Дата: 25.11.2020

Източник: в. Труд

Прочетено: 1337

Председателят на БСК в интервю за в. Труд

Г-н Радев, преди дни излязохте с позиция, че сте против увеличението на минималната работна заплата през 2021 г. от 610 до 650 лв. Какви са аргументите ви?

Дълбоко в себе си - и като човек, и като работодател, аз вярвам, че доходите трябва да се вдигат, но е важен принципът и алгоритъмът, по който се случва това. Друг е въпросът дали в настоящия момент МРЗ е най-подходящият инструмент. Рязкото повишаване на размера на МРЗ ще създаде условия за повишаване на безработицата в малките и средни общини, където в условията на пандемия местните работодатели имат големи ограничения в своята дейност. Спазването на изискванията за въвеждане на нов, по-голям размер на МРЗ ще ги принуди да освобождават работници и служители. Това ще засегне предимно секторите туризъм, услуги и строителство, които са основна възможност за заетост на голяма част населението.

Несъстоятелна е тезата, че бизнесът не желае да плаща по-високи заплати. Но да не забравяме, че в последните няколко месеца голяма част от бизнеса е на командно дишане. За много фирми стои въпросът да запазят работни места и да задържат персонала си, защото хората са най-ценният капитал на работодателите.

Вместо административно определяне на доходите, държавата следва да фокусира вниманието си върху подпомагането на бизнеса, който да се възстанови и да оперира в новите условия. Оттам ще дойдат и парите за по-високи доходи.

Ако трябва да говорим с факти, увеличението на МРЗ с 6,6% следва поетите предизборни обещания при липса на механизъм, критерии и прозрачна методология за нейното определяне, в съответствие с многократно отправените специфични препоръки на ЕК. Нарушават се и принципите и изискванията на ратифицираната и влязла в сила Конвенция 131 на МОТ. Конкретно, предвиденият ръст не съответства на спада в производителността и БВП, и увеличаващата се безработица. По предварителни данни на НСИ, в условията на т. нар. „корона“ криза БВП показва спад на годишна основа с 8.6% през второто и 5,2% през третото тримесечие на 2020 г., инфлацията от началото на годината е -0,5%, а годишната инфлация за октомври 2020 г. спрямо октомври 2019 г. е 0.8%.

А смятате ли, че правителството би променило този разчет?

Смятам, че правителството работи без всякакви разчети, програми и план за действие, то просто се е съсредоточило върху това да остане на всяка цена на власт. И в тази връзка, ако реши да удържи на предизборните си обещание, административно ще наложи по-високата МРЗ. Последиците ще бъдат пореден стимул за сивата икономика и за повишаване на нивата на безработица.

По кои теми от Бюджет 2021 г. имахте консенсус със синдикати и правителство и по кои не?

Липсата на осезаема подкрепа за бизнеса, предвидените 300 млн. лв. по т. нар. мярка 60/40 ще покрият в основната си част процедури, приключени до края на т. г., необходимостта от финансиране на спешни мерки в здравеопазването и образованието.

Напълно се разминаваме по отношение на мащабните разходи за социално подпомагане, увеличаване на пенсиите, за които липсва осигурителен принос, за сметка на тези между 300 лв. и новия размер на максималната пенсия.

Тези разходи вероятно ще доведат до частичен ръст на потреблението, но голяма част от него ще дойде от вноса, а друга част при средно и високодоходните групи ще увеличи спестяванията. Публичните инвестиции през тази и следващата година намаляват с около 17-18%, за сметка на социалните разходи. Очевидно, МФ отчита тези ефекти върху БВП, доколкото прогнозният ръст за 2021 г. е само 2,5% спрямо изключително ниската база при очакван от нас спад от около 5% за тази година.

Тревога буди високият риск от нарушаване на фискалната устойчивост и евентуалното забавяне на присъединяване към Еврозоната, което според нас следва да се случи на 1-ви януари 2024 г.

Майките отново остават със замразено майчинство през втората година, а детските надбавки в крайна сметка няма да са за всички деца. Според Вас защо се стигна до орязване на тези две сфери?

От гледна точка на работодателите, майките са освен родители и служители. Нормативно конкуренцията между двете качества на жената може да се реши и следва да се реши с обществен консенсус. 

Какво мислите за идеята на ВМРО работодателите да дават ваучери в размер до 50 лв. на месец за почивка на служителите си?

Принципно, подкрепяме предложението издаването на ваучери за почивка да бъде финансирано от държавата, но остават неясни мотивите на вносителите как е определен кръгът от лица, имащи право да получат ваучери. Неяснота буди и формулировка на критериите, на които трябва да отговарят физическите лица, които имат право да получат ваучери за почивка. Например, единият от критериите е да са внасяли осигурителни вноски не по-малко от 8 месеца през последната една календарна година. Работниците и служителите не внасят осигурителни вноски. Това прави техният работодател. Означава ли това, че работниците и служителите не попадат в обхвата на правоимащите физически лица и мярката се отнася само до самоосигуряващите се лица? Вторият критерий е да са упражнили са правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако физическите лица трябва да отговорят кумулативно и на двата критерия, на практика на тях биха отговорили единствено работещите пенсионери. Казано накратко, това е една нелоша идея, представена по, меко казано, необмислен начин.

От какво има нужда в момента бизнесът?

От масирана ликвидна подкрепа, от преразглеждане на регулаторните режими и свръхвзискателното трудово и екологично законодателство, въвеждане на Е-управление, реформи в държавната администрация, ограничаване на корупцията, от ясна рамка, подкрепяща местните и чужди инвеститори, от един дълъг списък с обекти, отдадени на концесия, и публично-частни партньорства при ясни критерии и прозрачни процедури – например, за тунели под Стара планина, изграждане на инфраструктура за електромобилността и др.

Каква е позицията на Камарата за българския план за възстановяване, който обединява ресурс от 12 млрд. лв. в периода 2021-2026 г.?

БСК изпрати писмо до вицепремиера Томислав Дончев и министъра на икономиката Лъчезар Борисов, с което обобщаваме исканията на нашите членове, а именно: Осигуряване на пълна прозрачност на процеса за изготвяне на националния план, в т.ч., осигуряване на онлайн платформа, в която да бъде публикувана пълна информация за предложенията от различните ведомства и частния сектор, предоставяща възможност за обратна връзка със заинтересованите страни; Обсъждане със социалните партньори и други заинтересовани страни на отделните етапи, ключово значими реформи и целесъобразност на проектните предложения, прогнозни разходи и очакван ефект върху икономическия растеж, работните места, преструктурирането на икономиката и ориентацията към бизнес модели и вериги с висока добавена стойност; Даване на точен и ясен отговор и указания къде, по какъв начин, в кои приоритети и с какви проекти отделните сектори и предприятия могат да вземат участие; Оповестяване на ясни правила по отношение на националните процедури чрез които средствата ще достигнат до бизнеса.

Най-важното в този плана за възстановяване и устойчивост на България са индикаторите и дейностите. В момента са обявени дейностите в четири основни стълба - "Иновативна България", "Зелена България", "Свързана България" и "Справедлива България". Нашите членове критикуват плана, заради липсата на индикатори. Официалното становище на БСК ще бъде представено тази седмица, а в края на седмицата предстои обсъждане в НСТС. Общо впечатление прави, че липсват за пореден път реформи. Предвидени са милиони за реконструкция на сграден фонд на болниците, но нито стотинка за дигитално здравеопазване. 

Реално бизнесът какво може да извлече от този ресурс?

От общо описателните намерения в проекта на план разбираме, че делът на бизнеса в общото финансиране е нищожен, по оценки на наши колеги – малко над 3%.

Кои бизнеси в момента се задъхват най-много?

Най-засегнати са секторите, чиято дейност беше принудително спряна или силно ограничена, вследствие на обявеното извънредно положение още през март – ресторантьорство, транспорт, туризъм, търговия на дребно, услуги. Истината обаче е, че няма незасегнат сектор. Последната анкета на Националната статистика показва, че в почти всички отрасли около 30% от компаниите са със сринат оборот.

Степента на кризата ще зависи, от една страна, от адекватността и доброто фокусиране на икономическите мерки и от тяхното навременно изпълнение. От друга страна, от възстановяване на пазарите в ЕС, с които българската икономиката е най-тясно свързана. Не на последно място, следва да се отчете рискът от нови здравни мерки, които, ако са непремерени, могат да се отразят изключително негативно на бизнеса.

И, за да не бъда песимист, ще кажа, че има и бизнеси, които се развиват добре и могат да изживеят своя разцвет, въпреки или точно заради ситуацията. Това са производителите на предпазни средства, телемедицината, електронната търговия, логистичните фирми.

А има ли такива, които не биха преживели втори локдаун?

Това вече се случва. Вижте данните за заетостта - повечето от съкратените са от микро- и малки фирми, които приключват своята дейност.

Ефективна ли ще бъде помощта от 24 лв. на ден за работник за фирмите със спряна със заповед дейност? А ако изобщо не отворят в най-оборотния за тях месец, какво ще се случи?

И бизнесът, и синдикатите сме на мнение, че това е мярка в правилната посока и принципно подкрепяме проекта на постановление, но имаме множество забележки и предложения, които споделихме в НСТС. Един от проблемите е, че компенсацията е в режим „деминимис“, което я прави неизгодна за много работодатели и поставя под въпрос ефективното ползване на мярката. Друг проблем е изискването за запазване на заетостта на работниците, получавали компенсацията. Искам да отбележа, че поради спецификата на работа на нощните заведения, голяма част от заетите в тях са на 4-часов работен ден, което означава, че компенсацията за тях ще е в размер на 220 лв., което е крайно недостатъчно. Стои и въпросът какво се случва със самоосигуряващите се лица – охрана, музиканти и др., които са свързани с развлекателната част на нощните заведения. Също така, при определянето на секторите в обсега на постановлението трябва да се има предвид, че различните видове заведения (нощни барове, клубове и пр.) са категоризирани/регистрирани по различен начин, т.е. не са под един и същи код на икономическа дейност и има голяма опасност част от тях да останат извън обхвата на постановлението. БСК предлага да се включат други критерии (освен кода на икономическа дейност) при определянето на предприятията, попадащи в обхвата на постановланието (например, нулев оборот за времето след заповедта на МЗ). Важно е мярката да продължи да действа и след 1 януари 2020 г., както предвижда проектът на постановление.

Какви примери може да вземе държавата от страни от Западна Европа? Особено в мерките за бизнеса?

Налице са ред примери за промени в трудовото законодателство, целящи улесняване на процедурите по намаляване на работното време или прекратяване на трудовото отношение, възстановяване на 80% от загубите на оборот, пълно възстановяване на разходите при ползване на неплатен отпуск по инициатива на работника за сметка на почти пълно финансиране с публични средства (Австрия, Белгия и др.).

В Германия на компании с до 50 служители ще бъдат възстановени 75% от оборота, направен през ноември 2019 г., а на големите компании - 70%, при обща размер на финансовата помощ от 10 милиарда евро. Могат да се посочат още много примери, част от които могат да бъдат взети от последната справка по тази тема на МТСП.