по време на пандемията, защото хората го търсят като средство за облекчаване на стреса и улесняване на съня. Имате ли Вие подобни наблюдения?
Лавандулата има толкова свойства и съответно приложения, че трудно бихме могли да се ограничим в няколко от тях, но ще се опитам да акцентирам на най-важните за човека. За медицински и религиозни цели се използва още отпреди 2500 години.
Прекрасният аромат на лавандулата може да се разпознае в продукти като парфюми, козметични продукти, сапуни, дезинфектанти, репеленти срещу инсектициди, тинктури срещу редица симптоми като стрес, главоболие, за релакс, кашлица и др. Също в мехлеми за навяхвания, натъртвания, мускулни болки и схващания и др., като имам предвид популярното на много хора свойство на лавандуловото масло да облекчава мускулните болки, включително болки, причинени от артрит, ишиас и навяхвания, да премахва напрежението и безпокойството. Тя има спазматично действие повлиява отпускането на мускулите на храносмилателния тракт при раздразнителен стомах.
Лавандулата е достъпно и ефикасно решение при инфекции, защото съдържа танини, които убиват бактериите и предотвратяват инфектирането на рани например. Още през далечната 1910 френският химик Рене Морис Гетфос установява, че третираните с лавандулово масло изгорени участъци кожа заздравяват по-бързо и не се инфектират. Това спомага за развитие на фитотерапията, особено при изгаряния, които са причинени от слънчевите лъчи, веднага се забелязва облекчение.
Също за спокоен сън, помощ при акне, псориазис и екзема, защото притежава естествено антибактериално, антисептично и регулиращо действие върху възпалителни кожни проблеми, намалява белезите от пъпки.
Японски учени са установили при свое научно изследване, че съдържащото се в лавандуловото масло вещество линалол, което е терпенов алкохол, води до релаксиране на тялото и ума, облекчаване на емоционалните разстройства, защото се повлиява централната нервна система и по тази причина е добро решение при паник атаки, истерия, тревожност и депресия.
Свойството й да ограничава нервните импулси, които предават сигналите за болка, помага за намаляването на чувството за болка. Маслото и спиртните разтвори се използват дори при неврастении, сърдечни неврози, шизофрении поради съдържанието на терпинеола. Свойството й да облекчава чувството за сърбеж и дразнене при ухапване и ужилване при насекоми, води до употребата на лавандулата при репеленти.
Съществуват исторически справки, доказващи, че още кралица Елизабет I е пиела лавандулов чай. Той намалявал мигренозните пристъпи, които е имала и облекчавал главоболието.
Използва се срещу молци при дрехите, подправки в кулинарията, сладкарството, ароматизанти и дори дезинфектанти срещу вируси.
Известен факт е, че през Първата световна война лавандуловото масло се е ползвало за дезинфекция на подовете и стените в полевите болници.
В ароматерапията неговите свойства спомагат за лечение на кашлица, дихателни инфекциозни заболявания.
В САЩ от лавандула се прави сироп, а сушени лавандулови пъпки се използват за лавандулови сладки, бонбони и лавандулова захар.
Може ли да сравните пазара на лавандуловото масло с пазара за розово масло у нас? Кой е по-предизвикателен и защо?
И двата пазара са предизвикателни поради редица причини като нестабилността на цените на международните пазари, сезонността на работата, недостатъчната ликвидност на част от операторите понастоящем и оттам невъзможността да се инвестира в нова техника. И при двете култури разходите се повишават ежегодно, в т.ч. за горива, работна ръка, борба с болести, плевели, променящите се климатични условия в световен мащаб, което засяга и нашата страна, сушата, дъждовете през пролетта, липсата на снежна покривка през зимата и т.н.; все по-големите рестрикции от динамично променящото се европейско законодателство в тази област, следване на регламенти за съдържанието на пестициди в етеричните масла и много други, които допълнително натоварват административно компаниите.
Но в крайна сметка никъде не е лесно. Трябва да се мисли глобално и да се действа локално, да се следи внимателно пазарът, да се търсят нови възможности за приложение на културите в области с потенциал като фитотерапия, хранителни добавки и фармация. Да се гледа напред с разум и икономически обосновани действия за бизнеса от страна на всеки от операторите.
Българското розово масло и лавандула са световен еталон и е важно да положим усилия да запазим и съхраним това, независимо от предизвикателствата, пред които бъдещето ни изправя.
