Въпросът за т.нар. "вечен длъжник" се отнася до цялото общество - всяко физическо и юридическо лице, тъй като когато някой не си плаща дълговете, друг ги плаща вместо него. Законът, който ще позволи да изчезнат всички задължения на длъжника след десет годишна давност, трябваше да бъде приет след широко обществено обсъждане, както и да се обсъдят алтернативните възможности за вечния длъжник - Закон за частния фалит или абсолютната погасителна давност. Това заяви Наталия Събева, ръководител на правната дирекция на Българска стопанска камара в предаването Money.bg по Bulgaria On Air.
"При частния фалит процедурата е по-дълга и би трябвало да мине през съд и е свързана със съдебни такси. Тя дава възможност, ако кредитор има някакво имущество, кредитори да се удовлетворят напълно или частично от него. За разлика то тази процедура абсолютната погасителна давност има предимствата, че е безспорно много лесно приложима и настъпва с изтичането на определен срок", казва тя.
По думите й 10-годишната давност е крайно недостатъчна за кредитора да упражни правата си - той трябва да заведе дело, да установи вземането си по основание и размер, да го докаже и да пристъпи към съдебни процедури.
"Производството е дълго и тромаво и преминаването през всички инстанции отнема години - 10 и повече. Затова този срок няма да даде възможност на кредитора да събере вземането си. Бихме подкрепили абсолютната погасителна давност, ако тя е 15 години", заяви още тя.
Сред другите опасения на БСК са, че в закона има противоречие с Конституцията, тъй като в нея се гарантира правото на собственост и че частната собственост е неприкосновена. Тук е нарушен балансът на интересите между длъжниците и кредиторите, като дадено предимство на правото на длъжниците.
"Друг смущаващ момент откриваме в текст, който беше предложен от правна комисия, а именно, че погасителната давност за заварени случаи започва да тече от момента в който вземането става изискуемо или е образувано изпълнително дело, или ако не е образувано, то започва да тече от момента, в който акта, с който е признато делото, е влязъл в сила. Това ни насочва към момент в миналото, който предхожда датата на влизане в сила на закона и много от вземанията биха могли да се окажат погасени по давност при влизането му в сила", каза още тя.
По думите й законът за погасителната давност би бил приемлив при един по-дълъг срок, но така приет би създал проблеми не само на кредиторите, но и на длъжниците, тъй като кредитирането ще се ограничи и ще се оскъпи.
"Наблюденията ни показват, че когато е настъпил падеж на едно вземане, кредиторите проявяват търпение и не предявяват искове за събиране по съдебен ред. Дори в продължение на години са готови да изчакат. Тук обаче няма да могат да проявят това търпение и за да се спази 10-годишният срок веднага ще трябва да предявяват искове за вземанията си. Това е свързано със съдебни такси, вноски и други. По този начин дългът се удвоява и ако бъде осъден, ще трябва да плаща в двоен или по-голям размер. Ако все пак той не може - кредиторите поемат за своя сметка дълга", заяви Събева.
