Правителството одобри проекта на
Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 година

Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2021-2023 година, която представлява мотивите към законопроекта.

Актуализираната бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. включва средносрочните икономически перспективи и основни допускания, фискалните цели и приоритети на правителството.

Разчетите в АСБП за периода 2021-2023 г. отразяват тенденциите в есенната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика и оценките за ефекта от разходните дискреционни мерки, в т.ч. и от временните мерки в условията на извънредни обстоятелства.

Приходите за периода 2021-2023 г., изразени като процент от БВП, са в диапазона от 38,3 % до 37,6 %, а в номинален размер те се увеличават, като от 47 645,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 52 423,8 млн. лв. през 2023 година. Разходите, изразени като процент от БВП, са в диапазона от 42,2 % до 39,6 % и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за бюджетното салдо. В номинален размер разходите се увеличават, като от 52 532,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 54 963,8 млн. лв. през 2023 година. В основните показатели се наблюдава тенденция на номинално увеличение както на приходите, така и на разходите, при условие че се изключат разходите през 2020 и 2021 г., свързани с преодоляване на негативните ефекти от пандемията. Независимо че параметрите на разходната част на бюджета за 2020 и 2021 г. надвишават 40 %-то правило по чл. 28, ал. 1 от ЗПФ, то след елиминиране на ефекта от временните разходи за COVID-19 мерки, те са в рамките на ограничението.

Дефицитът по КФП (на касова основа) показва тенденция на намаляване от 4,4% от БВП през 2020 г. (ревизирана оценка) до 1,8% от БВП през 2023 г. Ако от обхвата на бюджетното салдо се изключи ефектът от временните COVID-19 мерки, предвидени за 2020 и 2021 г., дефицитът се задържа в рамките на ограничението на националните фискални правила, като варира между 1,5 и 2 % от БВП в разглеждания период.

Предвижда се консолидация на дефицита на сектор „Държавно управление” (на начислена основа) към края на периода, като съответно отрицателното салдо по бюджета за 2020 г. постепенно да намалее в периода 2021-2023 г. През 2020 г. се очаква бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 5,2 % от БВП. В средносрочен план се очаква дефицит в размер съответно на 5 % от БВП за 2021 г., 1,9 % за 2022 г. и 2,3 % от БВП за 2023 година. При отчитане на въздействието на временните приходни и разходни мерки, свързани с предотвратяване разпространението на COVID-19 в страната и ограничаване последиците от кризата, дефицитът на сектор „Държавно управление" за следващата година се очаква да бъде в размер на 2,5 %. През следващите две години ефект върху салдото оказва и придобиването на бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада и придобиването на нов тип боен самолет, като при елиминиране на тези еднократни разходи, дефицитът на начислена основа спада съответно до 1,8 % и 1,3 % от БВП за 2022 г. и 2023 година.

При условие че през 2021 г. ситуацията с пандемията от COVID-19 се влоши значително, което да доведе до необходимост от извънредно осигуряване на ресурси, свързани с лечението на заболелите български граждани, се предвижда да бъдат заделени за буфер средства в размер на 5 на сто от разходите и предоставените трансфери на част от първостепенните разпоредители с бюджет, както и от субсидиите и капиталовите трансфери от централния бюджет. Това се прави с цел осигуряване на ресурс за форсмажорно извършване на разходи, свързани със закупуване на лекарствени продукти, апаратура, предпазни средства, дезинфектанти, изграждане на допълнителна леглова база, осигуряване на медицински екипи и други.

В областта на данъчната политика в средносрочен план се предвижда запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, справяне със сенчестата икономика и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост.

Приоритетите на Бюджет 2021 са политиката по доходите, образованието, политиката в областта на здравеопазването, социалната политика, пенсионната политика и политиката в областта на отбраната.

Политика по доходите. АСБП за периода 2021-2023 г. предвижда увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2021 г. на 650 лв., като размерът от 650 лв. ще се запази през 2022 и 2023 година.

През 2021 г. ще бъде постигнато планираното удвояване на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти спрямо 2017 г., като за целта са разчетени 360,0 млн. лв. за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците и увеличение на възнагражденията с 57,8 млн. лв. за непедагогическия персонал. За 2021 г. са планирани целогодишно средства за осигуряване на увеличението с 30 % от 01.08.2020 г. на разходите за персонал на системите на органи и администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID- 19, в т.ч. за служители на първа линия, които бяха включени в социално-икономическия пакет на правителството. Бюджет 2021 предвижда и увеличение с 10 % на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, за всички структури, които не попадат в обхвата на пакета от социално-икономически мерки на правителството. За 2021 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.

Образование. През 2021-2023 г. ще продължи реализирането на мерките, насочени към повишаване привлекателността на учителската професия и мотивацията на действащите учители, като база за осигуряване на обхвата и качеството в предучилищното образование за постигане на по-високи образователни резултати, прилагане на интегрирани политики за превенция на отпадането от училище, с фокус върху децата и учениците от уязвимите групи и за успешно реализиране на пазара на труда.

Политиката в областта на здравеопазването е насочена към осигуряване на качествено и ефективно посрещане на здравните потребности на гражданите, чрез подобряване на достъпа, повишаване на ефективността на системата и справедливо разпределение на ресурсите спрямо потребностите на населението с основен фокус върху осигуряването на адекватна готовност на здравната система в условията на продължаваща епидемична обстановка, причинена от разпространението на COVID-19 с оглед гарантиране предоставянето на пациентите на необходимата медицинска грижа, като същевременно се предпази здравето на работещите.

Приоритетите в социалната политика са насочени основно към преодоляване на социално-икономическите последици от пандемията от COVID-19, свързани със запазване на заетостта, повишаване на пригодността на работната сила и намаляване на безработицата, особено сред младежите, както и подобряване на адекватността и устойчивостта на системите за социална закрила и социално включване с фокус към най-уязвимите групи в обществото.

Пенсионната политика за периода 2021-2023 г. продължава да се усъвършенства, за да отговори на предизвикателствата, пред които страната ни е изправена, като усилията са насочени към намиране на балансирани и трайни решения, с които да се гарантира, както адекватността и устойчивостта на пенсионната система с демографските и социално-икономическите характеристики на страната, така и с необходимостта от устойчиво нарастване на доходите от пенсии, съобразно темповете на икономически растеж.

В Бюджет 2021 са осигурени допълнителни средства, както следва: 474,0 млн. лв. за увеличение на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 250 лв. на 300 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 94,0 млн. лв. за увеличение на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1 200 лв. на 1 440 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 884,2 млн. лв. за мерки, свързани с осъвременяване и изчисляване на пенсиите, в т.ч. за целогодишно изплащане на увеличените от 1 юли 2020 г. пенсии с 6,7 %, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 г. с 5 на сто; 318,0 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 г. включително.

Политиката в областта на отбраната. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия, а именно: придобиването на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС и основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Допълнително са предвидени средства за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет. За 2021 г. разходите за отбрана, съгласно класификацията на НАТО, възлизат на 1,69 на сто от БВП, което е с 0,05 % от БВП повече от референтния процент на разходите към БВП по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 година.

Бюджетни взаимоотношения с общините. В Бюджет 2021 са предвидени еднократни трансфери за подпомагане на общини с население под 30 000 жители, които нямат достъп до общата изравнителна субсидия, съгласно механизма за нейното разпределение през 2021 г. Това са основно общини, при които е отчетено намаление на приходите от данък върху недвижимите имоти с повече от 5 на сто и на приходите от туристически данък с повече от 15 на сто по данни от отчета за касово изпълнение на бюджетите им към деветмесечието на 2020 г. спрямо отчета им за същия период от предходната година.

Приоритет за страната остава и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване, социално, икономическо и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика.

Заделеният за България ресурс по инициативата на Европейския съюз REACT-EU е разпределен в пет от действащите оперативните програми от програмен период 2014-2020 г., които позволяват финансиране на дейности, в подкрепа на преодоляването на последиците от кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19, и подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката (REACT-EU). Друга мярка, която се предвижда да заработи, е Механизмът за възстановяване и устойчивост (Recovery and Resilience Facility), който представлява ключова програма на Инструмента за възстановяване на ЕС. С него на държавите членки ще се предоставят безвъзмездна финансова подкрепа и заеми, за да се подпомогнат публичните инвестиции и реформи, предвидени в техните планове за възстановяване и устойчивост, както и за смекчаване на последиците за обществото, причинени от настоящата криза с COVID-19.

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране през 2021 - 2023 г. се очаква в края на периода държавният дълг да достигне до ниво от 38,9 млрд. лв., респективно съотношението на държавния дълг спрямо БВП да нарасне от 25,6 % към края на 2021 г. до 28,2 % в края на 2023 година. Предвижда се темпът на нарастване на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление" да продължи, номинално и спрямо БВП, в диапазона от 27,5 % от БВП през 2021 г. до 29,4 % от БВП в края на 2023 година. Независимо от повишената стойност на относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП, същите остават далеч под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60 %, което ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост на Република България сред 28-те държави-членки на ЕС по отношение на ниска дългова тежест.

Към законопроекта за държавния бюджет за 2021 г. се предлагат и промени на показателите по държавния бюджет за 2020 година. С проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2020 г. се предвижда, от една страна, намаление на неданъчните приходи по държавния бюджет в нетен размер на 895,0 млн. лв., и от друга, увеличение на разходите по държавния бюджет в размер на 840,7 млн. лв., с което бюджетното салдо по държавния бюджет за годината се предвижда да бъде отрицателно в размер на 5 187,2 млн. лв. (4,4 % от прогнозния БВП). Изготвените разчети за основните параметри по консолидираната фискална програма предвиждат бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 5 249,5 млн. лв. или 4,4 на сто от прогнозния БВП.

Следва да бъде отчетено, че мерките, свързани с пандемията от COVID-19 за сметка на националния бюджет и на пренасочен ресурс от Оперативните програми на ЕС, в годишен план са в размер на около 2,4 % от прогнозния БВП. Тези разходи и загуба на приходи са пряко следствие на извънредните обстоятелства, при които се изпълнява бюджетът през настоящата година. Елиминирайки влиянието на мерките, свързани с пандемията от COVID-19, дефицитът по консолидираната фискална програма за 2020 г. възлиза на 2 % от прогнозния БВП.

Средната пенсия ще се повиши до 489 лв. през 2021 г.

Правителството одобри законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2021 г. С проекта се предлага от 1 януари 2021 г. увеличаване на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 250 лв. на 300 лв. От 1 януари 2021 г. се увеличава и максималният размер на получаваните една или повече пенсии от 1200 лв. на 1440 лв. месечно. За пенсиите, отпуснати до 31 декември 2020 г. се предвижда осъвременяване с 5% по т.нар. швейцарско правило.

Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2021 г. се предвижда да достигне 488,97 лв., което е ръст с близо 77 лв. или 18,6 на сто спрямо сегашната й стойност. През 2021 г. за изплащане на пенсии са предвидени 12,346 млрд. лв., което е с 1,770 млрд. лв. повече в сравнение с разходите през настоящата година.През първите три месеца на 2021 г. ще продължии изплащането на допълнителни суми към пенсиите на всички 2,104 млн. пенсионери в размер на 50 лв.

Увеличава се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 610 лв. на 650 лв. Минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители се запазва на 420 лв. Запазва се и размерът на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица - 3 000 лв.

За 2021 г. не са договорени минимални осигурителни доходи (МОД) по икономически дейности и квалификационни групи професии. Без налагане на административно увеличение на МОД и при планирано увеличение на минималната работна заплата с 6,6 на сто от 610 лв. на 650 лв., средното увеличение на МОД през 2021 г. се очаква да бъде с около 4,5 на сто.

С проекта на Закон за бюджета на ДОО за 2021 г. се правят изменения в Кодекса за социално осигуряване. С тех се предлага в периода от 1 януари до 30 юни 2021 г. всички хора, които са пропуснали 5-годишния срок за промяна на избора на осигуряване в универсален пенсионен фонд, да могат да упражнят това свое право. В същия период, лицата, на които вече е отпусната пенсия без да са успели да променят осигуряването си, ще могат да поискат преизчисляването й без намаление на индивидуалния коефициент, ако прехвърлят във фонд „Пенсии“ средствата си от индивидуалната партида в универсален пенсионен фонд.

Новите разпоредби предвиждат още, че при определяне на редукцията на индивидуалния коефициент, когато кандидат-пенсионерът се осигурява и в универсален пенсионен фонд, се взема предвид и трансферът от държавния бюджет в бюджета на ДОО в размер 12 на сто върху сбора на осигурителните доходи на всички осигурени лица за всяка календарна година в периода от 2009 година до 2015 година. При определянето на размера на намалението на индивидуалния коефициент ще се отчитат и годините осигурителен стаж със и без осигуряване в универсален пенсионен фонд. С оглед гарантиране правата на всички пенсионери, пенсиите, отпуснати с намален индивидуален коефициент също ще бъдат преизчислени.

Одобрен е проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2021 г.

Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г.

В законопроекта са предвидени 5 084 871,3 хил. лв. приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 4 980 973,5 хил. лв., от които 3 200 862,5 хил. лв. са от здравноосигурителни вноски и 1 780 111,0 хил. лв. са трансфери за здравно осигуряване. Трансферите за здравно осигуряване за 2021 г. са разчетени с ръст от 246 511,5 хил. лв. спрямо 2020 г.

Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 4 770 351,0 хил. лв., което представлява увеличение с 316 374,2 хил. лв. спрямо 2020 г. Разпределението на средствата за здравноосигурителни плащания е:

• за първична извънболнична медицинска помощ - 266 710,9 хил. лв.;
• за специализирана извънболнична медицинска помощ - 283 229,0 хил. лв.;
• за дентална помощ - 197 386,0 хил. лв.;
• за медико-диагностична дейност - 100 901,0 хил. лв.;
• за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, за лекарствени продукти за злокачествени заболявания и за животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии - общо 1 332 000,0 хил. лв.;
• за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ - 115 982 хил. лв.;
• за болнична медицинска помощ - 2 389 142,1 хил. лв.;
• за здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, оказана по правилата за координация на системите за социална сигурност - 85 000 хил. лв.

През 2021 г. се предвижда МЗ ежемесечно да предоставя трансфер към НЗОК, й общ годишен размер 83 400 хил. лв., за дейности извън задължителното здравно осигуряване. Проектът на бюджет на НЗОК за 2021 г. създава стабилна финансова рамка за функционирането на системата в условията на епидемична обстановка.